Решение № 960 от 6.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10660/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите, както и на чл. 229 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба Я. Н. Б. от гр. Пазарджик, чрез процесуалния му представител адв. Левичаров, против решение 2032 от 27.05.2024г., постановено по адм. д. 620/2023г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 17 от 20.01.2023г. на Кмета на община Пазарджик, с която на основание чл. 134 ал. 2 т. 6 ЗУТ е одобрен проект за подробен устройствен план изменение на план за застрояване и Работен устройствен план /ПУП ИПЗ и РУП/ относно УПИ II 59, УПИ III 58 и УПИ IV 57 в кв. 166 по плана на гр. Пазарджик с оглед предвиждането на свързано застрояване в трите УПИ с показатели за зона Жс и съобразено с обемно пространствено решение на силуета. С решението жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото. Производството по делото е образувано и по частна жалба на Р. Д. П. от гр. София и И. Д. П. от гр. Пазарджик, чрез процесуалния им представител адв. Митрев, против определение 3495 от 11.09.2024г., постановено по адм.д. 620/2023г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, с което е отхвърлено искането им за допълване на решение 2032 от 27.05.2024т. по адм.д. 620/2023г. на АС гр. Пазарджик в частта му за разноските с присъждане на такива и в полза на Р. П. и И. П.. С касационната жалба на Я. Б. се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда за липса на допуснати нарушения на административно производствените правила и за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Посочва, че е неправилен извода на съда за неприложимост на чл. 134 ал. 2 т. 6 ЗУТ, като напротив навежда съображения, че е следвало да бъде получено неговото съгласие, както и такова на заинтересованите страни Н. Т. в лично качество и като законен представител на непълнолетния Т. С. за процедиране на одобяването на ПУП ИПЗ и РУП. Навежда съображения и че при инвестиционно проектиране на нови строежи в процес на изработване на ПУП, същият се изработва и процедира заедно с план извадка по чл. 133 ал. 5 ЗУТ, която процедура в случая не е спазена. Навежда съображения и за неправилност на извода на съда за това, че наличните прозорци на неговата калканна стена са временни прозорци по чл. 13 от Строителните правила и норми за изграждане на населените места от 1959г., тъй като необходимо условие за това е било наличието на предвидено свързано застрояване, каквото в случая към момента на построяване на сградата не е било предвидено, като такова е предвидено за първи път с одобряване на ПРЗ от 2007г. навежда съображения и за това, че одобрения с протокол 1 от 25.01.2007г. на Общински съвет /ОбС/ - Пазарджик регулационен и застроителен план, макар и да е бил обнародван в Държавен вестник, не е породил действие, тъй като не е било изпълнено да бъде издадена заповед на кмета на общината на основание чл. 129 ал. 2 ЗУТ за одобряването му, тъй като навежда съображения, че съгласно чл. 128 ал. 3 ЗУТ е необходимо издаването на заповед за одобряването на плана след приемането му от общинския експертен съвет. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорената заповед. Претендира разноски за двете инстанции. В частната жалба на Р. П. и И. П. се твърди неправилност на оспореното от тях определение, с което е отхвърлено искането им за допълване на съдебното решение в частта за разноските, като им бъдат присъдени и разноски за процесуално представителство, каквито те са направили. Навеждат се съображения за необоснованост и неправилност на извода на съда, че в случая такива не се дължат, тъй като не са били представени доказателства за това, че реално са сторени такива разноски. Искат оспореното от тях определение да бъде отменено и да бъде постановен акт по същество, с който се допълва решението с присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева в тяхна полза. Ответникът кметът на община Пазарджик, чрез процесуалния си представител юрк. Виячева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба на Я. Б.. Претендира разноски. Ответниците Р. П. и И. П., чрез процесуалния си представител адв. Митрев, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба на Я. Б.. Претендира разноски. Ответниците Т. М. С., представляван от законния си представител Н. Г. Т., Н. Г. Т. лично, М. М. Д., Пиканте груп ЕООД не изразяват становище по касационната и по частната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, тъй като срокът е изтекъл на 23.09.2024г., който ден е бил почивен, съответно подадената в първия работен ден след това, а именно 24.09.2024г.е подадена в законоустановения срок, от надлежни страни, адресати на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество касоционната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното в това производство решение АС гр. Пазарджик е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е и че оспорената заповед е материално законосъобразна, тъй като изменението на начина и характера на застрояването от свободно в свързано и от ниско в средно такова не е направено с оспорената заповед, а е направено с одобряването на плана от 2007г. Посочил е, че към момента на построяване на къщата на жалбоподателя през 1972г. не е имало одобрен застроителен план и тя е поставена на северната имотна граница, като през 1965г. е имало одобрени само кадастрален и регулационен план. По тези съображения е приел, че с оспорената заповед не се изменя начина и характера на застрояването, т.е. те не са неин предмет, тъй като това е било сторено през 2007г. Приел е, че основното възражение, че с изграждането на калкан на сграда в съседния имот ще се закрие санитарен прозорец на банята на сградата на жалбоподателя, е приел, че е неоснователно, тъй като от представените части на архитектурни проекти на сградата, които обаче е само за приземния етаж, не може да се установи кога е проектиран, тъй като е отбелязан прозорец, но с дата 13.03.2024г. Поради това е приел, че се касае за временен прозорец съгласно чл. 13 от Специфичните правила и норми за изграждане на населените места от 1959г., действали по време на изграждане на къщата от 1972г., която разпоредба допуска отваряне на такива прозорци на непокрити калканни стени. Приел е и за неоснователно възражението за липса на основанието по чл. 134 ал. 2 т. 6 ЗУТ, изискващо съгласие на всички собственици за изменение на плана, тъй като е навел съображения, че тази разпоредба в случая е неприложима, тъй като реално не е налице изменение на действащия застроителен план, тъй като оспорените параметри досежно свързаното застрояване и предвиденото средно такова, не са процедирани с оспорената заповед, а с одобрения още през 2007г. ПУП ПРЗ, с който е предвидено сключеното застрояване между новопредвидената сграда в УПИ III 58 и сградата в УПИ IV 57, както и се запазва характерът на застрояването, а именно средно такова. Поради това е приел, че по отношение на имота на жалбоподателя и съседния му такъв липсва реално изменение на плана за застрояване. Приел е и че законосъобразно е процедиран и одобрен РУП в хипотезата на чл. 113 ал. 2 ЗУТ, който видно от събраните по делото доказателства е съобразен с действащия план за застрояване. Поради това е направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил оспорването. Разгледана по същество частната жалба на Р. П. и И. П. е също неоснователна. За да постанови оспореното определение, с което е отхвърлил искането им за допълване на решението в частта за разноските, с присъждането на такива, сторени от тях за адвокатско възнаграждение, съдът е приел, че по делото не са представени доказателства, че реално такива са сторени и е реално заплатено адвокатското възнаграждение. Обосновал е този извод с факта, че в представения договор за правна помощ и съдействие има отбелязана сума на договорено адвокатско възнаграждение, но няма отбелязване по какъв начин е заплатена същата. Посочил е, че в договора за правна помощ не е посочено, че договореното адвокатско възнаграждение е заплатено в брой, поради и което договорът не може да бъде счетен за разписка за реално плащане на договореното възнаграждение, като се е позовал и на задължителното тълкуване, дадено с тълкувателно решение. Решението е правилно. Съгласно чл. 113 ал. 1 ЗУТ Работният устройствен план се съставя за ограничена част от територията (отделен урегулиран поземлен имот или група урегулирани поземлени имоти) и се изработва въз основа на действащ подробен устройствен план по чл. 110, ал. 1, т. 1, 2 и 3 или едновременно с него. С работен устройствен план не може да се променят характерът и начинът на застрояване, предвидени с действащия подробен устройствен план. Разпоредбата на ал. 2 на чл. 113 ЗУТ предвижда, че Работен устройствен план се съставя по искане на възложителя за конкретизиране на действащия подробен устройствен план само при условията на чл. 36 или при свързано застрояване в повече от два урегулирани поземлени имота. В случая видно от изложените фактически основания за издаване на оспорената заповед е процедирано одобрение на РУП именно в хипотезата на чл. 113 ал. 2 ЗУТ, тъй като с действащия ПУП ПЗ е предвидено свързано застрояване в повече от два имота, а именно три такива. Правилен в тази връзка е извода на съда, че предвиденото свързано застрояване, включително между имота на жалбоподателя и съседния на неговия имот, както и характерът на застрояването, а именно средно, не са одобрени и не са предмет на оспорената заповед. Видно от събраните в хода на производството доказателства начинът свързано и характерът на застрояването средно са одобрени с решение на ОбС Пазарджик през 2007г. В случая с оспорената заповед досежно имота на жалбоподателя не се процедира изменение на план за застрояване, а само се одобрява РУП, предвид изложеното по горе. Поради и това е правилен извода на първоинстанционния съд, че посоченото правно основание чл. 134 ал. 2 т. 6 ЗУТ е неотносимо досежно имота на жалбоподателя. В случая предвид това, че със заповедта не се променя начина и характера на застрояване на неговия имот, включително досежно предвиденото свързано застрояване със съседния не е било необходимо неговото съгласие. Неоснователно, а и неотносимо към настоящия спор, е възражението за това, че не е одобрен план извадка и не е спазен чл. 133 ал. 5 ЗУТ, тъй като посочената разпоредба касае инвестиционно проектиране на нови сгради в процеса на изработване на подробен устройствен план, т.е. когато няма ПУП за имотите и същият е в процес на изработване. В случая не е налице тази хипотеза, тъй като е налице одобрен и действащ ПУП ПРЗ, а именно този от 2007г. Неоснователно е и възражението за липса на действащ план с оглед на възражението, че планът от 2007г. е бил одобрен от ОбС Пазарджик, но липсва заповед на кмета за това. В случая цитираната от касатора разпоредба касае случаите, когато има одобрен от общински експертен съвет по устройство на територията, който е помощен орган и след това в случаите на компетентност на кмета, проекта за ПУП се одобрява от него. Не е налице тъждество между общинския експертен съвет, който е помощен орган и Общинският съвет Пазарджик, който е изборен орган и в чиято компетентност по ЗУТ е дадено правомощие за одобряване на планове за по широка територия. Съгласно чл. 113 ал. 4 ЗУТ Работният устройствен план определя точно: 1. разположението и очертанието на сградите в план, както и минималните разстояния между тях и до имотните граници - съобразно допустимите за съответната устройствена зона плътност и интензивност на застрояване; 2. необходимите силуети, изясняващи: максималните височини на сградите и билата им в абсолютни коти; броя на етажите; формата и наклона на покривите и архитектурната връзка между сградите с оглед на правилното архитектурно-пространствено оформяне, като в конкретния случай с оспорената заповед е направено именно това. По изложените съображения оспореното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. По отношение на оспореното определение от Р. и И. П. е правилен извода на съда, че видно от представените доказателства е налице договор за плавна помощ и съдействие, в който е договорено дължимо възнаграждение за адвокатско представителство в размер на 1000 лв., но не са представени доказателства за реалното заплащане на това възнаграждение. На репариране подлежат само разноските, за които са представени доказателства, че са реално сторени, а в случая такива доказателства не са представени. В договора за правна помощ и съдействие не е налице отбелязване, че възнаграждението е заплатено в брой, поради и което е правилен извода на съда, че договорът не може да служи за разписка, доказваща заплатените разноски, както и не са представени доказателства те да са били заплатени по банков път. По изложените съображения е правилно и оспореното определение, поради и което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а исканията на ответниците по касация Кметът на община Пазарджик и Р. П. и И. П. за присъждане на разноски като основателни и доказани, представени са доказателства за сторени такива, следва да бъдат уважени. По отношение на претенцията на ответника кмета на община Пазарджик за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, настоящият състав намира, че същото следва да бъде определено в размер на 100 лева на основание чл. 143 ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, тъй като делото не разкрива правна или фактическа сложност, която да обосновава определянето на максималния предвиден размер на възнаграждението по посочените разпоредби. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 от ЗУТ, Върховният административен съд, състав на второ отделение