Решение № 14091 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6489/2017 г.

Решение № 14091 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6489/2017 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Кмета на О. М., срещу Решение № 115/13.04.2017 г., постановено по адм. дело № 578/2016 г. по описа на Административен съд - В., с което е отменена негова заповед № РД 08-65/05.08.2016 г., обективирала забрана за ползване на строеж "Обор № 2 към кравеферма за около 20 бр. крави", находящ се в УПИ ХIV-485, кв. 42 по плана на с. К., общ. М. и е забранен достъпът до строежа. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответникът - Ц. Н. П., редовно призован, не се явява и не се представлява, не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе, настоящият състав при Второ отделение на Върховния административен съд съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, процесуално е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да отмени заповедта, първоинстанционният административен съд е приел допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването й, довели и до нарушаване на материалния закон. Посочено е, че същата е лишена от обективно фактическо основание, тъй като липсва установяване за строеж, по отношение на който да е приложима мярката "забрана за ползване", предвидена в чл. 178, ал. 6 ЗУТ, отнасяща се за строежи от I-ва до V-та категория, осъществени при спазване на разрешителен режим - т. е., за които има издадени строителни книжа и подлежащи на въвеждане в експлоатация. В конкретния случай в самия КА е посочено, че сградата е паянтова постройка, представлява строеж от VI-та категория, която, по силата на чл. 177 и арг. от чл. 178, ал. 2 ЗУТ, не подлежи на въвеждане в експлоатация, затова и за нея е неприложима мярката по чл. 178, ал. 6 ЗУТ, на която е основана процесната заповед. С касационната жалба се твърди, че въпросният строеж има характеристиката на "производствена сграда за селскостопански дейности - животновъдни сгради", с оглед което правилно е квалифициран като обект от V-та категория по см. на § 1, т. 1 от Наредба № 1/2003 г. на МРРБ, изм. ДВ. бр. 23/2011 г. за номенклатурата на видовете строежи. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила, споделят се изложените в него изводи за незаконосъобразност на акта. Строежът, чието ползване е забранено с процесната заповед, без да е въведен в ескплоатация от компетентния орган по чл. 177, ал. 1 ЗУТ, представлява, видно от възприетите и неоспорени данни по изготвения КА от 21.07.2016 г., паянтова постройка с размери 5.00/9.00 м., построена преди 1940 г. - съгласно представена при проверката декларация по § 184, ал. 8 ЗУТ, неоспорена и с основание ценена от съда. Фактите се потвърждават и от заключението на в. л., установило, че по плана с. К. от 1956 г., въпросната сграда се е водела като жилищна, а по одобреният план от 2002 г. - като "паянтова стопанска сграда". С оглед тези й характеристики, правилно съдът е приел, че в случая се касае за стопанска постройка със селскостопанско предназначение (чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ), VI-та категория, съгласно чл. 137, т. 6 ЗУТ, която, при установената липса на строителни книжа и разрешителен режим, съгласно чл. 178, ал. 2 ЗУТ, не подлежи на въвеждане в експлоатация, както е приел административният орган. Казаното опровергава твърдението в касационната жалба, цитирано по-горе - само разрешените строежи от първа до пета категория подлежат на въвеждане в експлоатация и затова забраната за ползване по чл. 178, ал. 1 във вр. с ал. 5 и ал. 6 ЗУТ е приложима само по отношение на тях. Постройката с предназначение за отглеждане на крави не носи белезите на такава за производствена животновъдна дейност по смисъла на § 1, т. 1 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г., както се твърди и не отговаря на изискванията за строеж от пета категория. Изложеното обуславя неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила, с оглед което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,