Решение № 13880 от 16.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1925/2017 г.

Решение № 13880 от 16.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1925/2017 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на В. И. С. и Г. И. Г. против решение № 1744 от 8.12.2016 г., постановено по адм. д. № 207/2016 г. по описа на Административен съд гр. Б. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Н. Я. П. и К. Г. Т., в писмено становище, оспорват касационната жалба. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Б. отхвърля жалбата на В. И. С. и Г. И. Г. против заповед № 18-1824/8.03.2016 г. на началника на СГКК - Б., с която е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б. състоящо се в коригиране на границата между ПИ с идентификатори 04279.610.224 и 04279.610.226 на основание геодезическо заснемане на материализираната граница между двата имота. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Незаконосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон. Неправилно съдът приема, че между страните не е налице спор за материално право. Още в административното производство касаторите са възразили срещу исканато изменение на границата между двата имота, а видно от оспорената заповед е, че от техния имот в резултат на промяната на границата се отнемат 8 кв. м., с които се увеличава площта на съседния имот. Процесната заповед е издадена на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, като при наличие на спор за материално право администратвният орган следва да се съобрази с изискването на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Последната норма макар и да не изисква изготвяне на Акт за непълноти и грешки, в приложимата си редакция, не игнорира установяването от административният орган на наличен спор за материално право (спор за собственост), а напротив - задължава органа при констатирано застъпване на площта и границите със съседен имот, чийто вписан в КР собственик е възразил, да се изготви комбинирана скица с отразяване на спорните части от имота, а претендираната непълнота и грешка "се отстранява в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред", т.е. след приключване на отделно исково производство с влязло в сила решение между страните, имащо сила на пресъдено нещо за тях. В тази връзка изводите на административния съд за законосъобразност на оспорената заповед са в нарушение на разпоредбата на материалния закон- чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Следователно като не се съобразява с нормата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР началникът на СГКК гр. Б. постановява заповед в нарушение на материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно, поради което следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени. Предвид изхода на спора следва да се осъди Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Б. да заплати на В. И. С. и Г. И. Г. сумата 610 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 10 лв. заплатена държавна такса. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,