Решение № 2430 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7140/2013 г.

Решение № 2430 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7140/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Атанаска Георгиева Димитрова от гр. Харманли, бул. "България", № 20, ет. 8, ап. 36 против Решение № 558 от 13.03.2013 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 2720 по описа за 2012 декларираните парични средства в размер на 22 750 лв. с източник дарения по повод сватбено тържество през 2003 г. г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 261201221 от 06.06.2012 г. на орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 917 от 26.07.2012 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, с ново наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП, с който са установени дължими суми за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 4 295,35 лв. и прилежащи лихви в размер на 3 240,40 лв.; за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 3 358,46 лв. и прилежащи лихви в размер на 1 615,91 лв.; за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 1 653,47 лв. и прилежащи лихви в размер на 546,18 лв.; за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 3 511,20 лв. и прилежащи лихви в размер на 762,84 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновано некредитиране на показанията на свидетелите Давид Димитров и Калоян Димитров; необсъждане на представените доказателства в подкрепа на твърденията на ревизираното лице, че в периода м. 05.1999 г. до м. 09.2003 г. тя и съпругът й са работили в САЩ, където са платили данък върху получените там доходи; съдът изобщо не обсъдил доказателствата за връщане на сумата 71 000 лв. през 2009 г. на съпруга на РЛ, която той бил дал на заем на Емил Зайчев и то при признанието на органите по приходите в нарочен протокол при ревизията на съпруга, че последният е имал възможност да даде на заем посочената сума; не били обсъдени всички възражения на жалбоподателката и по-специално това, че нормите на чл. 116, ал. 1 ДОПК и на чл. 38 ДОПК, в сила от 01.01.2006 г. нямат обратно действие и не могат да създават задължения на РЛ за минало време, както и възражението за нищожност на РА. При всички тези съществени нарушения на процесуалните правила, решението било необосновано и в противоречие с материалния закон. Иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Процесната ревизия е била повторна за доходите на ревизираното лице по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ за посочените периоди, като пред първоинстанционния съд спорен е бил произходът на средствата на продадена през 2005, 2007 и 2009 г. валута от ревизираното лице в размер съответно на 19 545,48 лв., 16 843,58 лв. и 16 534,71 лв. /1/2 от целия продаден размер поради ревизиране и на съпруга на РЛ/, както и налице ли е оправдание на установеното превишение на разходите над доказаните приходи на съпрузите Атанаска и Давид Димитрови за 2009 г. Спорни, при това, са били както наличието на основание по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията по чл. 122 и сл. ДОПК, така и размера на определените годишни данъчни основи. Ревизираното лице е твърдяло, че произходът на продадената валута са легални доходи на двамата съпрузи от работа в САЩ в периода 2001 - 2003 г., поради което към началото на 2005 г. съпрузите са разполагали с парични суми в размер на 47 500 евро и 15 000 щ. долара. Отделно от това, на сватбеното им тържество през 2003 г. получили парични дарения общо на стойност 22 750 лв., които също трябвало да бъдат взети предвид като налични към началото на ревизирания период. РЛ е поддържало, че физическото лице Емил Зайчев, комуто съпругът на ревизираното лице Давид Димитров дал на заем сумата 71 000 лв. преди началото на ревизирания период, върнал въпросната сума през 2009 г. и тези средства оправдали констатираното превишение на разходите над приходите на съпрузите. Решението е правилно относно ревизираните 2005, 2007 и 2008 г., но е неправилно като постановено при пълна липса на мотиви за 2009 г. относно възраженията на жалбоподателката във връзка с паричен заем, даден на Емил Зайчев, върнат на съпруга на РЛ през този данъчен период. За 2005 г., 2007 г. и 2008 г. с РА са направени констатации за наличие на доходи с източник продажба на валута, която е с неустановен произход. Данъчните основи са определени след като на РЛ не са признати декларираните като налични парични средства в размер на 47 500 евро и 15 000 щатски долара, формирани от "легална работа" в Съединените американски щати (САЩ) и получени на сватбеното тържество парични средства в размер на 22 750 лв. За да отхвърли жалбата в тази част, първоинстанционният съд подробно е анализирал събраните доказателства относно даването на сватбени парични дарения и относно спестяване на посочената по-горе сума от заплати, получена в САЩ и е направил обосновани фактически изводи за недоказване на тезата на ревизираното лице. Относно сватбените дарения, съдът е взел предвид, че няма никакви твърдения как е била съхранявана посочената сума, както и от какви източници са били доходите на семейството за 2004 г. при липса на декларации за такива. Подробно са анализирани свидетелските показания на съпруга на ревизираното лице и неговия брат, първият от които е лично заинтересован от изхода на делото, защото въз основа на аналогични на процесните фактически констатации е адресат на РА, с който са му установени данъчни задължения на същите правни основания. С основание съдът е приел, че относно размера на подарените средства на сватбеното тържество не са събрани никакви доказателства, а свидетелските показания не са конкретни и убедителни, освен че са дадени от заинтересовани лица. Първоинстанционното решение е обосновано и относно наличието на спестени парични средства от легалния престой на съпрузите в САЩ преди ревизираните периоди. Най-напред, от доказателствата по делото е установено, че двамата съпрузи са местни лица за Република България по смисъла на чл. 6, т. 2 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и на чл. 4 ЗДДФЛ за 2007 и 2008 г. Представена е справка от Автоматичен информационен фонд "Граничен контрол" при Главна дирекция "Гранична полиция" относно преминавания през ГКПП на Давид и Атанаска Димитрови за периода от 01.01.2000 г. до 31.12.2003 г. от която се вижда, че всеки един от тях е пребивавал на територията на САЩ за около 5 месеца в рамките на една календарна година от 2000 г. до 2003 г., като за Давид Димитров няма данни да е бил на територията на САЩ през 2002 г. На основание съответно чл. 8, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 6 ЗДДФЛ, местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. Това означава, че дори да беше доказано спестяването на посочената сума, тя е облагаема като доход на лицата, получен в чужбина според техните твърдения. Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане на доходите на лицата между България и САЩ е обнародвана е в ДВ, бр. 5 от 2009 г. и се прилага за доходите, получени след 01.01.2009 г. Отделно от това, обосновано съдът е приел, че спестяването на сумата не е доказано и така продадената валута е с неустановен произход. За пълното доказване на посочения факт тежест има ревизираното лице, защото то черпи благоприятни правни последници от това доказване. Посоченото правило за тежестта на доказване не се променя от обстоятелството дали е действала или не разпоредбата на чл. 116, ал. 1 ДОПК и в този смисъл необсъждането на това възражение от първоинстанционния съд не представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Подробни, обосновани и убедителни са мотивите на първоинстанционния съд относно некредитиране на свидетелските показания за пътуване на родителите на съпруга на РЛ и пренасянето на валута, както и относно твърденията за изпращане по банков път на парични суми на сестрата на РЛ. Сумата от 18 500 щатски долара, с твърдян произход от работа в САЩ на съпруга на РЛ правилно е преценена от първоинстанционния съд като личен доход, за който самите съпрузи твърдят, че е придобит преди брака им. Основателно е касационното оплакване за постановяване на първоинстанционното решение при съществено нарушение на процесуалните правила за ревизираната 2009 г. За този данъчен период е установено превишение на направените от съпрузите разходи над доказаните доходи с установен произход като ревизираното лице е твърдяло, че преди ревизираните периоди съпругът му е дал на заем сумата 71 000 лв. на лицето Емил Зайчев която последният му е върнал през 2009 г. и тези средства оправдават констатираното превишение на разходите над приходите. По този спорен фактически въпрос, който е от съществено значение за определяне на данъчните задължения на ревизираното лице, първоинстанционният съд нито е обсъждал доказателствата, нито е изложим каквито и да е мотиви във връзка със становище на страните. Посоченото пречи на касацонната инстанция ефективно да провери съдебното решение в тази част, което налага отмяната му и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Решението следва да се отмени и в съответната част за разноските, с която жалбоподателката е осъдена да плати юрисконсултско възнаграждение в размер над 601,75 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение