Решение № 81 от 4.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9337/2010 г.

Решение № 81 от 4.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9337/2010 г., VI о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Николов Кюлханов срещу решение № 155/21.05.2010 г., по административно дело № 133/2010 г. на Административен съд - гр. Смолян. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд гр. Смолян е по реда на чл. 145 и следващите от АПК и е образувано по повод жалба на Георги Николов Кюлханов против решение № 12/24.02.2010 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - Смолян, с което е потвърдено разпореждане № 0-20-999-08-00008186/13.01.2010 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при РУ "СО" - гр. Смолян. С разпореждането е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност за гледане на дете до 18-годишна възраст на неговия баща Георги Николов Кюлханов по болничен лист. Отказът на административния орган да бъде изплатено обезщетение по представеният болничен лист е обоснован с разпоредбата на чл. 45, ал. 4 във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 2 от КСО и мотивиран с фактическата констатация, че Георги Кюлханов не се намира в брак с майката на детето. С потвърдилото разпореждането административно решение по същество е оставена без уважение жалбата на Кюлханов срещу визирания по-горе отказ, като е направено своебразно тълкуване на нормата на чл. 45, ал. 4 от КСО във връзка с чл. 4, ал. 1 от Семейния кодекс (СК), в резултат на което е формулиран изводът, че само майката като единствен чл. на семейството има право на парично обезщетение по чл. 45, ал. 1, т. 2 от КСО за гледане на болното дете, а не и бащата, понеже няма сключен граждански брак с нея. Смолянският административен съд е отхвърлил жалбата на Кюлханов срещу цитираните по-горе административни актове. За да постанови своя акт първоинстанционният съд е приел, че административният орган е разтълкувал и приложил правилно материалния закон. Така постановеното решение е неправилно. Съгласно чл. 45, ал. 1, т. 2 от КСО право на парично обезщетение за гледане на болно дете до 18-годишна възраст възниква за всички осигурени членове на семейството. Легална дефиниция на понятието "членове на семейството на осигуреното лице" е дадена от законодателя в разпоредбата на ал. 4 от чл. 45 от КСО, съгласно която (в приложимата за казуса редакция) за такива се считат съпругът, съпругата и техните възходящи и низходящи по права линия. В конкретният случай правото е упражнено от бащата на детето, а между синът и бащата безспорно е налице връзката низходящ-възходящ, точно същата, каквато съществува между детето и майката. Поради това е налице основание за изплащане на парично обезщетение за гледане на болно дете на бащата, защото правото на такова обезщетение има всеки един от родителите, който полага фактически грижи за болното си дете, независимо дали е сключил граждански брак с другия му родител. Родителите имат равни права и задължения помежду си, като това дали са сключили брак помежду си, е напълно ирелевантно за осъществяването им. Като не е тълкувал по този начин приложимото право, осигурителният орган е постановил материално незаконосъобразен административен акт, който неправилно е бил потвърден при проверката му по административен ред. Тезата на административния орган за противното не може да бъде споделена, защото, със същите аргументи като изложените в обсъжданите актове на осигурителните органи, административният орган би могъл да приеме, че в случая единствен чл. на семейството е бащата, предвид еднаквата родствена връзка с детето и произтичащите от това равни права - подобно превратно тълкуване би означавало, че в случаи като процесният и майката не би имала право на обезщетение по чл. 45, ал. 1, т. 2 от КСО, понеже не е сключила брак с бащата на детето си. Ето защо като е отхвърлил жалбата на Кюлханов срещу обжалваните административни актове АС - Смолян е постановил решението си при неправилно приложение на материалния закон. Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него настоящият съдебен състав следва да реши спора по същество като отмени оспорения административен акт и върне делото на органа за изпълнение на дадените указания по тълкуване на закона. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,