Решение № 7964 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7525/2016 г.

Решение № 7964 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7525/2016 г., VII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Я., с адрес: с. С. К., обл. Я., ул. Р. ..№..., чрез упълномощения адв. В. М., против решение № 60 от 26.05.2016 г., постановено по адм. дело № 9/2016 г. по описа на Административен съд - Я., с което е отхвърлена жалбата против Акт за установяване на задължение по декларации (АУЗД) № АУЗД00000407/11.11.2015 г., издаден от старши инспектор в Дирекция "Финанси, местни данъци и такси" при община Я.. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и непълнота на доказателствата. Касаторът твърди, че не е подавал данъчните декларации, въз основа на които е издаден процесният АУЗД, като същите не са приобщени към доказателствения материал по делото. Иска се отмяна на решението като незаконосъобразно. Ответникът - директорът на дирекция "Финанси, местни данъци и такси" при община Я., не се представлява в съдебно заседание пред касационния съд и не взема становище по жалбата. Постъпило е писмено становище от Кмета на община Я., с което се оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес. Р. по същество и съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, намира същата за основателна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред Административен съд - Я. е оспореният от Д. Г. Я. Акт за установяване на задължение по декларации № АУЗД00000407/11.11.2015 г., издаден от старши инспектор - орган по приходи в Дирекция "Финанси, местни данъци и такси" при община Я., потвърден с Решение № 008/18.12.2015 г. по жалба срещу акт за установяване размера на задължения за данък върху превозните средства, на главен инспектор в дирекция "Финанси, местни данъци и такси" при община Я.. С процесния АУЗД са установени задължения на Я. за данък върху превозните средства за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. общо в размер на 434,65 лв., от които 323,09 лв. - главница и 111,56 лв. - лихва, начислена към 11.11.2015 г. за притежавани от него два товарни и два леки автомобила. С решение № 60/26.05.2016 г. АС - Я. е отхвърлил на жалбата на Д. Г. Я. против АУЗД № АУЗД00000407/11.11.2015 г. като неоснователна. За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че обжалваният АУЗД е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснато съществено нарушение на процедурата и в съответствие с материалния закон - ЗМДТ. По делото не е спорно, че Д. Г. Я. е собственик на спрени от движение: лек автомобил "Трабант" с рег. № Я 4644 - на 29.12.1987 г., лек автомобил "Вартбург" с рег. № Я 4644 Г - на 01.11.2005 г., товарен автомобил "ЗИЛ" с рег. № У 8775 А - на 25.11.1997 г. и товарен автомобил "УАЗ" с рег. № У 6990 А - на 06.12.1995 г. От представените свидетелства за регистрация на посочените автомобили се установява, че регистрацията на товарния автомобил "ЗИЛ" е прекратена на 07.01.2014 г., а на останалите три автомобила - на 08.09.2015 г. Д. Я. не оспорва обстоятелството, че е собственик на посочените автомобили, но възразява, че не е подавал декларации за тях, а по погрешка ги е декларирал при деклариране на имущество през 2000 г., счита, че тези задължения са погасени по давност, както и че не дължи данък върху превозните средства за спрени от движение МПС. За да отхвърли като неоснователна жалбата АС - Я. се е позовал на разпоредбата на чл. 52, т. 1 от ЗМДТ, съгласно която с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Р. Б., като на основание чл. 53 от същия закон, данъкът се заплаща от собственика на превозното средство. Мотивирал е извод, че в случая не са били налице предпоставките на чл. 58, ал. 4, изр. 1 от ЗМДТ за недължимост на данък върху превозните средства, тъй като процесните автомобили са били регистрирани за движение през целия период. Обстоятелството, че автомобилите са били спрени от движение през този период, не води до друг извод, тъй като единственият правнорелевантен факт за недължимост на данък върху превозните средства е прекратяването на регистрацията на автомобилите. Този факт в конкретния случай не е бил налице. Въз основа на това решаващият съд е приел, че разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ е неприложима. Така постановеното решение е неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Както основателно се посочва в касационната жалба, решението на АС - Я. е постановено при непълнота на доказателствения материал - към делото не са приложени, посочените в АУЗД № АУЗД00000407/11.11.2015 г. данъчни декларации вх. № 5510/01.01.2000 г., 6408/01.01.2000 г., 8383/01.01.2000 г. и 451/08.11.2005 г., които са послужили като фактическо основание за издаване на процесния акт за установяване на задължение по декларации. Освен че същите представляват основната част от административната преписка по издаване на АУЗД, те представляват и основанието за издаването му. Съгласно чл. 107, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК, вр. чл. 9б и чл. 4, ал. 1 - 5 от ЗМДТ, по този ред размерът на дължимия данък се установява въз основа на подадена данъчна декларация. Без представяне на подадените декларации, въз основа на което са установени публичните задължения, не е възможно осъществяването на контрол от съда за законосъобразното определяне на задълженията по тях, предвид разпоредбата на чл. 55 от ЗМДТ относно определянето на размера на данъка върху превозните средства. Като не е проявил процесуална активност, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което има за правна последица непопълване на делото с необходимите доказателства, релевантни за произнасяне по съществото на спора. Допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила налагат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на спора. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение