Решение № 15918 от 22.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8106/2020 г.
ВАСVIII отделение22.12.2020 г.докладчик Станимира Друмева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 102 от 15.06.2020 г. на Административен съд - Кърджали, постановено по административно дело № 398 по описа за 2019 г. на съда, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед за налагане на принудителна административна мярка № 3 ТД3000-396/26.08.2019 г., издадена от с. д. директор на териториална дирекция "Тракийска" на Агенция "Митници", с която е наложена принудителна административна мярка "запечатване на обект" - бензиностанция, находящ се в [населено място], [жк], стопански двор, стопанисван от [фирма], ЕИК[ЕИК], и е забранен достъпа до него за срок от един месец. ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], разноски в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева) за двете съдебни инстанции. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15918 от 22.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8106/2020 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], подадена чрез адвокат Георгиева, против решение № 102/15.06.2020 г., постановено по адм. дело № 398/2019 г. по описа на Административен съд - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 3 ТД3000-396/26.08.2019 г., издадена от с. д. директор на териториална дирекция "Тракийска" на Агенция "Митници". В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането от съда е да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго по същество, с което да отмени оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представени списъци по чл. 80 от ГПК с доказателства. Ответникът - директорът на териториална дирекция "Тракийска" на Агенция "Митници", оспорва касационната жалба като неоснователна в представено по делото писмено становище, чрез юрисконсулт Симеонова, и моли за отхвърлянето й от съда. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Кърджали е заповед за налагане на принудителна административна мярка № 3 ТД3000-396/26.08.2019 г., издадена от с. д. директор на териториална дирекция "Тракийска" на Агенция "Митници", с която на основание чл. 124б, ал. 1, във вр. с чл. 124а, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "запечатване на обект" - бензиностанция, находящ се в [населено място], [жк], стопански двор, стопанисван от [фирма], за срок от един месец и на основание чл. 124в, ал. 1, във вр. с чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС е забранен достъпа до него за срок от един месец, считано от изтичане на 7-дневен срок от връчване на наказателно постановление № 2645/22.08.2019 г. на началник-отдел "Митническо разузнаване и разследване Тракийска", ГД "Митническо разузнаване и разследване" в ЦМУ, Агенция "Митници". С оспореното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на [фирма] като неоснователна. От фактическа страна съдът е установил, че на 18.04.2019 г. е извършена проверка от митнически служители на обект - бензиностанция, находящ се в [населено място], [жк], стопански двор, стопанисван от [фирма], при която е констатирано, че разполага с резервоари за съхранение на течни горива: подземен хоризонтален резервоар с вместимост 20 427 л. за съхранение на дизелово гориво, с наличност по нивомерна система 16 614 л. дизел, подземен хоризонтален резервоар с обем 24 728 л. за съхранение на дизелово гориво, с наличност 18 400 л. дизел и подземен хоризонтален резервоар за съхранение на бензин Б95 Н с обем 10 312 л. и наличност 5 082 л. За установяване вида на стоката за целите на ЗАДС са взети проби от наличното количество дизелово гориво, които са изпратени за анализ до Централна Митническа лаборатория - София. Според заключението на митническа лабораторна експертиза (МЛЕ) № 16_08.05.2019/28.05.2019 г., изготвено въз основа на получените резултати, експертната оценка и в съответствие с термините и разпоредбите на глава 27 от Комбинираната номенклатура, изпитаните 2 бр. проби, взети от подземен резервоар с наличност 16 614 л., представлява нефтопродукт - нефтено масло, в което преобладават неароматните съставки, съдържащо биодизел, отговарящо на изискванията за "тежки масла" - "газьол", с тегловно съдържание на сяра превишаващо 0, 002 %, но непревишаващо 0, 1 %. Съгласно заключението на МЛЕ № 15_08.05.2019/28.05.2019 г., изпитаната проба, взета от подземен резервоар с наличност 18 400 л., представлява нефтопродукт - нефтено масло, в което преобладават неароматните съставки, съдържащо биодизел, отговарящо на изискванията за "тежки масла" - "газьол", с тегловно съдържание на сяра превишаващо 0, 002 %, но непревишаващо 0, 1 %. След съпоставка на данните от двете МЛЕ е установено, че представените от дружеството е-АДД, ведно с декларации за съответствие и нареждане за експедиция за доставка на гориво през периода 10.04.2019 г. - 17.04.2019 г. не са относими към проверяваната стока в бензиностанцията към 18.04.2019 г. - общо 35 014 л. газьол. Предвид установеното, на [фирма] е съставен АУАН № 1879/18.07.2019 г., за това, че държи в два броя подземни резервоара в търговския обект - бензиностанция, акцизни стоки общо 35 014 л. нефтопродукт - нефтено масло, в което преобладават неароматните съставки, съдържащо биодизел, отговарящо на изискванията за "тежки масла" - "газьол", с тегловно съдържание на сяра, превишаващо 0, 002 %, но непревишаващо 0, 1 %, без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза по смисъла на ЗАДС, с което е осъществило състава на чл. 126, ал. 1, т. 2 от ЗАДС. Въз основа на съставения АУАН е издадено наказателно постановление № 2645/22.08.2019 г. от началника на отдел "Митническо разузнаване и разследване Тракийска", с което на [фирма], на основание чл. 126, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, е наложена имуществена санкция в размер на 45 238, 08 лв., на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС е присъдено да заплати стойността на стоките - предмет на нарушението, и на основание чл. 124а, ал. 1, вр. чл. 126 от ЗАДС е наложено административно наказание лишаване от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки за срок от един месец в обекта. След преценка на установените факти и обстоятелства, и приложимата правна регламентация първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Изложил е мотиви, че след като за нарушение на чл. 126, ал. 1, т. 2 от ЗАДС е издадено наказателно постановление, с което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция, присъдена е за заплащане сумата, представляваща стойността на стоката, предмет на нарушението, и е лишено от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки в обекта, е налице материалноправната предпоставка за налагане на ПАМ от вида на процесната. Административният съд е отчел, че при налагането на ПАМ административният орган действа при условията на обвързана компетентност и наложеното с наказателното постановление лишаване от право да се упражняват определена дейност се явява предпоставка и условие за издаване на оспорената заповед за прилагане на ПАМ. По отношение на представеното по делото решение № 103/18.03.2020 г., постановено по н. а. х. д. № 1185/2019 г. на Районен съд - Кърджали, с което е отменено наказателно постановление № 2645/22.08.2019 г. на началник отдел "Митническо разузнаване и разследване Тракийска" съдът е посочил, че то не е окончателно и няма отбелязване за влизането му в законна сила, поради което не може да се вземе предвид при преценка законосъобразността на оспорената заповед. Решението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС, в случаите по чл. 108, 108а, 109, 114, 114а, 115, 117, 120, 121, 122, чл. 123, ал. 1, 2 и 6, чл. 123а и 126 лицето се лишава и от право да упражнява определена дейност или дейности в обекта или обектите, където е установено нарушението, за срок от един месец. В хипотезата на чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС, при налагане на административно наказание по чл. 124а от ЗАДС се прилага и принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите, където е установено нарушението, за срок един месец. Съобразно чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС, при налагане на принудителната административна мярка по чл. 124б, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на нарушителя, а наличните стоки, с изключение на тези, които са предмет на нарушение, се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице в срок, определен от органа, наложил принудителната административна мярка. От изложеното следва, че налагането на ПАМ по чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС се обуславя от констатираното нарушение и наложеното наказание лишаване от право за упражняване на определена дейност в обекта. Пред настоящата касационна инстанция е представено решение № 122/21.10.2020 г. по к. н. а. х. д. № 80 по описа за 2020 г. на Административен съд - Кърджали, с което е оставено в сила решение № 103/18.03.2020 г. по н. а. х. д. № 1185 по описа за 2019 г. на Районен съд - Кърджали, с което е отменено наказателно постановление № 2645/22.08.2019 г., издадено от началника на отдел "Митническо разузнаване и разследване Тракийска", с което на [фирма] е наложена имуществена санкция в размер на 45 238, 08 лв., присъдено е да заплати стойността на стоките - предмет на нарушението, в размер на 36 764, 70 лв. и е наложено административно наказание лишаване от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки за срок от един месец в обекта. В случая това наказателно постановление, отменено с влязло в сила съдебно решение, е посочено единствено като фактическо основание за издаване на заповедта за прилагане на ПАМ. Отмяната на наказателното постановление обуславя отмяна на принудителната мярка. Смисълът на ПАМ по чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС е да се осигури и обезпечи изпълнението на наложеното административно наказание лишаване от право да се упражнява определена дейност или дейности, тъй като съгласно чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС то се изпълнява в обекта, където е установено нарушението. При липса на наложено административно наказание лишаване от право да се упражнява определена дейност или дейности, принудителна административна мярка "запечатване на обекта или обектите" не може да се налага. Нейните цели са еднозначно определени с чл. 22 от ЗАНН и специалните закони и са свързани с административните нарушения и наказания. Влязлото в сила съдебно решение, с което е отменено наказателното постановление, следва да се съобрази като нов юридически факт от значение за спора, настъпил след издаване на оспорения акт. С оглед изложеното оспорената заповед за налагане на ПАМ е незаконосъобразна, като издадени при основание, което е отпаднало. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че е налице соченото в касационната жалба основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК на съдебния акт. Оспореното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалвания административен акт. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на касационния жалбоподател следва да се присъдят своевременно поисканите и доказани разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 3 000 лв., от които 50 лв. и 370 лв. платени държавни такси за образуване на делото и за касационното обжалване, и 2 580 лв. адвокатски възнаграждения с начислен ДДС за двете инстанции. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,