Решение № 3524 от 4.4.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Ямбол чрез началник Отдел Правни дейности с юридическа правоспособност М. Караиванова срещу решение 135/15.06.2022 година на Административен съд Сливен по адм.д. 192/2022 година, с което е отменена негова заповед РД/02-00226 от 09.03.2022 година. Релевира касационни основания по чл.209, т.3 АПК неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Неправилен бил изводът на съда, че кметът в заповедта си се позовал на правни основания и доказателства относими към различна процедура, съответно в процедура по Закона за туризма (ЗТ) на доказателства по Закона за устройство на територията (ЗУТ). Издаденото временно удостоверение за обекта с идентификатор 87374.541.16.12 било за обект, който ще се експлоатира като кафе-сладкарница. От представените доказателства по делото обаче се установявало, че на място същият се ползва като заведение за бързо хранене, порази което и категоризирането му като кафе-сладкарница било невъзможно. Издадена била заповед за забрана за ползването на обекта като заведение за бързо хранене, която по категоричен начин доказвала, че тъй като обектът не се ползва по предназначение като кафе-сладкарница, няма как да бъде категоризиран като такъв. По изложени подробни съображения, прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отхвърли жалбата на Адел 78 ЕООД срещу заповед РД/02-00226 от 09.03.2022 година на кмета на община Ямбол. Претендира разноски по делото. Ответникът, Адел 78 ЕООД, чрез адв. Енчева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба съставът на ВАС приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд гр. Сливен е образувано по жалба на Адел 78 ЕООД срещу заповед РД/02-00226 от 09.03.2022 година на кмета на община Ямбол, с която на основание чл. 44, ал.2 ЗМСМА и чл. 20, т.1 от Наредбата за изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, за реда за определяне на категория, както и за условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости (НИКМНЗХРРОКУРРСГАГ), е отказано категоризирането на обект с идентификатор 87374.541.16.12 по КК на град Ямбол, находящ се на ул. Кара Кольо в гр. Ямбол, по заявление с рег. ОСИД-03166 от 20.10.2021 г. За да отмени оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган и във валидна писмена форма, но е немотивиран, постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми. Според първоинстанционния съд, административният орган се е позовал едновременно на две различни процедури на открита процедура за категоризиране на туристически обект, която е регламентирана в чл. 129 и сл. от ЗТ, и на процедура по контрол по устройство на територията и строителството, която е регламентирана в ЗУТ. По делото липсвали доказателства за проведена процедура по чл. 130, ал. 5 и ал. 6 от ЗТ. В административната преписка и в оспорената заповед липсвало посочване на фактически обстоятелства, от които да се направи извод за неизпълнение на минимални задължителни изисквания за клас, вид или категория на туристическия обект. Наред с изложеното и с оглед образуваното пред административния орган производство по категоризиране на туристическия обект, в разпоредбата на чл. 130, ал. 7, т. 2 от ЗТ било предвидено, че категоризиращият орган или оправомощено от него длъжностно лице въз основа на предложението на съответната ЕККТО със заповед мотивирано отказва определянето на вида и категорията на туристическия обект в случаите по ал. 6, т. 2. Случаите по ал. 6, т. 2 от чл. 130 на ЗТ били, когато лицето не отговаряло на изискванията на чл. 113 или не е представило документ съгласно чл. 129. Липсвали данни оспорващият да не е отговарял на изискванията на чл. 113, ал. 1 от ЗТ, която разпоредба определяла кое лице може да извършва ресторантьорство. Към подаденото от търговеца заявление за категоризиране били приложени документи, удостоверяващи изпълнение на изискванията на чл. 113, ал. 1 от ЗТ. В заявлението били декларирани обстоятелства по чл. 129, ал. 1, т. 1 от ЗТ и към него били приложени документи по чл. 129, ал. 1, т. 2 от ЗТ, като в Протокола на ОЕККТО от 20.10.2021 г. била направена изрична констатация, че приложените на основание чл. 129, ал. 1 от ЗТ документи към заявлението съответствали на нормативните изисквания. По изложените съображения, съдът приема и че оспорената заповед е издадена при липса на материалноправни основания за постановяването й. При извършена служебна проверка на основанията по чл.218, ал.2 АПК, касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Досежно правилното приложение на материалния закон: Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че производството пред административния орган е започнало по заявление за категоризиране на заведение за хранене и развлечения с рег. ОСИД-03166 от 20.10.2021 г., подадено от оспорващия Адел 78 ЕООД до кмета на община Ямбол, по реда на чл. 129, ал. 1 от Закона за туризма. Заявлението е разгледано от ОЕККТО на територията на община Ямбол и въз основа на нейно предложение, от кмета на общината е издадена заповед, с която е открита процедура по категоризиране на обекта, като е издадено временно удостоверение за откритата процедура за категоризиране на обекта. Издаденото временно удостоверение е на основание чл. 130, ал. 1 и ал. 4, т. 3 от ЗТ. Съгласно чл. 130, ал. 5 от ЗТ, в срока по ал. 4 на временните удостоверения категоризиращият орган или оправомощено от него длъжностно лице определя експертна работна група за проверка на място в обекта за съответствието му с изискванията за заявената категория. А в чл. 130, ал. 6 от ЗТ е предвидено, че за резултата от проверката по ал. 5 се съставя констативен протокол, който отразява всички установени факти и обстоятелства от проверката и предложение до съответната ЕККТО, за: 1. определяне на вида и категорията на туристическия обект, които са заявени или които са установени от експертна работна група при проверката на място в обекта, или 2. отказ за определяне на вида и категорията на туристическия обект - когато лицето не отговаря на изискванията на чл. 113 или не е представило документ съгласно чл. 129. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в рамките на така отпочната процедура, липсват доказателства за проведена такава по чл. 130, ал. 5 и ал. 6 от ЗТ. Липсват документи, удостоверяващи изпълнение на процедурите по чл. 130, ал. 5 и ал. 6 от ЗТ, включително констативен протокол по смисъла на чл. 130, ал. 6 от ЗТ. Отказът за категоризиране на туристическия обект е постановен в нарушение на процедурата по категоризиране, без да са съставени документи удостоверяващи изпълнение на процедурите по чл. 130, ал. 5 и ал. 6 от ЗТ, включително констативен протокол по смисъла на чл. 130, ал. 6 от ЗТ. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че допуснатото нарушение е съществено, тъй като административният орган не е изяснил относимите към процедурата по категоризация факти и обстоятелства. Вместо това, в рамките на тази процедура и като мотив за отказа е ползван невлязъл в сила административен акт, съставен в рамките на друга процедура, а именно: Заповед ТУ/04-00002 от 03.02.2022 г. на Кмета на Община Ямбол, с която се забранява ползването на обекта като заведение за бързо хранене, поради нарушение на чл. 178, ал.4 ЗУТ. Съответства на фактическите установявания и на правилното приложение на материалния закон изводът на първоинстанционния съд, че неправилно в процедура за категоризиране на туристически обект, която е регламентирана в чл. 129 и сл. от ЗТ, органът се е позовал на актове от друга процедура по контрол по устройство на територията и строителството, която е регламентирана в ЗУТ. По този начин в действителност е извършено недопустимо смесване на различни процедури, уредени в различни специални закони, което води до неяснота в мотивите. Направеният от органа извод, че обектът не отговаря на изискванията за такъв вид дейност, без посочване на конкретните изисквания, на които обектът не отговаря, правилно е оценено от първоинстанционния съд като немотивираност на административния акт. Гореизложеното обосновава правилност на обжалвания съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Ответникът по касационната жалба не представя доказателства за разноски пред касационната инстанция. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК съставът на Върховния административен съд