Решение № 16191 от 21.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4688/2018 г.

Решение № 16191 от 21.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4688/2018 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Администранивнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на З. Дамянов срещу решение № 39 от 29.01.2018 г. по адм. д. № 682/2017 г. на Административен съд Перник, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу отказ № 1920 з-559 от 30.11.2017 г. на началника на Първо районно управление при ОД на МВР Перник, с който на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 и чл. 153, т. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите /ЗОБВВПИ/ е отказано издаване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие и отнемане на издадено разрешение РК № 0335249, както и отнемане на притежаваното от жалбоподателя огнестрелно оръжие и боеприпасите към него. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че отказът е издаден при неизяснени обстоятелства, в нарушение на чл. 35 АПК. Притежава огнестрелно оръжие от 15 г., което съхранява в съответствие с всички правила, няма допуснати нарушения, не е налице изменение на обстоятелствата довели до необходимостта от оръжие. След 2012 г. нуждата от притежаване на лично оръжие се е увеличила, тъй като е открил собствена фирма. В жалбата е посочил и е приложил документ от прокуратурата, че има извършени три неразкрити обира на личното и фирменото му имущество. Заявява, че оръжието му е необходимо за самоотбрана за него и за членовете на семейството му, както и за защита на жилището, личното и фирменото му имущество, за извършване на дейности към семейната фирма, налагащи чести продължителни пътувания. Позовава се на гарантираното с чл. 28 от Конституцията на РБ право на живот, което съгласно чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ може да бъде защитено с лично оръжие за самоотбрана. Още при подаване на документите е заплатил предварително таксите за бъдещо носене и съхраняване на оръжието, за което е представил вносна бележка към представените документи, такса за годност на оръжието, такса за носене и такса за съхранение на огнестрелното оръжие. В акта е посочено, че е извършена проверка от полицейски инспектор, но допълнителни проверки не са извършени. Допълнително сочи, че имуществото му е било трикратно обект на престъпни посегателства, за което надлежно е сигнализирал надлежните органи, но и до момента не е получил надлежна защита, извършителите не са разкрити и наказани. Тези посегателства сочат не само за потенциална, но и за реална заплаха за живота, здравето и имуществото му и оттам на извод, че е налице основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, обосноваваща издаването на исканото разрешение. Счита, че съдебният акт е необоснован. Представил е постановление № 62/06 от 11.04.2017 г. на Районна прокуратура - Перник, като доказателство за заявените от него факти и съдебното решение не съответства на представените доказателства. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 07.02.2018 г., в предвидения от закона срок, при връчено съобщение за решението на 30.01.2018 г. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е установил, че жалбоподателят е поискал да му бъде издадено разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие – пистолет, което му е необходимо за законна самоотбрана и към заявлението са приложени задължителните за редовността му документи. С докладна записка е предложено на началника на Първо районно управление при ОД на МВР Перник да не издава разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие, поради липса на безсъмнено доказано наличие на основания по чл. 6, ал. 3 и наличие на основателна причина за самоотбрана на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Приел, че актът е издаден от компетентен орган, не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалния закон. Изложил съображения, че необходимостта от издаването на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие е мотивирана с цел самоотбрана. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ. Снабдяването с огнестрелно оръжие за граждански цели в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ /самоотбрана/ е крайна мярка за опазване на обществено значими блага. Поради това доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. Законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Изложил мотиви, че правилно административният орган е приел, че лицето не отговаря на изискванията на закона – отсъстват данни и доказателства, които да водят до еднозначен извод за наличие на реална заплаха за живота и здравето му, които да обосноват необходимост от придобиването на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана от страна на жалбоподателя. С постановения отказ е отнето и разрешението на лицето, спрямо което е постановено да предаде и изделията обект на разрешителното. С оглед на това разпоредителната част на акта, кореспондира с посоченото от органа правно основание и в тази си част отказът на органа се явява законосъобразно и съответно на материално правните норми. Решението е правилно. Твърденията за нищожност на съдебния акт са несъстоятелни, решението е постановено от надлежен съдебен състав. Неоснователни са твърденията за нарушение на материалния закон и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователни са твърденията, че отказът е издаден при неизяснени обстоятелства. Доводите на жалбоподателя, че притежава огнестрелно оръжие от 15 г., което съхранява в съответствие с всички правила, няма допуснати нарушения и не е налице изменение на обстоятелствата довели до необходимостта от оръжие, не обосновават необходимостта от продължаване на срока на издаване на разрешителното за носене на оръжие, която се доказва от заявителя и проверява от административния орган при изтичането на срока за който е издадено, при подадено искане за продължаването му. Правилно е посочено от административния орган, че при всяко подадено заявление подлежи на преценка конкретната необходимост за притежаване на късо огнестрелно оръжие. Представеното от жалбоподателя постановление от 11.04.2017 г. за прекратяване на наказателното производство по преписка рег. № 415/2006 г. на РП Перник относно извършено на 12.02.2006 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 НК, с пострадал З. Дамянов, с което е прието, че изтекъл срок повече от 10 години и наказателното преследване за това деяния е погасено по давност, въпреки, че не е обсъдено от съда, не води до други изводи. То е относно твърдения за извършено престъпление преди 10 г. за извършена кражба от имота му и не сочи на непосредствена настояща опасност за живота на жалбоподателя и за личното му имущество. При положение, че жалбоподателят счита, че е застрашено имуществото при извършване на търговската му дейност, след регистрацията му като търговец през 2012 г., законът дава възможност по друг ред да се охранява търговското имущество, а не да се предоставя оръжие за лични цели. Неоснователни са доводите, че административният акт е издаден при неизяснени обстоятелства и че административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. В доказателствена тежест на жалбоподателя е да установи всички обстоятелства, които могат да дадат основание за продължаване на срока за който е издадено разрешителното за носене на огнестрелно оръжие. Жалбоподателят е поискал съдът да изиска справки, че е уведомил органите за МВР за извършени посегателства срещу собствеността му - за разбиване и кражби от къщата му в с Люлин през 2006 г. и през 2011 г. и обир на магазина му намиращ се в гр. Перник, ул. "Люлин" № 12 на 2.12.2014 г. със значителни материални щети, извършителите на които не са били установени, но не е представил сам доказателства в тази насока, освен това твърдените посегателства за период значително предхождащ подаването на искането през 2017 г. за продължаване на разрешението за носене на огнестрелно оръжие и не обосновават необходимостта към настящия момент, освен това последното твърдяно посегателство през 2014 г. е относно търговското имущество на жалбоподателя, а не във връзка с живота и имуществото му. Твърденията, че след като надлежно е сигнализирал компетентните за трикратни посегателства върху имуществото му, не получил надлежна защита, не означава, че жалбоподателят може да извършва работата им относно вземане на мерки срещу извършване на нарушенията. Съгласно чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ огнестрелно оръжие може да се предостави за граждански цели - самоотбрана, но следва да са налице посочените в закона предпоставки. Обстоятелството, че жалбоподателят е заплатил предварително таксите за издаване на разрешителното за носене на оръжие, като изискване на редовност на заявлението, не означава, че разрешителното за носене на оръжие следва задължително да се издаде. Обжалваното съдебно решение, като правилно, съответстващо на материалния закон и обосновано, следва да се остави в сила. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение