Решение № 15941 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8495/2019 г.

Решение № 15941 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8495/2019 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби от Б. Добриянова и С. Балева подадена чрез процесуалният им представител адв. И. Данова и от Т. Сиренякова, чрез адв. М. Петкова срещу Решение № 2061/26.03.2019 г., постановено по адм. д. № 7854/2018 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на касационните жалбоподателки Б. Добриянова и С. Балева срещу Заповед № 18-10133 от 19.12.2016 г. издадена от Началника на СГКК-София В касационната си жалба Б. Добриянова и С. Балева развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на закона-касационно основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, на първо място че при постановяване на съдебния акт съдът не е отчел наличието на допуснато от административния орган съществено нарушение на административнопроцесуалните норми, а именно жалбоподателките в качеството си на заинтересовани лица не са били уведомени по никакъв начин за започналото и развило се административно производство по издаване на оспорения административен акт. На второ място се оспорва извода на съда за съответствието на заповедта на Началника на СГКК-София с материалния закон като се твърди, че е налице спор за материално право, което е основание за издаване на отказ за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се постанови ново с което да се отмени оспорената заповед. Претендират съдебни разноски за настоящата инстанция. Касационната жалбоподателка Т. Сиренякова излага доводи за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на закона, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди че необосновано решаващият съд е приел че при издаването на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните норми, въпреки че по делото безспорно е установено, че заинтересованите лица Б. Добриянова и С. Балева не са били уведомени по никакъв начин за започналото административно производство. Сочи се и че заповедта е издадена и без да се изяснени всички факти и обстоятелства. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение. В с. з. касационните жалбоподатели редовно и своевременно призован не се явяват. Явява се адв. Данова качеството си на процесуален представител на Б. Добриянова и С. Балева и поддържа изцяло касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна Началник служба геодезия, картография и кадастър-София редовно призована не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Ответните страни Ц. Янчева, М. Янчев и В. Янчев не се явяват в с. з. и се представляват от адв. Славчева. Чрез процесуалния си представител депозират писмени бележки, в които излага подробни възражения относно неоснователността на касационните жалби. Твърдят че оспорения административен акт към момента на обжалването му пред АССГ е влязъл в сила поради което и жалбите срещу него са процесуално недопустими. В съдебно заседание адв. Славчева поддържа направените възражения. Претендира съдебни разноски. Представителят на ВАП дава мотивирано становище за основателност на касационните жалби. Сочи че решението на Адм. съд София град е неправилно. Налице са касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Върховният административен съд, в настоящия си състав приема касационни жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледани по същество същите са основателни По касационната жалба на Б. Добриянова и С. Балева С обжалваното решение Адм. съд София град е отхвърлил жалбата на Б. Добриянова и С. Балева срещу Заповед № 18-10133/19.12.2016 год. на Началника на служба геодезия, картография и кадастър-София. Видно от същата на осн. чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 4 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ е одобрено по искане на Ц. Янчева изменение в кадастралната карта и кадастралния регистър на с. Лозен, състоящо се в нанасяне на поземлени имоти с проектни идентификатори 44063.6228.4837, 44063.6228.4838 и 44063.6228.4839. Изменението се състои в заличаване от КККР на поземлен имот с идентификатор 44063.6228.2635 със собственици наследниците на Г. Гатев и на поземлен имот с идентификатор 44063.6228.3659, без данни за собственост и нанасяне на нови обекти, а именно върху поземлен имот с идентификатор 44063.6228.3659 два нови обекта: поземлен имот с идентификатор 44063-6228. 4837 е с площ от 141 кв. м., начин на трайно ползване: за друг вид застрояване и собственост на наследниците на Г. Гатеви и поземлен имот с идентификатор 44063.6228.4838 е с площ от 676 кв. м. начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, собственост на Ц. Янчева. Поземлен имот с идентификатор 44063-6228. 4839 с площ от 11058 кв. м. с начин на трайно ползване: обществен селищен парк, градина и няма данни за собственост се нанася върху поземлен имот 44063.6228.3659. За да отхвърли жалбата срещу административния акт първоинстанционният съд е приел че същия е издаден от материално компетентен орган и в рамките на регламентираните му правомощия, както и че същия е постановен в предвидената законова форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Приел че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и че същият е постановен в съответствие със закона. Посочил е че жалбоподателките Б. Добриянова и С. Балева не са били уведомени по чл. 26 АПК за започналото административно производство, но това нарушение не следва да се приема за съществено тъй като същите са могли да защитят правата си пред съда. Приел че в случая не се касае за спор за материално право. Решението е валидно, допустимо, но неправилно По делото е установено, че производството по издаване на процесната заповед е образувано по заявление от 29.07.2015 г. на ответната по касационната жалба страна Ц. Янчева за изменение на КККР на с. Лозен. Безспорно с допуснатото изменение на КККР на с. Лозен е засегнат имот, който към този момент е записан в кадастралните регистри на наследниците на Г. Гатев. Видно от представеното по делото Удостоверение за наследници № 248/11.06.2018 г. на с. Лозен Столична община, Г. Гатев е починал на 7.03.1980 г. и е оставил за свои наследници към датата на подаване на искането за изменение на КККР –Т. Сиренякова, Б. Добриянова и С. Балева. Последните две са наследници на С. Добриянов-наследник на общия наследодател, поч. на 28.12.2009 г. С оглед на изложеното безспорно наследниците на Г. Гатев се явяват заинтересовани лица по смисъла на § 1, т. 13 от ДР ЗКИР във вр. с чл. 54, ал. 4 ЗКИР. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК за започване на производството по издаване на административен акт се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя. Нормата е императивна и е гаранция за правата на заинтересованите от административното производство лица, а касаторите Б. Добриянова и С. Балева са безспорно такива. Тя дава възможност на заинтересованите страни да бъдат информирани за образуваното производство и с оглед на това да проявят необходимата активност в защита на правата си. В настоящия казус по делото е безспорно установено, обстоятелство което не се оспорва от страните и е прието от първоинстанционния съд, че заинтересованите страни Б. Добриянова и С. Балева не са били уведомени за започналото производство по изменение на КККР на с. Лозен. В ЗКИР не се съдържат разпоредби които да изключват приложението на чл. 26 АПК, поради което административния орган-Началника на СГКК е имал задължението да уведоми лицата чиито права и законни интереси биха били засегнати от индивидуалния административен акт, което той не е сторил. Видно от приложените по делото и приети като доказателства Известие за доставяне, с което е изпратено заявлението на Ц. Янчева и Уведомление изх. № 24-19586/16.12.2015 г. за откриване на административното производство съобщение е изпратено до С. Добриянов-пряк наследодател на касационните жалбоподателки Б. Добриянова и С. Балева и наследник на Г. Гатев, който към този момент както се посочи по-горе е починал. Нещо повече съобщението до С. Добриянов е изпратено на адрес на който същия не е живял и не се е водил като негов постоянен адрес. Видно от представените от жалбоподателите писмени документи адреса на С. Добриянов е различен от този на който са изпращани съобщенията. С оглед на изложеното и съгласно чл. 168, ал. 4 АПК /в сила от 1.01.2019 г./ оспорената заповед на Началника на СГКК-София е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е самостоятелно основание за нейната отмяна. Нормата на чл. 168, ал. 4 АПК сочи, че съществено нарушение на административнопроизводствените правила има при всички случаи когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване граждани или организации са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт. Сочената разпоредба е процесуална, поради което считано от влизане в сила намира приложение и по висящите производства. Законодателят е приел че нарушението е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на акта. Това е така защото след като са били лишени да участват в производството по издаване на административния акт на заинтересованите лица не им е била дадена възможност да бъдат изслушани и да представят доказателства за установяване на релевантните за случая факти. Задължението за изслушване е императивно и обезпечава равноправното участие на страните в производството, ведно със всички последици от това. Административния орган не е спазил и изискването на чл. 35 от АПК съгласно който индивидуалния административен акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обяснения и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени съответно направени. Съгласно чл. 168, ал. 5 АПК /в сила от 1.01.2019 г. / която като процесуална норма намира приложение и по висящите производства, когато съдът установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила по ал. 4, той отменя акта и изпраща преписката на административния орган, без да проверява основания по чл. 146, т. 4 /противоречие с материално правните разпоредби/ и т. 5 /несъответствие с целта на закона/ АПК. Като е приел че оспорения пред него административен акт е издаден при спазване на административнопроизводствените норми, АССГ е постановил неправилно съдебно решение. Същия е следвало при наличието на основанието по чл. 146, т. 4 АПК по смисъла на чл. 168, ал. 4 АПК и след като извърши проверка само досежно основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК /което е сторил/ да отмени оспорената заповед на Началника на СГКК-София без да извършва проверка за съответствието й с материалния закон и изпрати преписката на административния орган. При това положение направените в касационната жалба на Б. Добриянова и С. Балева оплаквания за допуснати от административния орган нарушения на материалния закон при издаването на заповедта не следва да се обсъждат от настоящата инстанция. По касационната жалба на Т. Сиренякова Съдът счита, че оплакванията в жалбата в на Т. Сиренякова за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорената заповед на Началника на СГКК-София поради нередовното уведомяване на жалбоподателката Б. Добриянова и С. Балева не следва да се обсъждат, тъй като касаят права на трети лица, а не на самата жалбоподателка. Основателно е оплакването за допуснато от административния орган нарушение на чл. 35 АПК при издаването на оспорения административен акт. Както се посочи по-горе неуведомяването на всички заинтересовани лица е довело до издаване на административен акт без да се изяснят релевантните за случая факти и обстоятелства, с което съществено е нарушена сочената правна норма. С оглед на изложеното настоящия състав счита, че следва да се отмени обжалваното пред касационната инстанция решение на АССГ, поради наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, след което да се постанови ново с което да се отмени заповедта на Началника на СКК-София и преписката да се изпрати на административния орган. При този изход на спора и на осн. чл. 228 във вр. с чл. 143, ал. 1 АПК следва да се уважи своевременно направеното искане за присъждане на разноски от Б. Добриянова и С. Балева за двете инстанция в общ размер на 2880 лв. съгласно представените списъци по чл. 80 ГПК и документи за платени д. т. и адвокатски хонорари. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение