Решение № 8857 от 25.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5497/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник - кмет по устройство на територията в община Русе, чрез процесуален представител Г. Ибрям, против решение 1083/07.04.2025 г., постановено по адм. д. 802/2024 г. по описа на Административен съд Русе. С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, касаторът претендира отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Ц. Я. М., чрез адв. М. Дакова в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С обжалваното решение е отменена заповед РД-01-2777 от 17.09.2024 г. на заместник кмета на община Русе по Устройство на територията, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено на Ц. Я. М., в качеството ѝ на извършител, да премахне незаконен строеж категория V (пета): Пристройка към жилищна сграда с идентификатор 63427.2.322.1 по Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Русе, изпълнена в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 63427.2.322 по КККР на гр. Русе, намираща се на адрес: [улица], гр. Русе. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и при липса на нарушения на административната процедура, но в нарушение на принципа за съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 2 АПК. Излага съображения, че от събраните по делото доказателства, вкл. заключението на съдебно-техническата експертиза се установява наличието на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, изграден без издадено разрешение за строеж, поради което е незаконен. Съдът е приел, че процесната постройка се явява такава на допълващото застрояване, за която съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционни проекти Не приема аргумента на М. за наличие на хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ за извършен текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ. Прието е, че извършените СМР по своята същност представляват изграждане на нов строеж, за който са необходими строителни книжа. Изпълнените строително - монтажни работи, сочат на основен ремонт по смисъла на § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ, за който се изисква издаване на разрешение за строеж, а производство за издаване на разрешение за строеж не е инициирано от възложителя на строежа и не е издадено такова. Обосновава заключение за неприложимост на разпоредбите за търпимост по § 16 ДР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИДЗУТ предвид времето на извършването му през 2022 г. За да отмени оспорената заповед съдът се е обосновал с неспазването на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК. Посочено е, че процесната пристройка на допълващото застрояване има функционално предназначение да предпазва входовете към сутерена и етажа от атмосферни води и да се осъществява връзката сутерен - таван на закрито. В тази връзка приема, че премахването на процесната пристройка се явява непропорционално на преследваната цел на ЗУТ, т.е. с процесната заповед се засягат правата и законните интереси на М., респ. правото на упражняване на собствеността, в по-голяма степен от целта - да се премахне незаконен строеж, в нарушение нормата на чл. 6, ал. 2 АПК. Решението е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината. Законосъобразен е изводът, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в установената писмена форма. Не се установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Процедурата по премахване на незаконни строежи е специална и е уредена в чл. 225а и сл. ЗУТ, като в административното производство се изисква единствено съставянето на констативен акт. Такъв в случая е съставен от длъжностни лица за контрол по строителството на община Русе (чл. 225а, ал. 2, във връзка с чл. 223, ал. 2 от ЗУТ), същият е съобщен по реда на § 4 от ДР на ЗУТ, дадена е възможност за депозиране на възражения, като такива не са постъпили, изяснени са факти и обстоятелства от съществено значение за правилното разрешаване на спора. По делото безспорно е установен незаконен строеж, изпълнен без строителни книжа издадено разрешение за строеж. Касае се за пристройка към жилищна сграда с идентификатор 63427.2.322.1 по КККР на гр. Русе, изпълнена в ПИ с идентификатор 63427.2.322 по КККР на гр. Русе, намираща се на адрес: [улица], гр. Русе. Пристройката е реализирана по южната фасада на сградата и служи за входно антре към таванските помещения и мазите, намиращи се в източната част на жилищната сграда. Строежът е с Г - образна форма и максимални размери в план 2,7 м ширина и 4,5 м дължина. Покривът е изпълнен от дървена носеща конструкция, покрита с метални керемиди. Същият е реализиран на две нива. Първото ниво е с размери около 2,6/2,7 м и височина около 2,5 м от нивото на терена, а второто ниво е с размери около 1,9/2,3 м и височина около 3,5 м от нивото на терена. Пристройката е захранена с ел. енергия. Установено е, че строежът е изграден в периода 2022 г. Предвид времето на изпълнението му не са налице предпоставките за търпимост в нито една от хипотезите, предвидени в § 16 ДР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, поради което строежът подлежи на премахване. Настоящият състав не споделя извода за незаконосъобразност на оспорената заповед поради нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Въведените в чл. 6 АПК принципи на съразмерност, добросъвестност и пропорционалност могат да бъдат прилагани от административните органи само в случаите, при които съществуват различни и то законосъобразни възможности като се избере тази от тях, която е най-благоприятна и справедлива за субектите на правоотношението и от друга страна - за държавата и обществото. При констатиране на незаконно строителство компетентните органи действат при условията на обвързана компетентност, т. е. в правомощията им не съществува друга възможност, освен да разпоредят премахването му. Доколкото целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство, то намесата на държавата, съответно на общинската администрация в случая е напълно пропорционална на предвидената в закона цел. Премахването на незаконния строеж, изпълнен без строителни книжа и при липса на предпоставките за търпимост е единственият способ, чрез който може да се постигне законовата цел. В случая ограничителната мярка е допустима в интерес на обществото, което не допуска съществуването на строежи, чието изграждане е в нарушение на предвидените в ЗУТ изисквания. В случая се касае пристройка към жилищната сграда, като премахването й не би причинило вреди, несъразмерни с преследваната от закона цел. Ето защо, настоящата инстанция намира, че не е нарушен принципът на съразмерност и заповедта отговаря на целта на закона, тъй като тази цел е именно нетърпимост спрямо установените незаконни строежи. С оглед на горното, процесната заповед като издадена от компетентен орган и на съответно правно основание по чл. 225а, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, чл. 137, ал. 3, чл. 148, ал. 1 ЗУТ се явява законосъобразна. Предвид гореизложеното, обжалваното решение се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което да се отхвърли жалбата на Ц. Я. М. срещу заповед РД-01-2777/17.09.2024 г. на заместник - кмет на община Русе по Устройство на територията като неоснователна. При основателност на касационната жалба в полза на касатора следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 200 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,