Решение № 253 от 7.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1379/2011 г.

Решение № 253 от 7.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1379/2011 г., II н. о., НК, докладчик председателя Савка Стоянова Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия П. Р. Т. против въззивно решение № 11 от 28.02.2011 г. постановено по в. н. о. х. д. № 6/2011 г. на Военно- апелативен съд София. В жалбата се правят доводи за допуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието- касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК, които се поддържат и в съдебното заседание. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е частично основателна. Налице е допуснато нарушение на закона, както и явна несправедливост на наказанието, които нарушения предлага да бъдат отстранени или чрез връщане на делото за ново разглеждане, или преквалифициране на деянието и намаляване размера на наказанието. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК намери за установено следното: Военно- апелативният съд с Решение № 11 от 28.02.2011 г. по в. н. о. х. д. № 6/2011 г. е изменил присъда № 28 от 15.12.2010 г. постановена по н. о. х. д. № 632/2010 г. на Пловдивския военен съд в частта, в която подсъдимият П. Р. Т. е признат за виновен да е потвърдил неистина в две писмени молби- декларации от 03.06.2008 г., подадени до жилищната комисия на под. 32040 К., както и да е извършил продължавано престъпление, като го признал за невинен и оправдал в тази част на обвинението му по чл. 313, ал. 1, алт. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. В останалата част присъдата е потвърдена. С нея подсъдимият е признат за виновен в това, че на 03.06.2008 г. в под. 32040 - К., съставил неистински частен документ- договор за наем на жилище между него и гр. л. П. В. за жилището й в [населено място], като положил вместо нея подпис в графа "наемодател", както и съставил разписки за наем от 08.07.2008 г. и 05.08.2008 г., като положил вместо нея подпис в графа "получил сумата" и ги употребил, като ги представил на командира на под. ЧК., за да докаже, че съществуват наемни отношения между него и гр. л. П. В., поради което и на основание чл. 309, ал. 1 вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 б. "б" от НК е осъден на " пробация" със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Подсъдимят е признат за виновен и за това, че на 03.06.2008 г. в под. - К. пред командира на поделението, потвърдил неистина в писмена молба- декларация, подадена от него съгласно "Наредба за отдаване под наем и за разпореждане с имоти от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на кадровите военнослужещи, които живеят при условията на свободно договаряне " за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, поради което и на основание чл. 313, ал. 1, алт. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1, б. "б" от НК е осъден на "пробация" със следните пробационни мерки- " задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от седем месеца и "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от седем месеца. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е определено общо наказание по- тежкото измежду наложените. Съображенията, изложени в подкрепа на довода за допуснато нарушение на закона са в няколко посоки- твърди се, че не се касае до извършени две престъпления -по чл. 309, ал. 1 от НК и по чл. 313, ал. 1 от НК, а до престъпление по чл. 212, ал. 6 НК, както и че не били налице субективните признаци на чл. 309, ал. 1 от НК, поради наличието на упълномощаване от страна на наемодателя за подписване на инкриминирания договор, че евентуално деянието представлява "маловажен" случай, а по отношение на чл. 313, ал. 1 от НК се сочат предпоставките на чл. 9, ал. 2 от НК. Всички тези възражения са били правени и пред въззивния съд, който в съответствие с правомощията и задълженията си ги е разгледал и е дал конкретен, обоснован отговор защо не ги възприема. Изводите на въззивния съд изцяло се споделят от настоящия състав. При разглеждането на делото и от двете съдебни инстанции са събрани всички възможни доказателства, свързани с изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване. По същество с възраженията си подсъдимият не оспорва фактическите положения на съда, като основно възразява по наличието на субективните признаци на деянията, както и на тези, относими при решаването на въпроса за наличието на предпоставките по чл. 9, ал. 2 от НК. Няма никакво съмнение, че подсъдимият е съставил неистински частен документ- договор за наем от 03.06.2008 г. както и че като "наемодател" договора е подписан от подсъдимия. Без значение за съставомерността на деянието е дали действителния наемодател е знаел за това обстоятелство или не. Обект на защита с документните престъпления са обществените отношения, свързани с правилния документооборот и подсъдимият е знаел за забраната да се издава документ от чуждо име и въпреки това е изготвил инкриминирания договор, както и двете разписки, с които се доказва, че наемодателката П. В., страна по наемния договор е получила от подсъдимия наемната цена, макар това да не е вярно. Изяснени са и обстоятелствата по съставянето на молбата- декларация от 03.06.2008 г. по силата на чл. 57, ал. 1 от Наредбата за отдаване под наем и за разпореждане с имоти от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната, която подсъдимият е представил пред командира на поделението. Безспорно е, че отразените в нея обстоятелства, че подсъдимият живее на свободен наем в жилище с наемодател П. В. обективно не отговаря на фактическото положение, като правилно съдът е посочил, че причините, поради които той не могъл да представи съответните документи, отразяващи правилно реалното положение, са неотносими към съставомерността на деянието. При правилно изяснените фактически положения съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. Налице са както обективните, така и субективни признаци на чл. 309, ал. 1 от НК и ч. 313, ал. 1 от НК, поради което и обосновано не е прието, че се касае до "маловажен случай" на престъпление по чл. 309, ал. 3 от НК, както и че поради малозначителност деянието по чл. 313, ал. 1 от НК не е общественоопасно и следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Всички изложени от въззивния съд съображения по тези въпроси изцяло се споделят от настоящия състав, поради което и не следва да се повтарят. Не са налице никакви други обстоятелства, които да не са преценявани и да имат отношение за решаване на тези въпроси. Доводът за явна несправедливост на наказанията е неоснователен. За наличието на това касационно основание в жалбата не са изложени никакви конкретни съображения и това прави невъзможно даването на ясен отговор. Съставът обаче не може да не посочи, че поначало при решаване на въпроса за справедливото и съответно на извършеното наказание съдът е приел наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което и определените наказания са при условията на чл. 55 от НК. Наказанието "пробация" е в минималния, допустим от закона размер и с приложение само на първите две- задължителни по закон, пробационни мерки, поради което и място за намаляване на наказанието няма. То не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т., от НПК. Поради изложените съображение и след като не констатира нарушения, даващи основание за отмяна или изменяване на обжалваното решение, настоящият състав намери, че то следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение