Решение № 8846 от 21.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9585/2010 г.

Решение № 8846 от 21.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9585/2010 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от Иван Михайлов Павлов от гр. Варна и от Анастасия Павлова Пиринджиева, чрез пълномощника й адв. Димитър Петров, срещу решение № 1068 от 27 май 2010 г., постановено по адм. д. № 1427/2009 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № РД-18-92/14 октомври 2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) в обжалваната й част. В двете касационни жалби се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Изпълнителният директор на АГКК, конституиран като ответник в производството, не е заявил становището си по подадените касационни жалби. От останалите ответници - Лазко Андреев Жарданов, Кирил Андреев Жарданов, Розмари Любомирова Гройс-Генчева, Тихомир Георгиев Трифонов, Георги Василев Георгиев, Тодорка Василева Георгиева, Иван Георгиев Станчев и Симеон Христов Генчев, чрез пълномощника им адв. Станислава Стоева, е постъпило писмено възражение, в което се излагат доводи за неоснователност на касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на Иван Михайлов Павлов и Анастасия Павлова Пиринджиева срещу заповед № РД-18-92/14 октомври 2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на административен район "Приморски" - гр. Варна (без територията на к. к. "Златни пясъци", приморски парк "Салтанат" и морска градина "Горчивата чешма"), в частта й относно поземлени имоти с идентификатори 10135.2552.2093 с площ 1178 кв. м; 10135.2552.2090 с площ 815 кв. м; 10135.2552.2092 с площ 819 кв. м; 10135.2552.2094 с площ 1263 кв. м; 10135.2552.2095 с площ 582 кв. м; 10135.2552.2096 с площ 499 кв. м и 10135.2552.2097 с площ 892 кв. м. Съдът е приел, че при одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри по отношение на процесните имоти не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата, като е осъдил оспорващите да заплатят на заинтересуваните страни направените по делото разноски общо в размер на 1050 лева. Решението е допустимо. То е постановено по допустима жалба, подадена в законоустановения срок за това, поради което правилно е разгледана от административния съд по същество. Обстоятелството, сочено в писмените бележки на двамата касатори, представени в настоящото производство, че съдът се е произнесъл по непредявени от жалбоподателите основания, не сочи на недопустимост на постановения съдебен акт. Това е така, защото по силата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е задължен да обсъди не само посочените от оспорващия основания, а да провери законосъобразността на оспорения пред него административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Решението е и правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорения акт на изпълнителния директор на АГКК на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на представените по делото доказателства и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Производството в случая е по създаването на нова кадастрална карта и кадастрални регистри. Процедурата по тяхното създаване е установена в Глава пета от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), в която са установени императивни правила, които следва да бъдат съблюдавани както от административния орган, така и от собствениците на поземлените имоти. Последните са длъжни да осигурят свободен достъп в имотите, да означат на свои разноски с регламентирани трайни знаци границите на имота в съответствие с акта, установяващ правото на собственост или друго вещно право и да опазват знаците от унищожаване, да представят при поискване акт за собственост, да опазват поставените в имота геодезични знаци - чл. 38, ал. 1 от ЗКИР. Въз основа на тези данни за поземлените имоти (площ, граници, собственици), предоставени от и със съдействието на собствениците, административният орган установява и определя границите на имотите съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, а именно: по чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР от означеното на място състояние в съответствие с актовете по чл. 38, ал. 1, т. 3, от работните материали, изработени по време на определяне на границите, от изображението върху одобрена кадастрална карта, от планове и карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗКИР. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредбата визира приоритетно данните от: т. 1. означеното по реда на чл. 36, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР местоположение върху терена или от посочените от собствениците гранични точки; т. 2. съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени, или посочени по реда на т. 1; т. 3. кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ, или отменения ЗТСУ, § 40 от ПЗР на ЗИДЗКИР, и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ; т. 4. регулационните планове, одобрени по реда на отменения ЗТСУ - за имотите с приложена регулация, границите на които не са материализирани и т. 5. карти, планове или друга документация, предоставени по реда на чл. 36 от ведомства, областни и общински администрации, юридически лица и други. Преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР включва проверка доколко цитираните разпоредби са спазени, респ. доколко участниците в процедурата по създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри - собствениците на поземлените имоти и лицето по чл. 35, ал. 2 от ЗКИР са изпълнили задълженията си. Приоритетното подреждане на критериите по чл. 14, ал. 1 от Наредбата означава, че преди всичко границите на имотите се определят съобразно установените от собствениците по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР граници, а ако такива липсват, следва да се съобразят съществуващите на място материализирани граници, доколкото тези граници съответстват на действителните права на собствениците на поземлените имоти, а при липса на такива граници - да се ползва действащия кадастрален или регулационен план и карти, създадени по ЗСПЗЗ. При постановяване на решението си административният съд е извършил преценка на законосъобразността на заповедта на изпълнителния директор на АГКК в обжалваната й част именно съобразно тези принципи. Установено е по безспорен начин, включително и със заключения на вещи лица, че нанасянето на границите на собствения на жалбоподателите имот е извършено при спазване приоритетното подреждане на критериите, посочени в Наредбата. Установено е по делото, че границите на поземлен имот с идентификатор 10135.2552.2093 от три страни са материализирани с ограда, а границата от четвъртата страна е поставена почти изцяло на мястото, определено по водено между страните гражданско дело, като несъответствието е изцяло в полза на оспорващите. Съдът в обжалваното решение подробно е мотивирал изводите си, които се споделят напълно от касационната инстанция. Неоснователни са възраженията в двете касационни жалби за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в определяне на вещо лице и поставянето на неговата задача. Назначаването на конкретно вещо лице и определянето на неговите задачи е правомощие на съда. Не представлява нарушение на съдопроизводствените правила и присъждането на направените от заинтересуваните лица разноски, каквото твърдение се съдържа в касационната жалба на Иван Павлов. Следва да се отбележи, че процесуална предпоставка за обжалваемостта на акта в частта му за разноските е изчерпването на реда за изменението му - чл. 248, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ГПК и чл. 144 от АПК. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касаторите пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,