Решение № 4327 от 22.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10770/2016 г.

Решение № 4327 от 22.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10770/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на здравеопазването чрез юрисконсулт Е. Тренкова, срещу решение № 5366 от 25.07.2016 г. по адм. дело № 11903 по описа за 2015 г. на Административен съд - София град. С него е отхвърлена жалбата му срещу решение № 419/16.11.2015 г. по преписка № 311/2014 г. на Комисията за защита от дискриминация. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Ответната страна по касационната жалба - Комисия за защита от конкуренцията чрез юрисконсулт Анчева изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответните страни - Център "Фонд за лечения на деца", Национална здравноосигурителна каса, Български лекарски съюз и Сдружение за инсулинови помпи не ангажират становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените доводи, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд - София град е било решение № 419/16.11.2015 г. по преписка 311/2014 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Това решение е постановено по повод подаден сигнал № 14-30-87 от 25.06.2014 г. от Сдружение за инсулинови помпи, като е поискано на основание чл. 47, т. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), да бъде установено неравно третиране по отношение на министъра на здравеопазването и Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК), че непокриването на разходите (пълно или частично) за закупуване на инсулинови помпи и месечните консумативи за тях, нито от НЗОК, нито от Министерство на здравеопазването (МЗ) представлява дискриминация на основата на възраст, увреждане и имуществено положение спрямо болните от диабет (деца и подрастващи), при които лечението с инжекции води до предозиране на инсулина и произтичащите от това увреждания. Също така е поискано Комисията за защита от дискриминация да даде задължителни предписания или препоръки до компетентните органи да предприемат мерки за адаптиране на законодателството и Националния рамков договор за медицински дейности, така, че средствата за тях, поне за децата, да бъдат покривани със средствата на НЗОК или такива на МЗ в случаите, когато нуждите дози инсулин са така малки, че прилагането на лечение с инжекции води до предозиране. В мотивите на съдебния акт първоинстанционният съд е изложил подробни съображения относно развилото се административно производство, представените доказателства, включително становища и приетото от Комисията, което формира съдържанието на оспорения акт. С решението й, на основание чл. 65, т. 1 от ЗЗДискр. е постановено, че министърът на здравеопазването, националната здравно осигурителна каса, надзорният съвет на НЗОК, са извършили нарушение на чл. 10 и чл. 11 от ЗЗДискр., изразяващо се в бездействие за осигуряване на пълно или частично заплащане на медицинско изделие "инсулинова помпа" и консумативите за нея, във връзка с лечение на нуждаещите се от такъв тип изделие пациенти. Прието е също, че тези органи са извършили дискриминация по признак "увреждане" по смисъла на чл. 2 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и чл. 2, пар. 2, във връзка с чл. 12 от Международния пакт за икономически, социални и културни права. Освен това е прието, че тези органи са извършили дискриминация по признак "увреждане" и "възраст" спрямо децата с установена диагноза диабет тип І, спрямо които е медицински показано такова лечение. Това представлява нарушение на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр., във връзка с чл. 2 от Конвенцията на ООН и чл. 2, пар. 2, във връзка с чл. 12 от Международния пакт. На основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр. е предписано на НЗОК да предприеме всички възможни мерки за поетапно въвеждане на пълно или частично финансиране на лечението с инсулинови помпи от нея за деца с установена диагноза диабет, които имат медицински показания за такова лечение. На основание чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр. е препоръчано на министъра на здравеопазването, НЗОК, надзорния съвет на НЗОК, Българския лекарски съюз да предприемат всички необходими мерки за премахване на фактическата дискриминация, в която се намират лицата, болни от диабет, нуждаещи се от прилагането на лечение с инсулинови помпи. При обосноваване на изводите си административният съд се е позовал на направения от административния орган анализ на заболяването съобразно представените медицински становища на лица със съответната професионална компетентност. За да отграничи основния спорен момент при преценка дали обжалваното решение е законосъобразно, първоинстанционният съд изрично е посочил, че следва да се обоснове състава на нарушението, а именно "дали незаплащането на инсулиновите помпи и консумативите за тях представлява дискриминация по признак "увреждане" и "възраст" и компетентният орган - Министерство на здравеопазването дали е изпълнило всички необходими действия, като не е поставило лицата, страдащи от диабет тип 1 в по-неблагоприятно положение спрямо други". При това съдът се е основал на законовите определения на "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация" по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. и общото между тях, а именно санкциониране от закона на вредоносния резултат, който се изразява в поставяне на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Обсъдил е уредените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. признаци, по повод на които поставянето в неравностойно положение, е израз на дискриминация, както и че за да се прояви тя, следва да са осъществени всички елементи от фактическия състав от съответната специална правна норма от обективна и субективна страна. При тези правни изводи съдът правилно е разпределил и доказателствената тежест. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Основното възражение на жалбоподателя в производството пред административния съд - София град, а именно министърът на здравеопазването, който е и касационен жалбоподател, е, че към момента на постановяване на решение № 419/06.11.2015 г. е действала Наредба № 38 от 2004 г. за определяне на списъка на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели напълно или частично. С включването на заболяването диабет тип 1, което е инсулинозависим захарен диабет (МКБ код Е10), е създадена правна възможност медицинските изделия за заболяването, а именно инсулинови помпи и месечните консумативи за тях да се заплащат с публични средства от НЗОК. По тези съображения МЗ, съответно министърът на здравеопазването е изпълнил нормативните си правомощия за осигуряване на медицински изделия за лечение на болните с това заболяване. След това е издадена Наредба № 7 от 6.11.2015 г. за критериите за определяне на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща напълно или частично лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели. Чрез тази наредба са определени критериите, на които заболяванията следва да отговарят, за да може НЗОК да заплаща напълно или частично за тяхното домашно лечение. С издаването й също са изпълнени нормативните задължения за осигуряване на медицински изделия за лечение на тези болни, поради което не са нарушени чл. чл. 10 и 11 от ЗЗДискр. Според жалбоподателя при обосноваване нарушаване на разпоредбите на ЗЗДискр. органът е следвало да съобрази също, че в изпълнение на чл. 20 от Наредбата за условията и реда за съставяне на списък на медицинските изделия по чл. 30а от Закона за медицинските изделия, НЗОК ежегодно определя групите медицински изделия, изискванията за предписването и отпускането им, както и стойността до която ги заплаща. При определяне на тези групи НЗОК се съобразява със заболяванията, които Надзорния съвет на касата следва да определи въз основа на Наредба № 7 от 6.11.2015 г. за критериите за заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща напълно или частично. Последното съображение е правомощието, уредено в чл. 56, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, съгласно което медицинските изделия, които се предписват на пациентите, се определят от Надзорния съвет на НЗОК. В касационната жалба се съдържат същите доводи за незаконосъобразност на оспорения акт на Комисията за защита от дискриминация, които според касатора не са преценени правилно в съответствие с материалноправните разпоредби на специалния ЗЗДискр., като по този начин съдът е допуснал и нарушение на процесуалните правила. По тези съображения поддържа неправилност на обжалваното решение, като изразява в условия на алтернативност и становище за недопустимост на същото решение на АССГ. Тези последни доводи за недопустимост са, че към момента на приключване на административното производство пред съда и преди постановяване на съдебното решение със свое решение № РД-НС-04-12 от 10 февруари 2016 г. (обн., ДВ, бр. 15/2016 г.), Надзорния съвет на НЗОК е определил списък на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща напълно или частично лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели. Това е осъществено на основание чл. 15, ал. 1, т. 12 и чл. 45 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), във връзка с § 40, ал. 2 от ПЗР от него. Освен това, на основание чл. 30а от Закона за медицинските изделия и за определяне на стойността, до която те се заплащат, НЗОК ежегодно провежда процедура по определяне стойността, до която НЗОК заплаща медицински изделия, предназначени за заболявания, включени в списъка по наредбата по чл. 45, ал. 4 от ЗЗО. Така с решение № РД-НС-04-105 от 17.11.2015 г. Надзорния съвет на НЗОК е определил спецификацията за провеждане на процедурата за договаряне на стойността, до която се заплащат от НЗОК медицински изделия в условията на извънболнична помощ и условията за процедурата за 2015 г. -2016 г. В нея има обособена позиция подгрупа медицински изделия за прилагане на инсулинова помпа. Като допълнително изискване в спецификацията към заявителите е определено да предоставят безплатно инсулинови помпи на всички здравноосигурени лица, показани за провеждане на такова лечение чрез тях. Също така, на основание чл. 13, ал. 2 от Наредба № 10 от 2009 г. за условията и реда за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 и т. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, както и на лекарствени продукти за здравни дейности по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето, НЗОК ежегодно съставя списъци с медицински изделия по групи, които НЗОК заплаща в условията на извънболничната медицинска помощ, и стойността, до която НЗОК заплаща за всяка група. В него са включени всички отговарящи на изискванията на наредбата медицински изделия по чл. 30а от Закона за медицинските изделия. С решение № РД-04-59 от 10.06.2016 г. Надзорният съвет на НЗОК е одобрил "Изисквания за предписване на медицински изделия за приложение с инсулинови помпи при захарен диабет тип 1 в извънболничната помощ", в изпълнение на чл. 8 от Правилника за устройство и дейността на НЗОК и на основание чл. 56 от Националния рамков договор за медицински дейности за 2015 г. и решение № РД-НС-04-24 от 29.03.2016 г. по чл. 59, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от ЗЗО. Като приложение № 3 от тези изисквания, в т. 5 е включено деклариране на отговорно ползване и съхранение на инсулиновата помпа и при спазване на инструкцията за употреба. Така касаторът е извел извод, че НЗОК заплаща медицински изделия, прилагани с инсулинови помпи, осигурява безплатни инсулинови помпи за всички здравноосигурени лица, за които е показано този вид лечение без ограничение за възраст, пол и брой. Като се е позовал на така подробно изложените в мотивите на настоящия съдебен акт доводи, касаторът е направил извод за отсъствието на абсолютната процесуална предпоставка за оспорване, а именно липса на право на жалба, поради отсъствие на засегнат правен интерес. Според него не е налице непосредствено засягане на субективни права, което обуславя отсъствие на такъв интерес. Това касационно възражение е неоснователно. В касационната жалба се твърди недопустимост на съдебното решение. В теорията и съдебната практика е прието, че съдебно решение е недопустимо постановено при отсъствие или ненадлежно упражнение на право на иск, в случая на правото на оспорване на административен акт. Касаторът се е позовал на такава липса и пред административния орган, понеже видно от подробните му съображения, след сезиране на Комисията, съответно и след сезиране на АССГ, са издадени посочените подзаконови актове и решения на НЗОК, съответно на Надзорния съвет на НЗОК, чрез които са преодолени пропуски в нормативната уредба. Според касатора поради издадените актове не се доказва извършване на деянието, прието като израз на дискриминация по чл. 4 от ЗЗДискр., квалифицирано като нарушение на чл. 10 и чл. 11 от ЗЗДискр., което възражение е по повод основателността на оспорването. Първоинстанционният съд правилно е приел в мотивите си, че е налице правен интерес към момента на издаване на оспорения акт по отношение на сезиралия комисията субект. Същият не се явява отпаднал към същия този момент според доводите на жалбоподателя в съдебното производство, като законосъобразността на оспореното решение на КЗД се преценява към момента на постановяването му, съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, поради което направените съображения с оглед на издадени впоследствие нормативни или други актове са такива в изпълнение дори и на самото решение на Комисията, но преди всички в изпълнение на законовите изисквания и тези от Националния рамков договор за медицинска дейност. Изложеното се отнася и до Наредба № 7 от 6 ноември 2015 г. за критериите за определяне на заболявания, за чието домашно лечение НЗОК заплаща напълно или частично лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, още повече, че тя е публикувана на 17 ноември 2015 г. (ДВ, бр. 89/17.11.2015 г.), след датата на постановяване на решението на КЗД. За да обоснове неоснователността на оспорването, административният съд е обсъдил констатацията на КЗД от фактическа и правна страна, че е налице нарушение на принципа за равно третиране по признак "увреждане". То е резултат на неупражняване на компетентността на министъра на здравеопазването и от необходимостта от гарантиране на равни условия за всички български граждани, без ограничения поради физически страдания или резултат от личен избор или недостатък, които не им позволяват да си осигурят еднакви условия и начин на живот. Еднаквото третиране на уязвими социални групи с останалите членове на обществото, съответно неприлагането на мерки с цел изравняване на възможности за участие в обществения живот е форма на неравно третиране и на дискриминация. Прилагането на мерки, които не са достатъчни да изравнят възможностите за участие в този обществен живот на група от хора или на отделна личност, ги поставя в уязвимо положение, и се преценява като неизпълнение на задължението на държавата да гарантира упражняването на основните права на човек, съответно на нейните органи и представлява нарушение по смисъла на чл. 10 и чл. 11 от ЗЗДискр. Също така няма пречка КЗД, като специализиран държавен орган, който осъществява в изпълнение на чл. 40 от ЗЗДискр., дейност за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите, в случаите когато е сезиран с искане, жалба или по собствена инициатива, съгласно чл. 50 от ЗЗДискр., да се произнесе, както в случая и за наличие на нарушение по чл. 10 и чл. 11 от ЗЗДискр. и по отношение на друга група лица по общия за тях признак "увреждане". По тези съображения твърдяното нарушение не е налице. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна - Комисията за защита от дискриминация следва да се присъдят съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в размер на 100. 00 лв., за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение