Решение № 12970 от 2.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6786/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК вр. чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Я. М. П., подадена чрез адв. Донков срещу решение 4342 от 15.05.2024 г. по адм. дело 1279 по описа на Административен съд гр. Пловдив за 2021 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу ревизионен акт (РА) Р-16001620003515-091-001 от 15.02.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, в частта, потвърдена с решение 221 от 14.04.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП. С ревизионния акт е ангажирана отговорността на касатора по чл. 19 от ДОПК за задълженията на ИВАЛЕНТ ЕООД, както следва: данък върху добавената стойност - главници общо в размер на 104 789.11 лв. и прилежащи лихви - 35 551.09 лв. и корпоративен данък за 2015 г. - главница в размер на 4 693.46 лв. и прилежащи лихви - 2 323.57 лв. Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като е постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба са изложени съображения, че НАП се е отказал от вземането си, тъй като не е участвал в производство по несъстоятелност на дружеството и не е сезирал окръжния съд за несъстоятелен длъжник - ИВАЛЕНТ ЕООД. Според касатора е недопустимо след като НАП се е отказал от вземането си, с друг административен акт да се решава, че за същото това вземане е отговорен счетоводителя на дружеството, принуден с насилие и заплахи, да подпише частен документ, без правна административна стойност. Иска да бъде спряно производството по настоящото дело до приключването на т.д. 209/2021 г. по описа на Окръжен съд Варна, което касае несъстоятелността на дружеството. Касаторът твърди, че не са налице всички предпоставки на чл. 19, ал. 1 ДОПК за ангажиране на отговорността на П., в качеството й на счетоводител и управител на ИВАЛЕНТ ЕООД. В случая не е доказано наличието на действия от страна на Я. М. П., с които да е укрила факти и обстоятелства, станали причина за несъбираемостта на установените задължения на дружеството, нито че данъчната администрация е предприела своевременно всички действия за събиране на декларираните и невнесени в срок публични задължения. Не е доказано и наличието на причинно-следствена връзка между поведението на лицето, субект на отговорността и невъзможността на дружеството да погаси възникналите публични задължения. В представено писмено искане твърди, че обжалваното решение е неправилно, недопустимо и незаконосъобразно, защото въпреки двете установени качества на ревизираното лице, имащи съвсем различно правно съдържание и правомощия, за два различни ревизионни периода в диспозитива на решението нито е посочено в кое конкретно качество на физическото лице се потвърждава от съда ревизионното решение, нито за кой ревизионен период. Възложената ревизия първоначално е за ревизионните периоди както следва: от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. корпоративен данък за периода от 01.03.2019 г. до 31.05.2019 г. данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода; от 01.04.2018 г. до 28.02.2019 г. данък върху добавената стойност за периода от 01.11.2018 г. до 31.05.2019 г, вноски за ДОО, ЗО и УПФ. В последствие ревизирания период е изменен, като заедно с това отговорността е насочена срещу Я. П. и за периода през който е била счетоводител на дружеството, както следва: от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. - корпоративен данък и от 01.06.2015 г. до 30.06.2016 г. - данък върху добавената стойност за периода от 15.07.2020 г. до 31.05.2019 г. - данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения (съдът е приел, че е техническа грешка). Касаторът твърди, че пълномощното на счетоводителя неправилно е приравнено, с правомощията на прокурист, каквито счетоводителя няма и не може да има. Неправилно е ангажирана отговорността на П. за периода през които тя е счетоводител на дружеството. Счита, че никъде по делото не е установено пряко, освен с косвени предположения, че Я. М. П. до 18.09.2017 г. има качеството на прокурист или търговски пълномощник. В касационната жалба и в писмените искания касаторът прави констатации и за липса на предпоставките по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Във връзка с присъдените разноски в полза на Националната агенция за приходите /НАП/, касаторът прави искане ВАС да сезира Конституционния съд на РБ за тълкуване по прилагането на Конституцията относно разноските и противоречието на чл. 143, ал. 4 от АПК с Конституцията на РБ. Иска решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски по делото за двете съдебни инстанции, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът - директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Бъчварова оспорва касационната жалба. Поддържа становище, че постановеното съдебно решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. При условие на евентуалност, прави възражение за прекомерност на заплатен адвокатски хонорар от касатора. Върховна прокуратура на Република България, чрез участвалия по делото прокурор, дава заключение за процесуална допустимост на подадената касационна жалба. По същество на спора, в подробно становище обосновава извод за нейната неоснователност. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив е бил ревизионен акт Р-16001620003515-091-001 от 15.02.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърдена с решение 221 от 14.04.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно определената на П. отговорност по чл. 19, ал. 1 от ДОПК за задълженията на ИВАЛЕНТ ЕООД, както следва: данък върху добавената стойност - главници общо в размер на 104 789.11 лв. и прилежащи лихви - 35 551.09 лв. и корпоративен данък за 2015 г. - главница в размер на 4 693.46 лв. и прилежащи лихви - 2 323.57 лв. По време на ревизията е установено, че ИВАЛЕНТ ЕООД е вписано в Търговския регистър и регистрирано по ДОПК на 16.10.2012 г. с учредител, управител и едноличен собственик на капитала П. И. П.. Дружеството е пререгистрирано, считано от 12.09.2017 г. след прехвърляне на 100 % от дружествените дялове от П. П. на правоприемника Я. М. П., като, считано от 18.09.2017 г. и към момента на ревизията тя е едноличен собственик на капитала и управител. Съгласно договор за счетоводно обслужване от 24.10.2012 г. П. е и счетоводител на ИВАЛЕНТ ЕООД от неговото създаване . На дружеството са извършени две ревизии, приключили с влезли в сила ревизионни актове, както следва: РА Р-16001617004743-091-001/02.03.2018 г, потвърден с Решение 285/21.05.2018 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, в частта за отказан данъчен кредит в размер на 42 463.45 лв. и лихви в размер на 10 125.35 лв. и изменен в частта, с която допълнително е установен корпоративен данък за 2015 г. от 5 370.79 лв. на 4 693.46 лв., ведно със съответните лихви; PA Р-16001619001265-091-001/11.07.2019 г., с който са установени задължения на ИВАЛЕНТ ЕООД по ЗДДС за м.01.2019 г. в размер на 62 325.66 лв. с прилежащи лихви в размер на 2 545.17 лв., във връзка с отказано право на приспадане на данъчен кредит за деклариран внос от доставчик АЙЗЕР ТИКАРЕТ Турция. Във връзка с връчено ИПДПОЗЛ и представените от П. данни за образувано досъдебно производство и след извършена проверка и присъединяване на относимите документи, е констатирано, че Я. П. е привлечена като обвиняем за извършване на престъпление от общ характер, за това, че в условията на продължаващо престъпление, в качеството си на счетоводител на В И А ЛОГ ЕООД, собственик и управител на КАТС ГРУП ЕООД, ИВАЛЕНТ ЕООД, ИВАЛЕНТ 2012 ЕООД и РАНИ 2012 ЕООД, в съучастие с И. В. В., в качеството му на управител на ВИА ЛОГ ООД, е избегнала установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери, като при водене на счетоводството е съставила документи с невярно съдържание, отразявайки данъчни фактури от името на КАТС ГРУП ЕООД, ИВАЛЕНТ ЕООД и РАНИ 2012 ЕООД с предмет доставки на различни видове авточасти. Я. П. е дала писмени обяснения, подписани от нея и адвоката й в които признава, че: Фактурите, издадени от КАТС ГРУП ЕООД, ИВАЛЕНТ ЕООД и РАНИ 2012 ЕООД са създадени, написани и подписани от мен, като по тези фактури няма реални сделки. ... Аз ги създавах, без тяхното знание и съгласие, аз ги включвах в дневниците за продажби без тяхно знание и съгласие и аз подавах информация в НАП чрез КЕП, който се води на мое име като физическо лице. Всички документи, които са издавани от името на ИВАЛЕНТ ЕООД и ИВАЛЕНТ 2012 ЕООД, и касаят сделки с резервни части са създадени от мен.... При проверка на наличните данни в ИМ на НАП, относно електронни услуги и подаваните чрез тях документи за дружеството ИВАЛЕНТ ЕООД, включително подаваните чрез КЕП, име на упълномощено лице от сертификата - Yana Mitkova Petrova, за периода от създаване на дружеството до края на ревизираните периоди, е установено, че всички документи, подадени в НАП, са само и единствено с КЕП на Я. П.. Предвид горното, приходните органи са приели, че Я. М. П. в качеството й на пълномощник и счетоводител до 18.09.2017 г. и в качеството й на управител след тази дата на ИВАЛЕНТ ЕООД, се е разпореждала с делата на дружеството по отношение на формиране и непогасяване на данъчни задължения. От приходните органи е установена обективна невъзможност за събиране на публичните задължения на дружеството, поради което събирането е насочено към отговорното трето лице - Я. М. П.. Приходните органи са направили извод, че са налице всички изискуеми предпоставки за Я. М. П. в качеството й на счетоводител и пълномощник (до 18.09.2017 г.) и управител (след тази дата) на ИВАЛЕНТ ЕООД за вменяване на отговорност по чл. 19, ал. 1 от ДОПК за допълнително установените задължения на дружеството по ЗДДС и ЗКПО с РА Р-16001617004743-091-001 /02.03.2018 г. и РА Р-16001619001265-091-001/11.07.2019 г. Мотивирано е, че за ревизираните периоди, за които са установени данъчни задължения, П. е водила счетоводството, подавала е справки-декларации по ЗДДС и е изготвяла документи с невярно съдържание от името на ИВАЛЕНТ ЕООД , същата е била наясно относно цялата фактическа обстановка по веригата от префактуриране (без реални доставки) на авточасти, които са продължили от 2015 г. до м.04.2019 г. . На следващо място е прието, че именно Я. М. П. е укрила факти и обстоятелства, които по закон е била длъжна да обяви пред органите по приходите или публичния изпълнител, поради което и отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК почива върху недобросъвестно препятстване установяването, непосочването на данните и несъбираемостта на задължението, като същата не само е представлявала дружеството ИВАЛЕНТ ЕООД, но в качеството си на такава, е създавала и подписвала първичните и вторични счетоводни документи, поради което е била наясно с финансовото състояние на дружеството и с нереалността на данните по заведените счетоводни регистри и подадени декларации в НАП. Направен е извод, че ревизираното лице не може да не е знаело за обстоятелствата, при които са съставени документи - Декларации обр. 1 и обр. 6 по КСО, СД по ЗДДС, ГДД по чл. 92 от ЗКПО, размерът на плащанията по тях и декларирането им пред НАП, които задължения не са внесени в приход на бюджета и Я. П. не е съдействала декларираните задължения на дружеството да бъдат погасени, напротив продължила е да генерира задължения на дружеството, възпрепятствайки събирането на същите. В хода на съдебното производство във връзка с наведените възражения за нищожност на ревизионния акт, е прието заключение по съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Вещото лице се е запознало с приетите по делото документи и въз основа на тях е установило, че при преглед на подписите (в първоначалната ЗВР и допълнителни такива, всички издадени документи с електронен подпис, в т.ч. РД и РА и връчените еднообразни копия на ревизираното лице) със софтуер Adobe acrobat reader има ЕИК на НАП, който е 131063188 - се виждат трите имена, изписани с латински букви, електронната поща на притежателя, организацията, която представлява, сериен номер на подписа, издателят на подписа, в полето Revocation не се открива информация дали в този момент подписите не са анулирани. При проверка на документите в сайта на B-Trust за квалифицирано валидиране, който е на url https:// www.b-trust. ba/services/dss-verifv. експертът е установил резултати за всеки един от подписите, които са представени в заключението. Съдът е кредитирал заключението по СТЕ като компетентно и безпристрастно изготвено. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентни органи и в изискуемата се форма, като в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание. Според съда по делото не е било спорно, че П. е субект на укриването в качеството й на управител, считано от 18.09.2017 г., доколкото при действието на чл. 141, ал. 2 от ТЗ тя представлява дружеството, организира и ръководи дейността му (чл. 141, ал. 1 от ТЗ) и така несъмнено формира представа относно сключването и изпълнението на сделките, които ЗДДС, съответно ЗКПО квалифицира като облагаеми доставки. Направен е извод, че като субект на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК следва да се приеме, че П. е била и в периода от 13.11.2012 г. до 17.09.2017 г. в хипотезата на чл. 19, ал. 12 от ДОПК, с оглед подаване на всички справки и декларации в НАП, НОИ и НСИ, а така също и в Търговския регистър с личния си КЕП, въз основа на сключения договор за счетоводно обслужване и депозирано заявление с вх. 1600И167497/13.11.2012 г. (л. 222), а така също и въз основа на надлежно упълномощаване (л. 254-255), както и без знанието на управителя на ИВАЛЕНТ ЕООД към този момент. Съдът е посочил, че в тази насока са и дадените лично от жалбоподателката писмени обяснения в отговор на отправени й в хода на процесното ревизионно производство ИПДПОЗЛ, в които е посочила, че: На 12 септември 2017 г. съм заверила пред нотариус Декларация, със текст, че поемам пълната отговорност по отношение на всички сделки, извършвани от ИВАЛЕНТ ЕООД. С идентично съдържание е и нарочна декларация с вх. ВхР-4025/09.09.2020 г. (л. 799) отново представена в хода на процесното ревизионно производство, поради което съдът е приел, че дори да се приеме, че нотариално заверената декларация е била изготвена под натиск , както се твърди от жалбоподателката, то същите обстоятелства са надлежно потвърдени от лицето в хода на ревизионното производство, като няма данни върху нея да е бил упражняван т.нар. натиск . Въз основа на изложеното съдът е приел, че по делото е установена първата предпоставка за ангажиране на отговорността на П. по реда на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Направил е извод, че не е спорна и втората предпоставка, а именно, налице са задължения на ИВАЛЕНТ ЕООД - лице по чл. 14, т. 1 от ДОПК (за корпоративен данък и ДДС), които са установени с влели в сила ревизионни актове, както следва: РА Р-16001617004743-091-001/02.03.2018 г., с който на дружеството са определени задължения, вследствие отказан данъчен кредит за данъчни периоди м.06.2015 г., м.07.2015 г., м.08.2015 г., м.11.2015 г., м.12.2015 г. и м.04.2016 г. по 22 бр. фактури, издадени от АЙЧО - ЧАЧИ ЕООД с предмет на доставките авточасти и гуми за товарни автомобили в размер на 42 463.45 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 10 125.35 лв. и допълнително установен корпоративен данък за 2015 г. в размер на 4 693.46 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 476.59 лв., вследствие на извършена корекция и намаление на СФР за 2015 г. със сумата на установени недекларирани приходи и съответстващите им разходи (л. 480 и сл.); РА Р-16001619001265-091-001/11.07.2019 г., с който на дружеството са установени задължения за довнасяне на ДДС в размер на 62 325.66 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2 545.17 лв., вследствие отказано право на данъчен кредит за данъчен период м.01.2019 г. по ЕАД по внос от доставчик АЙЗЕР ДИШ ТИКАРЕТ . Не е било спорно и че задълженото дружество не е разполагало с парични средства и имущество, с които да покрие размера на публичните задължения. Според първоинстанционният съд са били спорни два елемента за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК - дали е налице такова поведение на Я. П., което съставлява укриване на факти и обстоятелства, които по закон е била длъжна да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и дали е налице причинно-следствена връзка между това поведение и невъзможността да бъдат събрани задължения за данъци. Съдът е посочил, че от събраните по делото доказателства следва да се приеме, че подаването от страна на П. в качеството й на лице по смисъла на чл. 19, ал. 12 от ДОПК и в качеството й на управител на ИВАЛЕНТ ЕООД на СД по ЗДДС, респ. на ГДД по чл. 92 от ЗКПО с неверни данни, представлява укриване на факти и обстоятелства от нейна страна по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Съдът е съобразил, че двата РА, издадени на ИВАЛЕНТ ЕООД са влезли в сила и се ползват с доказателствена сила относно основанието и размера на установените задължения, включително и по отношение на обстоятелствата, формиращи задълженията. Според съда от доказателствата по делото е видно, че през процесните периоди декларираните от дружеството доставки на стоки не са реално осъществени и данъкът е начислен неправомерно, поради което и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и чл. 6 от ЗДДС (с РА от 2018 г.) и на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 71, т. 3 от ЗДДС (с РА от 2019 г.) на ревизираното дружество е отказано правото на приспадане на данъчен кредит. Направен е извод, че Я. М. П. в качеството си на управител и/или упълномощено на ревизираното дружество лице е допуснала използването на документи (фактури), по които не са осъществени реални доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и съответно са подадени справки-декларации по чл. 125 от ЗДДС, отразяващи некоректни данни. Посочено е, че при ползване на данъчен кредит с фактури, които не отразяват реални доставки, са налице предпоставките по чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Управителят като представител на дружеството, респ. упълномощеното от него лице е било длъжно да подаде СД по ЗДДС, в които вярно да отрази извършените и получени облагаеми доставки за съответните периоди, което в случая не е сторено. Според съда по идентичен начин стои въпросът и с недекларираните приходи за 2015 г., вследствие на което на основание чл. 78 от ЗКПО с РА от 2018 г. е бил преобразуван СФР и допълнително е определен корпоративен данък. Направен е извод, че посочените действия съставляват укриване на факти и обстоятелства, които следва да бъдат обявени пред орган по приходите. Съдът е посочил, че тези действия са умишлени, тъй като в резултат на тях се е стигнало до приспадане на данъчен кредит, който не се е следвал и който след установяването му с РА не е заплатен, съответно е заплатен по-малък размер корпоративен данък. Според съда Я. П. в качеството й на управител и/или упълномощено лице е съзнавала, че с декларирането на реалния размер на извършените продажби, за дружеството ще възникнат задължения за данъци в по-големи размери, съзнавала е смисъла и значението на действията си, предвиждала е техните последици и/или е допускала настъпването им. Въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че е доказана връзката между поведението на задълженото лице и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството. В хода на ревизията е установено, че дружеството не е разполагало с парични средства, и имущество, с които да може да погаси установените му публични задължения за корпоративен данък и ДДС. Към процесните данъчни периоди, когато дружеството е извършвало стопанска дейност, то е разполагало с парични средства, с които е могло да погасява задълженията си за данъци. Тъй като обемите на извършени доставки не са декларирани умишлено от управителя на дружеството, тяхното установяване, респ. и определянето на допълнителни данъчни задължения, е станало в последствие - след прекратяване на дейността и след като то вече не е разполагало със средства да погаси задължението си. Направен е извод, че след като в декларацията не се отразява пълният обем на извършените сделки, а само една част от тях, респ. се декларира приспадане на данъчен кредит, който не се следва, то стореното съставлява укриване на факти или обстоятелства, имащо за последица заплащане на по-малък размер данъчни задължения. Според съда е налице съзнателно, волево действие от страна на Я. М. П., която е извършвала оперативното управление на дружеството (досежно задълженията, касаещи 2019 п), респ. е действала без знанието на управителя, но като упълномощено лице (досежно задълженията, касаещи 2015 г. и 2016 г.), поради което не е споделена тезата, че липсва виновно поведение на П.. За индикации в тази насока съдът е посочил и обстоятелството, че през 2017 г. дяловете от дружеството са прехвърлени на ревизираното лице. Прието е, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на всички кумулативни предпоставки по чл. 19, ал. 1 от ДОПК за ангажиране на отговорността на П. в качеството й на задължено лице по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 19, ал. 12 от ДОПК. Спрямо задължението за лихви съдът е съобразил Тълкувателно решение 5/29.03.2021 г. по тълк. дело 7/2019 г. на ОСС на ВАС, според което, отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник и решението на СЕС по дело С-1/21 г. Поради изложеното съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна и в тази част. Съдът е посочил, че с оглед изхода на спора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК П. следва да бъде осъдена да заплати на НАП разноски по делото в размер на 10 544.29 лв., представляващи юрисконсулско възнаграждение, определено по чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Решението е правилно. По делото не е налице спор от фактическата страна, а по правилното тълкуване и приложение на закона. Различни от установените при ревизията факти и доказателства в тази насока не са събрани в производството пред първоинстанционния съд. В мотивите на постановеното съдебно решение правилно и обосновано е прието, че в случая са налице кумулативно всички предпоставки от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК за ангажиране на отговорността на третото лице. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК: който в качеството си на член на орган на управление, управител, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за несъбраното задължение. Настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че за периода от 13.11.2012 г. до 17.09.2017 г. за Я. П. намира приложение разпоредбата на чл. 19, ал. 12 от ДОПК, поради което за този период правилно й е вменена отговорност по чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Според нормата на чл. 19, ал. 12 от ДОПК: за прокурист се смята и всяко лице, което е упълномощено да изпълнява правомощия на управителя. За търговски пълномощник се смята и всяко лице, което изпълнява условията на чл. 26 от ТЗ, с изключение на изискването да получава възнаграждение, както и всяко лице, действало при условията на чл. 301 от ТЗ . От събраните по делото доказателства и от обясненията на ревизираното лице се установява, че единствено от П. са подавани всички справки и декларации в НАП, НОИ, НСИ и в Търговския регистър, въз основа на сключения договор за счетоводно обслужване и депозирано заявление с вх. 1600И167497/13.11.2012 г., а така също и въз основа на надлежно упълномощаване. Въз основа на събраните по делото доказателства нотариално заверена декларация от 12 септември 2017 г., с която П. е поела пълната отговорност по отношение на всички сделки, извършвани от ИВАЛЕНТ ЕООД и нарочна декларация от 09.09.2020 г. (л. 799), настоящият състав намира, че П. е действала като търговски пълномощник на дружеството. По делото не са представени доказателства, че дадените няколко пъти обяснения от П. са направени под влиянието на заплахи. Доказателства в тази насока не са представени, нито по време на ревизията, нито пред съда. По делото не е било спорно обстоятелството, че Я. М. П. е била едноличен собственик на капитала и управител на ИВАЛЕНТ ЕООД, считано от 18.09.2017 г. до момента на ревизията. По изложените съображения и въз основа на приложените по делото доказателства, АС гр. Пловдив правилно е приел, че е изпълнена първата предпоставка за ангажиране на отговорността на П. по чл. 19, ал. 1 от ДОПК за ревизираните периоди. Правилен е и изводът на съда, че от събраните по делото доказателства се установява укриването на факти и обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, от страна на П., която в качеството си на лице по смисъла на чл. 19, ал. 12 от ДОПК и в качеството си на управител на ИВАЛЕНТ ЕООД е подавала СД по ЗДДС и ГДД по чл. 92 от ЗКПО с неверни данни. Не е спорно, че в подадените СД по ЗДДС от юридическото лице са декларирани резултати свързани с отказът да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, които не отразяват реално извършени стопански операции. С. Я. П. е признала, че тя е издавала неистински фактури, от името на дружеството. Настоящият състав споделя и изводът на административния съд, че Я. П. в качеството си на управител и/или упълномощено лице е съзнавала, че с декларирането на реалния размер на извършените продажби, за дружеството ще възникнат задължения за данъци в по-големи размери, съзнавала е смисъла и значението на действията си, предвиждала е техните последици и/или е допускала настъпването им. Подаването на СД по ЗДДС с неверни данни за получени облагаеми доставки и подаването на ГДД по чл. 92 от ЗКПО с неверни данни, правилно е преценено от съда като укриване на факти по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, които по закон управителят е бил длъжен да обяви пред приходните органи. Всички несъответствия между декларираните резултати от ИВАЛЕНТ ЕООД в двата РА и установените резултати за ревизираните периоди, са описани подробно в ревизионния доклад. В случая е установено, че П. в качеството й на представляващ и управител на дружеството системно и в значителни размери е издавала фактури с невярно съдържание и не е декларирала по надлежен ред реалните данни относно упражнения данъчен кредит и получените фактури от доставчици на стоки като по този начин се е достигнало реално до невнасяне и невъзможност за събиране впоследствие на дължим ДДС и КД. Въз основа на изложените факти и съвкупната преценка на доказателствата по делото, касационната инстанция счита за доказана причинно-следствената връзка в хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Я. П. е имала качеството на счетоводител и пълномощник (от 24.10.2012 г. до 18.09.2017 г.), което в случая на основание чл. 19, ал. 12 от ДОПК, правилно е приравнено на управител и управител (след 18.09.2017 г.) на ИВАЛЕНТ ЕООД, т. е. през ревизираните периоди е била длъжна и е следвало да изпълнява законовите си задължения, свързани с функциите й в дружеството. По делото се установява обективна връзка между укриването на фактите и обстоятелствата и невъзможността за събиране задълженията на юридическото лице, тъй като към процесните данъчни периоди, когато дружеството е извършвало стопанска дейност, то е разполагало с парични средства, с които е могло да погасява задълженията си за данъци. Правилно е посочено от административния съд, че в случая обемите на извършените доставки не са декларирани умишлено от управителя на дружеството, а тяхното установяване и определянето на допълнителни данъчни задължения е станало в последствие - след прекратяване на дейността на юридическото лице и след като то вече не е разполагало със средства да погаси задължението си. По делото не е било спорно, че е открито производство по обявяване на несъстоятелност на дружеството, поради което е установено, че дружеството не би могло да обслужи натрупаните дългове към НАП до този момент. Във връзка с производството по несъстоятелност е неоснователно възражението на касатора, че НАП се е отказала от вземането си, тъй като не е участвала в това производство и е недопустимо на П. да бъде ангажирана отговорност за същото задължение. Установяването на задължения по отношение на лицето, което е представлявало длъжника по реда на чл.19 ДОПК не е обвързано по никакъв начин с участието на НАП в производството по несъстоятелност. Законодателят е предвидил възможност за НАП да събере вземанията си от длъжниците използвайки различни процесуални възможности. В случая невземането на участие в производството по несъстоятелност не е пречка отговорността за задълженията на дружеството да бъде насочена към трето лице по реда на чл. 19 от ДОПК. За ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, производството по т.д. 209/2021 г. по описа на Окръжен съд Варна, което касае несъстоятелността на дружеството не е обуславящо. В тази връзка с направеното искане за спиране на настоящото производство по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е неоснователно. Следва да бъде взето предвид приетото по тълкувателно решение 1/17.07.2001 на ВКС, съгласно мотивите на което, касационната инстанция не е такава по същество и не може да съобразява при постановяване на решението си нови фактически обстоятелства, каквито представляват установените с решението на друг съд, който в настоящият случай е съдът по несъстоятелността. Касационната инстанция изхожда при упражняване контрола си за законосъобразност само от установената от първостепенния съд фактическа обстановка. Ето защо образуваното пред Окръжен съд гр. Варна търг.д.209/2021 г. не може да бъде основание настоящото касационно производство да бъде спряно. В обобщение на тези мотиви, касационната инстанция приема за доказан състава на чл. 19, ал. 1 от ДОПК за ангажиране отговорността на Я. П. за задължения на ИВАЛЕНТ ЕООД. Процесният ревизионен акт е законосъобразен и от гледна точка на приетото тълкувателно решение 5/29.03.2021 г. по тълк. д. 7/2019 г., на ОСС на ВАС, според което, отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. Като е стигнал до същите правни изводи и е отхвърлил жалбата на ревизираното лице срещу ревизионния акт, Административен съд Пловдив е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Във връзка с направеното искане за сезиране на Конституционния съд на РБ за тълкуване по прилагане на Конституцията на Република България и противоречието на чл. 143, ал. 4 от АПК с нея и изразеното недоволство от касатора относно размера на присъдените разноски, следва да бъде съобразено следното: Конституционният съд е имал се е произнасял по въпроса дали присъждането на юрисконсултско възнаграждение противоречи на Конституцията на РБ. Според мотивите на решение 10/29.09.2016 г. по к.д. 3/2016 г., законодателното решение да се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното адвокатско възнаграждение макар и несъвършено, може да се възприеме като обществено оправдано и необходимо пред перспективата да няма изобщо такова. Освен това разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК е неприложима към настоящият спор, поради което направеното искане следва да бъде оставено без уважение. При производства, които се разглеждат по реда на ДОПК разноските се присъждат по реда на чл. 161 от същия кодекс. Съгласно чл. 161, ал. 1, изречения второ и трето ДОПК, в производствата по оспорване на ревизионни актове на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Прилагането на Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при определяне размера на юрисконсултското възнаграждение не противоречи на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, но същото следва да бъде съобразено с фактическата и правна сложност на делото. В съответствие с горното, при определяне размерът на разноските за касационната инстанция, които са своевременно претендирани от ответника в размер на 10 544.29 лв. настоящият състав приема, че са прекомерни. При разглеждане на делото пред ВАС е проведено едно открито съдебно заседание, за което ответникът е бил надлежно уведомен и е приложил писмено становище. Макар претендираното юрисконсултско възнаграждение да е определено при условията на чл.8, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.5 от Наредба 1/2004 г., то не съобразено с фактическата и правна сложност на спора пред касационната инстанция и предприетите процесуални действия във връзка с осъщественото представителство. Ето защо в полза на НАП следва да се присъдят разноски в размер на 1700 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,