Решение № 9561 от 18.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10055/2015 г.

Решение № 9561 от 18.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10055/2015 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Н. Й. от гр. Бургас, срещу Решение № 1296/23.07.2015 г., постановено по адм. дело № 387/2015 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Разрешение № 3/21.01.2015 г. на главния инженер в Дирекция "Строителство" при община Бургас. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - главният инженер в Дирекция "Строителство" при община Бургас, чрез процесуалния си представител, с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на А. Н. Й. против Разрешение № 3/21.01.2015 г. на главния инженер в Дирекция "Строителство" при Община Бургас за отсичане на дълготрайна растителност по чл. 63, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) - общо 118 броя дървета и 16 броя пънове. За да постанови този резултат, Административен съд Бургас е разгледал оспорения административен акт като общ такъв, издаден от компетентен орган, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Решението е правилно. Касационният довод за необоснованост не се споделя от настоящия състав. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Фактите по делото са правилно установени, а изградените въз основа на тях правни изводи са законосъобразни и обосновани. Заключението за материална компетентност на издателя на оспорения акт е в съответствие с представената Заповед № 2997/04.11.2014 г. на кмета на Община Бургас за делегиране на правомощия на главния инженер в Дирекция "Строителство" да издава или отказва издаването на писмени разрешения по чл. 63, ал. 2 от ЗУТ. Обоснован е изводът на съда за спазване на процедурата по постановяване на общ административен акт, какъвто е характера на оспорения в първоинстанционното производство акт. Правното основание, на което е издадено разрешението за отсичане на дълготрайна растителност е чл. 63, ал. 2 ЗУТ, поради което при преценката на неговата законосъобразност, правилно съдът е извършил проверка за наличието на изискванията, визирани в посочената разпоредба. Съгласно тази норма дълготрайни декоративни дървета и дървета с историческо значение могат да се отсичат или изкореняват само по изключение след писмено разрешение на кмета на общината, издадено въз основа на санитарна експертиза за състоянието на дървото, т. е. за всеки един дървесен вид и екземпляр. По делото няма спор, че описаните в разрешението дървесни видове имат характеристиките на дълготрайни декоративни дървета, от което следва, че отсичането може да се извърши само по изключение и то въз основа на санитарна експертиза за състоянието им. Оценка за всяко от предвидените за изсичане дървета в случая е направена за целите на административното производство. Разрешението за отсичане и изкореняване е във връзка с реализацията на обект "Реконструкция на ул. "Ал. Батенберг" с подобект "Реконструкция на ул. "Ал. Батенберг" в участъка между ул. "К. Фотинов" и ул. "6-ти Септември", град Бургас - етап I като е изложена мотивировка за причините, налагащи премахване на дърветата - засягането им от строителните работи по начин, който не позволява запазването им, недопускане и предотвратяване на нежелани произшествия при лоши метеорологични условия, с оглед влошеното им санитарно състояние и застрашаването на живота и здравето на гражданите. Законосъобразно съдът е приел предвид мащабността на инвестиционния проект и обществения интерес, който обслужва, свързан с оптимизиране на уличната инфраструктура в гр. Бургас, че е налице предвидената по смисъла на чл. 63, ал. 2 от ЗУТ предпоставка - само по изключение, която налага премахване на попадащите в обхвата на реконструкцията дървета. Настоящият състав споделя заключението на първоинстанционния съд, че оспореното разрешение е издадено в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. В случая е налице изключението по чл. 19, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, съгласно която разпоредба общинската дълготрайна декоративна растителност и картотекираните дървета и храсти в частни имоти могат да се преместват, отсичат или изкореняват въз основа на писмено разрешение от кмета на общината във връзка със строителство на сгради, съоръжения, пътища и други обекти на техническата инфраструктура. Общественият интерес, свързан с осигуряване на здравословна околна среда е защитен, предвид обстоятелството, че административният орган е предвидил засаждането на компесаторна растителност - най-малко 118 бр. дълготрайни декоративни едроразмерни дървесни видове в определен срок. Наведените в касационната жалба доводи за нарушение на разпоредбата на чл. 21 от цитираната наредба, предвиждаща проектът задължително да се подлага на оценка на въздействието върху околната среда, когато за един строеж, включително и за подобектите към него се налага премахването на повече от 20 дървета, са относими към друг административен акт, който не е предмет на производството пред първоинстанционния съд. Оценка на въздействието върху околната среда не се изисква за издаването на заповед по чл. 63, ал. 2 от ЗУТ, посочена като правно основание в оспорения административен акт. В тази връзка правният извод за законосъобразност на оспореното разрешение на главния инженер в Дирекция "Строителство" при община Бургас е в съответствие с материалния закон. Административният съд е обсъдил изложените от жалбоподателя възражения. Цитираното многократно в касационната жалба съдебно Решение № 6925/22.05.2014 г. по адм. дело № 258/2014 г. по описа на ВАС, е неотносимо към настоящия казус и обжалваното в настоящето производство Разрешение № 3/21.01.2015 г., тъй като цитираното съдебно решение касае разрешение по чл. 63, ал. 2 от ЗУТ, издадено през 2012 г, като в административната фаза при издаването му, действително са били допуснати редица нарушения на административнопроизводствените и на това основание същото е било отменено от съда без да е имало произнасяне по съответствието на акта с материалния закон. В настоящия случай, аналогия с Разрешението от 2012 г, не следва да се прави, тъй като в административното производство по издаването на Разрешение № 3/21.01.2015 г. административният орган не е допуснал подобни процесуални нарушения. Ето защо основното твърдение на касационният жалбоподател, наведено, както в касационната жалба така и в жалбата до първоинстанционния съд, е неоснователно и неподкрепено от събраните в производството доказателства. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка, настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника в настоящото производство направените пред касационната инстанция разноски в размер на 600.00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,