Решение № 2846 от 27.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9179/2010 г.

Решение № 2846 от 27.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9179/2010 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Андрияна Панайотова Тодорова от гр. Варна, чрез процесуалния й представител адвокат Биляна Димитрова, против решение № 931/30.04.2010 г., постановено по адм. дело № 230/2009 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 920/08.12.2008 г. на кмета на район "Приморски" при община Варна, с която на основание § 31, ал. 3 от ПМС № 234/16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ и § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрена оценка на част от имот № 1783 по ПНИ на селищно образувание "Траката", землище Виница, гр. Варна, с площ 190 кв. м, в размер на 2729.43 лв. Наведени са доводи, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие със закона, поради което са налице касационни основания за отмяната му. Спорният по делото въпрос според жалбоподателката не касае размера на определената оценка, а били ли са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповед по § 31, ал. 3 ППЗСПЗЗ, с оглед частично уважения, предявен от нея, иск по чл. 108 ЗС, изключващ възможността ползвателят да заплати и да придобие разликата над 600 кв. м до фактически ползваната земя. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който да се уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - кметът на район "Приморски" при община Варна не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Йорданка Димитрова Кирова и Диана Тодорова Кирова, чрез процесуалния им представител адвокат Ариф Салим, в писмено становище молят касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, при което да им бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски. Останалите заинтересовани страни - Парашкева Русева Христова, Руси Парашкевов Русев и Киро Парашкевов Русев, не изразяват становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд - Варна е образувано по жалбата на Андрияна Панайотова Тодорова против заповед № 920/08.12.2008 г. на кмета на район "Приморски" при община Варна, с която на основание § 31, ал. 3 ПМС № 234/16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, влязъл в сила план на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 ПЗР ЗСПЗЗ, местност "Траката", землище Виница и заявление вх. № УТ-94-Т-126/24.03.2008 г., е одобрена оценката на част от имот № 1783 по ПНИ на с. о. "Траката", землище Виница, гр. Варна, с площ 190 кв. м, в размер на 2729.43 лв., като е посочено, че на основание § 4з, ал. 2 ПЗР ЗСПЗЗ последната следва да бъде заплатена от Тодор Йорданов Киров в тримесечен срок от влизането в сила на заповедта. С обжалваното решение обосновано е прието, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Във връзка с наведените от жалбоподателката доводи, че молбата на ползвателя за закупуване на разликата над 600 кв. м е подадена след изтичане на 30-дневния срок от влизане в сила на ПНИ, правилно е отбелязано, че сроковете по § 31 ПЗР ЗСПЗЗ имат инструктивен, а не преклузивен характер. За неоснователно е прието и позоваването на представеното по делото, влязло в сила решение по чл. 108 ЗС, предвид липсата на идентичност между имота, предмет на исковото производство и този по ПНИ. Съдът е констатирал, че одобрената от административния орган оценка надвишава размера на изчислената по приложимия в случая ред на глава седма, раздел I ППЗДС, приет с ПМС № 235/1996 г., но правилно с оглед забраната за влошаване на положението на жалбоподателя, е отхвърлил жалбата като неоснователна, без да измени утвърдената цена на имота. Решението е правилно. В касационната жалба са възпроизведени доводите, поддържани и пред първата инстанция. Твърди се, че съдът не се е съобразил с влязло в сила решение по частично уважен, ревандикационен иск. С решение № 1499/24.11.2009 г. по адм. дело № 1447/2009 г. на Варненския окръжен съд, Тодор Йорданов Киров и Йорданка Димитрова Кирова /бивш ползвател и съпругата му/ са осъдени да предадат на Андрияна Панайотова Тодорова, като наследник на възстановения собственик, владението върху 254/854 ид. части от имот № 1783, целият с площ 854 кв. м, по плана на местност "Траката", гр. Варна, при граници: имоти № № 1784, 1789, 1782 и 9604. В останалата част - относно 600/854 ид. части от имота, искът е отхвърлен като неоснователен. В тази връзка от първоинстанционния състав са развити правилни мотиви, че решението касае имот, индивидуализиран по предходно действал план, различен от влезлия в сила ПНИ на местност "Траката" - селищно образувание, както и че двата имота с еднакъв номер 1783 по тези планове съществено се различават по площ и граници /описания в съдебния акт на окръжния съд, имот № 1783 е с площ от 854 кв. м, а по ПНИ - 790 кв. м, като същевременно граничат с различни по брой и номера имоти/. Силата на пресъдено нещо, формирана по горепосоченото гражданско дело, не се разпростира върху отношенията по настоящия спор, към който са приложими разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Действително, според чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Но чл. 298, ал. 1 ГПК, очертаващ обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо, изрично сочи, че решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Предвид това и липсата на идентичност в посочения смисъл, не е налице визираната от чл. 299, ал. 1 ГПК хипотеза на непрегрешаемост на спор, разрешен вече с влязло в сила решение. Следва да се отбележи, че уважения частично ревандикационен иск е неотносим към дължимата по спора преценка относно наличието на материалноправните предпоставки за издаване на заповед по § 31, ал. 3 ППЗСПЗЗ - за одобряване на оценка на земя, сгради и подобрения по реда посочен в § 4л ЗСПЗЗ. Съобразно § 31, ал. 1 ППЗСПЗЗ правоимащите по § 4а, 4б, 4в и 4з ПЗР ЗСПЗЗ в 30-дневен срок от влизането в сила на ПНИ могат да подадат молба за оценка. В настоящия случай между страните липсва спор, че ПНИ, включващ процесния имот е влязъл в сила, като съгласно данните от регистъра към този план, имот № 1783 с площ 790 кв. м е записан на ползвателя, поради което той има качеството на правоимащо лице и може да претендира закупуването на разликата над 600 кв. м. Предвид изложеното правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена включително в съответствие с приложимия материален закон и по-конкретно с правилото на § 31, ал. 3 ППЗСПЗЗ. Следователно не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и направеното от заинтересованите страни Йорданка Димитрова Кирова и Диана Тодорова Кирова, чрез процесуалния им представител адвокат Ариф Салим, искане за присъждане на направените по делото разноски, Андрияна Тодорова следва да бъде осъдена да им заплати такива в размера от 400 лв., установен като изплатен за адвокатска защита, съгласно представен договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение