Решение № 7996 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8566/2019 г.

Решение № 7996 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8566/2019 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Кирилов, чрез проц. си представител адв. Г. Юрукова и е против решение № 906/02 май 2019 г., постановено по адм. д. № 1033/2018 г. по описа на Административен съд Благоевград. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Б. Кирилов против заповед № 17-742/04 декември 2018 г. на началника на СГКК, Благоевград, с която, на осн. чл. 54, ал. 2 ЗКИР, е отказано изменението на КККР на гр. Благоевград, одобрена със заповед № РД-18-32/10 май 2006 г. на ИД на АГКК, изразяващо се в коригиране на данни за сграда с идентификатор 04279.623.82. 1 в поземлен имот с идентификатор 04279.623.82, на осн. геодезическо заснемане и разработка на правоспособно лице. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Решението е съобразено с материалния закон - чл. 54, ал. 2 от ЗКИР (приложимата редакция, ДВ, бр. 57/2016 г.) и установеното от фактическа страна наличие на спор за материално право. Извършеният контрол за законосъобразност на акта е на всички основания по чл. 146 от АПК. Поземленият имот, върху който е построена процесната сграда, обект на исканото за вписване на изменение в КККР, е частна общинска собственост. Общината е възразила относно това вписване. Доколкото липсват данни от страна на собственика на имота да е учредявано право на строеж – възражението на Община Благоевград съставлява фактическо основание с оспорения отказ да се одобри исканото изменение. Изложените в касационната жалба доводи против потвърдителния съдебен акт, не само че не разколебават, а напротив – потвърждават изведения от решаващия съд извод, че е налице хипотезата за наличие на спор за материално право, с оглед необходимостта да се изследват и установят твърдените факти относно статута на имота и неговите характеристики, още повече, че процесната сграда е ситуирана в чужд имот. Фактът, че към момента на нанасяне на сградата в регистъра поземленият имот не е бил частна общинска собственост е ирелевантен с оглед правилото, че законосъобразността на административните актове се преценява към момента на тяхното издаване. Ирелевантен е и фактът относно това законен или не е строежът, предмет на исканото изменение, с оглед нормата на чл. 23, т. 1-3 ЗКИР, която определя кои са обектите на кадастъра. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, в тази връзка, на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав