Решение № 14140 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3411/2014 г.
ВАСI отделение26.11.2014 г.докладчик Бисер Цветков
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 191/17.01.2014 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 136 по описа за 2013 г. И вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на "Лион трейдинг" ООД против ревизионен акт № 161203497/5.10.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив в частта относно отказаното на "Лион трейдинг" ООД право на приспадане на данъчен кредит в размер 50 000 лева и начислените лихви за забава заради неправомерното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит в размер 3 739.03 лева. ОСЪЖДА "Лион трейдинг" ООД да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив деловодни разноски в размер 2 142.17 лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 14140 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3411/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив срещу решение № 191/17.01.2014 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 136 по описа за 2013 г., с което е отменен ревизионен акт № 161203497/5.10.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив в частта относно отказаното на "Лион трейдинг" ООД право на приспадане на данъчен кредит в размер 50 000 лева и начислените лихви за забава заради неправомерното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит в размер 3 739.03 лева. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Приема, че авансовото плащане по фактурата, с която е свързано правото на приспадане, не може да бъде идентифицирано като такова по бъдеща доставка. Според него поведението на данъчния субект е недобросъвестно и сочи на данъчна измама, тъй като липсва изпълнение по договора от доставчика, както и внасяне на данъка в бюджета оп последния. Касаторът иска отмяна на оспореното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация - "Лион трейдинг" ООД, чрез повереника си адв. Мянева, отрича основателността на касационната жалба. Заключението на прокурора е за основателност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорената пред АС Пловдив част от ревизионния акт приходната администрация е отрекла правото на приспадане на данъчен кредит на "Лион трейдинг" ООД, упражнено по фактура № 68/30.12.2011 г., издадена от "ДА Билд" ЕООД. Предмет на стопанската операция е авансово плащане по договор от 12.12.2011 г. Според органите по приходите между доставчика и получателя съществува правна връзка, възникнала от договор за поръчка от 12.12.2011 г., но липсват доказателства за изпълнение на договора. Изследвано е съдържанието на договора, което включва задължение за изпълнителя "ДО Билд" ЕООД в 9-месечен срок от плащането на аванса да закупи недвижим имот с обща площ приблизително 18 дка, представляващ имот 004037 в м. "Кафка" от землището на кв. Крайморие, общ. Бургас; да извърши правните действия по одобряването на ПУП и създаването на единен имот от включените в имот № 004037 и за издаване на скица-виза за обединения имот. Уговорена е цена на декар, по която изпълнителят да продаде имота на възложителя, както и задължението на възложителя за авансово плащане от 250 000 лева. За да изключат изпълнението от доставчика, органите по приходите са събрали доказателства по реда на чл. 47 от ДОПК - получили са информация от ОС "Земеделие" гр. Бургас за собствениците на имот № 004037 към датата на закриване на партидата на имота - 15.12.2006 г. и от Община Бургас за одобряване на ПУП - ПРЗ, според който в обхвата на бившия имот 004037 са включени четири самостоятелни имота. Извършени са насрещни проверки на собствениците на новообразуваните имоти, които са отрекли с тях да е преговаряно за закупуването им. Направени са изводи за привидност на плащането на аванса, тъй като банковата сметка на РЛ в Общинска банка, от която е наредено плащането, е открита на 30.12.2011 г.; на тази дата са постъпили 300 000 лева; в същият ден е разкрита в тази банка и сметката на "ДА Билд" ЕООД, която е заверена със сумата 300 000 лева и парите са изтеглени на каса от управителя на "ДА Билд" ЕООД Андон Стефанов Андонов. Според органа по приходите едновременното присъствие на представителите на доставчика и получателя в банковия клон сочи или на документиране на банкова операция без да са налични пари или на наличие на пари, които след изтеглянето им са върнати на първоизточника. Изводи във вреда на РЛ са направени и от факта, че в представените от доставчика счетоводни справки са отразени само счетоводни операции във връзка с процесната фактура за цялата 2011 г. Правно основание за отричане на претендираното данъчно предимство е разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. При проверката по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът е изследвал компетентността на органите по приходите, съответствието на РА с изискванията за форма и спазването на административнопроизводствените правила и не е установил опущения. Фактическите установявания на съда следват тези на администрацията. Те са основани на доказателствени източници приобщени в административната преписка. Първостепенният съд е ценил като информационен източник приетата по делото ССЕ. За да отмени РА в оспорената част, съдът е приел, че в хипотезата на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС необходимо условие за възникване на правото на приспадане е да е осъществено авансовото плащане, което е установено в случая. Решението е неправилно. С арг. от чл. 68, ал. 1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е субективно публично право на ДЗЛ с насрещен субект приходната администрация. По общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК в тежест на носителя на правото е да докаже осъществяването на предпоставките за възникването му. В тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени или да предстои доставянето им /арг. чл. 68, ал. 1, т. т. 1 и 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. Не се спори, че към момента на издаване на фактура № 68/30.12.2011 г. не е възникнало данъчно събитие /вж. чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДДС/, тъй като към тази дата не е осъществена отчетната сделка по договора от 12.12.2011 г. Възникването на право на данъчен кредит се обосновава с разпоредбата на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, предвиждащ изискуемост на данъка при извършено цялостно или частично авансово плащане - при получаването на плащането. Без да е приравнено на данъчно събитие /вж. чл. 25, ал. 1 от ЗДДС/, но пораждайки изискуемостта на данъка /чл. 25, ал. 6 от ЗДДС в цитираната редакция/, авансовото плащане е източник на задължението за регистрираното лице да го начисли, а фактическият състав на начисляването включва издаване на данъчен документ - чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. При предварително плащане възниква право на приспадане на данъчен кредит - чл. 68, ал. 1, т. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Плащането следва да е в корелация с бъдещото възникване на данъчно събитие. Затова и в практиката на СЕС се настоява за надлежно идентифициране на насрещната престация към момента на авансовото плащане /така т. 28 от решението по дело С-549/11/. При липса на доставка въобще следва да се преодолеят последиците от данъчното събитие по чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, тъй като облагаеми са доставките, а не плащането /вж. т. 26 от решението на СЕС по дело С-520/10/. Това е сторено от приходната администрация с РА по реда на чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. Коригирана е грешка в декларирането на ДЗЛ с включването в отчетните регистри на фактурата, по която не се следва право на приспадане, както и декларирането за приспадане на несъществуващ данъчен кредит. Този подход е съобразен с материалния закон, тъй като корекцията е извършена към датата на неоснователно упражненото право на приспадане. Неприложимо е предложеното от съда разрешение с издаване на КИ по реда на чл. 115, ал. 1 от ЗДДС, тъй като зависи от волята на страните по доставката за разваляне на сделката и издаване на съответния данъчен документ. Очакването за такова поведение е несъвместимо с осъществената от тях злоупотреба с права. Отричайки правото на данъчен кредит по фактура № 68/30.12.2011 г., издадена от "ДА Билд" ЕООД органът по приходите е постановил законосъобразен административен акт, а решението за отмяна на РА е правилно. В контекста на горното е дължима отмяна на оспореното решение и отхвърляне на жалбата срещу съответната част от РА. При този изход на спора на касатора се следват деловодни разноски в размер 2 142.17 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение