Решение № 10686 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 359/2011 г.

Решение № 10686 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 359/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Съдебното производство е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на Марин Пенков Киров от с. Горни Дъбник област Плевенска, ул. "П. Р. Славейков" № 3 срещу решение № 715 от 19.11.2010 г., постановено по адм. дело № 610 по описа за 2010 г. на Административен съд - гр. Плевен. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за неговата незаконосъобразност - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - Кметство с. Горни Дъбник, Община Долни Дъбник и Димитрина Василева Вълкова - завеждащ служба "ГРАО" - с. Горни Дъбник не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата, намира, че е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и следователно касационната жалба е допустима. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Правилно първоинстанционният съд е приел, че един от спорните въпроси по делото е дали издаденото удостоверение за наследници законосъобразно е било предоставено на трето лице, извън кръга на наследниците по закон на починалото лице. Правилно съдът е съобразил, че в случая удостоверенията (първоначално издадено и презаверено) са издадени по молби (заявления) на Генчо Йорданов Генчев, който няма качеството на наследник на Пенко Киров Ценков, но се е легитимирал пред длъжностното лице по гражданско състояние като пълномощник на Теодора Кирова - наследник на починалото лице с нотариално заверено пълномощно рег. № 3026/03.10.2002 г. Съгласно чл. 18, ал. 2 от АПК в производството по издаване на индивидуални административни актове пред административния орган, гражданите могат да се представляват с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа от други граждани. Нормативно установено право на страната да се представлява по пълномощие в производствата по издаване на индивидуални административни актове е регламентирано и с разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗЗЛД, когато информацията, съдържаща се в административния акт касае и лични данни. Не се спори между страните и се установява от приложеното по делото писмено пълномощно, че Генчо Йорданов Генчев е бил представител по пълномощие на Теодора Кирова- една от наследниците на починалото лице. Генчо Йорданов Генчев е бил надлежно упълномощен да представлява един от наследниците на Пенко Киров Ценков, в връзка с извършването на всякакви фактически и правни действия досежно притежаваните в съсобственост от касатора и Теодора Кирова земеделски земи, включително да снабдява Теодора Кирова с документи за собственост върху тези земи, като последното правомощие включва и снабдяването с всички подготвителни документи, в това число и удостоверението за наследници. В конкретния случай, обработващият личните данни Вълкова е издала удостоверението за наследници в изпълнение на законово регламентираните й правомощия по чл. 4, ал. 1, точки 1, 3 и 6 от ЗЗЛД с оглед изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни и упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора от една страна, и от друга - предвид необходимостта на лицето, за което се отнасят данните - Теодора Кирова, от извършване на действия, предхождащи сключването на договор за аренда и предприети по нейно искане въз основа на изрично упълномощаване. Ето защо съдът правилно е приел, че длъжностното лице по гражданско състояние в качеството си на "обработващ" лични данни, не е нарушило императивната разпоредба на чл. 3, ал. 4 от ЗЗЛД, обработвало е законосъобразно и добросъвестно личните данни на ищеца, които са били събрани за конкретни, точно определени и законни цели и не са били обработени по начин несъвместим с тези цели. Другият спорен въпрос по делото е бил - настъпили ли са за Киров вреди от издаденото удостоверение за наследници и сключеният договор за аренда без негово участие и ако са настъпили - какъв е техния характер. Съдът правилно е приел, че неучастието на някой от съсобствениците на арендувания имот при сключване на договора за аренда на този имот, предвид изрично предвидената в закона възможност за това, не прави договора за аренда недействителен на това основание, тъй като неучаствалият съсобственик може да търси правата си по реда на чл. 30, ал. 3 от ЗС, съгласно който всеки съсобственик участва в ползите от общата вещ съразмерно с частта си. Следователно, и по силата на закона Киров в качеството му на съсобственик на земеделската земя, придобита по наследство, не е лишен от ползите от общата вещ, в който смисъл за него не е настъпила вреда. С оглед на гореизложеното, съдът правилно е приел, че предявената от Марин Пенков Киров претенция за незаконосъобразност на извършените от администратора на лични данни действия и за настъпилите вследствие на това за него имуществени и неимуществени вреди, е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена. Обжалваното решение е правилно. Съдът е основал решението си върху приетите за установени обстоятелства по делото и приложимите материалноправни норми на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Съдът е изложил обосновани и законосъобразни мотиви в съответствие с приложимите материалноправни норми на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Касационната жалба е неоснователна и решението следва да се остави в сила. Касационните ответници не са претендирали разноски, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,