Решение № 12098 от 11.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7067/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура, подадена чрез главен юрисконсулт Г. Китов, против Решение 2095/21.05.2024 г., постановено по административно дело 194/2024 г. по описа на Административен съд Хасково. С оспореното решение е отменена Заповед ЧР-СП-313/14.02.2024 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура, с която на основание чл. 107, ал. 2, във връзка с чл. 108 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение с А. Д. И., заемаща длъжността финансов контрольор, в Областно пътно управление гр. Хасково, считано от 15.02.2024 г. В касационната жалба се сочат касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което процесната заповед да бъде потвърдена. Ответната страна А. Д. И. оспорва касационната жалба посредством писмена защита, изготвена от адвокат Т. Найденов, в която се съдържат доводи в подкрепа на съдебното решение, с молба да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество намира същата за неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е посочената по-горе заповед, която е мотивирана с правно основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл, а като фактическо такова е прието от органа, че държавния служител е получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че макар и да изхожда от компетентен орган по чл. 108, ал. 1 ЗДСл и в предвидената форма, същата е издадена в нарушение на съществени административно-производствени правила и на материалния закон. Според съда при съставяне на работния план, в противоречие с нормата на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 НУРОИСДА са въведени общи задължения, а не конкретни, постижими и измерими по обем, качество и срокове цели. Същите са посочени в обобщен вариант, което възпрепятства определянето им като конкретни и измерими по обем, качество и срокове цели, не са формулирани и конкретни изисквания/критерии за изпълнението на поставените цели. Така описаните нарушения на нормативно установеното изискване за съдържание на работния план са съществени, доколкото водят до изначалната липса на такъв план, а липсата на работен план, съставен съгласно изискванията на НУРОИСДА опорочава и следващите етапи от процедурата по атестиране, защото не е възможно да бъде извършена преценка на постигане на заложените в работния план цели както на междинната, така и на заключителната среща. По отношение на проведената междинна среща, съдът е приел, че атестирането е проведено в нарушение на материалноправните изисквания на НУРОИСДА. Оценката следва да бъде определена на годишна база, а в случая по време на междинната среща не са посочени конкретни забележки и слабости, поради което крайната оценка не кореспондира с действителното положение през целия оценяван период. За 2021 г. и 2022 г. служителката е получила оценка - "Изпълнението надвишава изискванията" и "Изпълнението отговаря напълно на изискванията", което е в синхрон с междинното оценяване за 2023 г., но не и с окончателното такова. Съдът е приел, че годишната оценка на И. е изготвена, без да са съобразени показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 14, ал. 1 НУРОИСДА. В нарушение на чл. 18, ал. 1 НУРОИСДА, оценката за изпълнението не е изготвена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, а е заменена с декларативни изводи за това. В нарушение на изискванията на чл. 76, ал. 7 ЗДСл годишната оценка, изготвена от оценяващия пряк ръководител, съдържа единствено общи и абстрактни фрази, които не са подкрепени с доказателства и са обективно непроверими. Настоящият касационен състав, счита, че първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка въз основа на събраните по делото доказателства, описал е подробно и точно всички относими за спора обстоятелства в хронологичен ред от възникване на служебното правоотношение на А. Д. И. до неговото прекратяване с процесната заповед. Извършил е пълна проверка за законосъобразност на заповедта на всички основания по чл. 146 АПК, като възприетите от съда правни изводи напълно се споделят от настоящия състав. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 107, ал. 2 ЗДСл изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки получена възможно най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяване. Задължителните правила за атестиране на държавните служители са уредени в НУРОИСДА, като стриктното им съблюдаване е гаранция за обективността на извършеното оценяване. Оценяването на служителите преминава през три етапа, като годишната оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и показаните компетентности от служителя за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия/контролиращия ръководител безпристрастно и компетентно, въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец. В тази връзка следва да се има предвид, че съдът не разполага с възможността да контролира правилността на оценяването на нивото на изпълнение и професионална компетентност на служителя, но следва да провери спазването от страна на административния орган на нормативните изисквания за провеждане на процедурата по оценяване, в това число спазване на изискванията за формулиране на целите в индивидуалния работен план и тези за формиране на годишната оценка на изпълнението. В случая съдът е осъществил контрол върху процедурата по оценяването, като е достигнал до правилни правни изводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, които се споделят и от настоящия съдебен състав. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно съдът е приел, че индивидуалният работен план не е изготвен съобразно изискванията на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 НУРОИДСА, доколкото определените в него цели не са конкретни, постижими и измерими по обем, качество и срокове. В нарушение на чл. 9, ал. 3 от наредбата целите в индивидуалния работен план на оценяваният служител са общи и не са в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или на административното звено и не са измерими по обем, качество и срокове, каквото е изискването на цитираната норма. Неспазването на това изискване опорочава целия процес на оценяване, тъй като констатираните нарушения при съставянето на работния план се отразяват и при оценката на изпълнението на длъжността съобразно чл. 14, ал. 1 НУРОИСДА, съгласно който оценяването се извършва въз основа на степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и показаните компетентности. В мотивите на оценяващия ръководил за определяне на оценката за изпълнението не са обсъдени конкретно нито степента на постигане на целите, нито показаните компетентности, сочещи на неприемливо изпълнение съгласно Приложение 1 към чл. 15 от НУРОИСДА. Изложените съображения са общи, декларативни, не са конкретни и не почиват на обективно установими факти и обстоятелства. Освен това част от констатациите на оценяващия ръководител сочат на неизпълнение на служебни задължения, но неизпълнението на служебните задължения, ако бъде констатирано, следва да доведе до реализиране на дисциплинарна отговорност, но не и да обоснове поставяне на найниска оценка, тъй като оценяването обхваща различни показатели, които не се изчерпват с изпълнението на конкретни служебни задължения. Правилен е и изводът на административния съд, че при провеждането на междинната среща на 27.07.2023 г. атестирането е проведено в нарушение на материалноправните изисквания на чл. 12, ал. 2 и ал. 3 НУРОИСДА. Междинната среща е проведена без да са набелязани конкретни действия, които служителят следва да предприеме за подобряване на изпълнението на дейността, респективно не са набелязани изисквания за промяна в работата му. На същата, е прието, че служителят изпълнява задачите. Последното безспорно обосновава извода за положителната оценка относно изпълнението на длъжността, заемана от И.. При тези обстоятелства, констатациите на оценяващия ръководител на междинната среща са в пълно несъответствие с определената годишна оценка "неприемливо изпълнение" и изложените за нея мотиви. На тази среща няма набелязани конкретни действия за подобряване на изпълнението от страна на служителя, не са дадени препоръки, нито пък е преценено, че е необходимо преработване на цели или конкретни задачи в работния план, както изискват цитираните норми от НУРОИСДА. В тази връзка следва да се има предвид, че целта на междинната среща е да се обсъдят и дадат на оценявания конкретни насоки относно изпълнението на отделните цели, заложени в индивидуалния работен план, с които той да може да се съобрази, така че да има възможност да ги изпълни до края на периода. След като на тази междинна среща не са изменени някои от целите в индивидуалния работен план, не са набелязани конкретни действия за подобряване на изпълнението от страна на държавния служител, то безспорно в случая са налице съществени нарушения на изискванията на нормативната уредба относно процедурата по междинното атестиране на служителя. Това от своя страна, е лишило оценявания служител от възможността да подобри изпълнението на служебните си задължения. Оценката както правилно е приел първоинстанционният съд, следва да бъде определена на годишна база, а в случая по време на междинната среща не са посочени никакви забележки и слабости при изпълнението на дейността на служителя, поради което крайната оценка не кореспондира с действителното положение през целия оценяван период. Отделно от това за 2021 г. и 2022 г. служителката е получила оценка - "Изпълнението надвишава изискванията" и "Изпълнението отговаря напълно на изискванията", което е в синхрон с междинното оценяване за 2023 г., но не и с окончателното такова. Посочените нарушения на изискванията на чл. 14, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 НУРОИСДА са съществени тъй като опорочават изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 76, ал. 7 ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван, с оглед обективно установени факти и обстоятелства - същата не отразява изпълнението на целите и задачите, както и демонстрираните професионални компетентности за периода на оценяване, а съдържа общи изрази и констатации за неизпълнение, които са в противоречие с целите на атестирането, регламентирани в чл. 1, ал. 2 НУРОИСДА. От съдържанието на Формуляра за оценка на изпълнението на длъжността "финансов контрольор" от А. И. безспорно се установява, че изложените мотиви от оценяващия ръководител при определяне на годишната оценка на изпълнението не мотивират оценяване, извършено съобразно чл. 14, ал. 1 НУРОИСДА и целите, заложени в индивидуалния работен план, които и цели, не отговарят на изискването на чл. 76, ал. 6 ЗДСл. В случая поставената оценка "неприемливо изпълнение" е в нарушение и на разпоредбата на чл. 16, т. 5 НУРОИСДА, която изисква да бъде установено, че служителят едновременно не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя и е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, които не отговарят на изискванията в приложение 1 и приложение 1а от НУРОИСДА. Спазването на установената с НУРОИСДА процедура за провеждане на оценяването, неизготвяне на работния план съгласно изискванията на наредбата, неизлагането на мотиви относно степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и показаните компетентности съставляват съществено нарушение на административно производствените правила и нарушение на материалния закон, обосноваващи незаконосъобразността на оспорената заповед. Неоснователни са доводите в касационната жалбата за това, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като игнорирал и необсъдил в решението си Заповед ЧР-СП-661/06.12.2023 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура. Възражението е неотносимо към спора по същество, тъй като посочената заповед не намира отражение нито в проведеното производство по оценка на служителката Иванова, нито в доклада, нито в оценката за годишно изпълнение на служителката. Не се споделят от настоящия съдебен състав и доводите на касационния жалбоподател относно присъдените с решението разноски, сторени в хода на първоинстанционното производство. Отговорността за разноските в съдебното производство представлява обективна, невиновна отговорност, която се реализира при следния правопораждащ фактически състав: неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски за водене на делото по повод на този спор и съдебен акт, в полза на страната, която претендира разноските. В процесния случай тези фактическите предпоставки са налице и съдът правилно е уважил молбата на ищеца за присъждане на разноски, доказани по размер с писмени доказателства. Безспорно ответникът с поведението си е дал повод за образуване на първоинстанционното производство. В настоящия случай приложима е разпоредбата на чл. 8, ал.1, т.3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лева. Следователно заплатеното от оспорващата възнаграждение за ангажирания адвокат от 1000 лева е съобразено и определено в съответствие с разпоредба на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Неоснователни се явяват твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Относимите материално-правни норми са приложени и тълкувани по правилен начин. Не се установиха допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, съдът правилно е разпределил доказателствената тежест, предоставил е възможност на страните да сочат доказателства, които са анализирани правилно. Постановен е мотивиран съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установени обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в доказан размер от 1000 лева. Възражението относно размера на претендирано адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като съответства на законоустановения минимум съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,