Решение № 2885 от 24.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9871/2019 г.

Решение № 2885 от 24.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9871/2019 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ЕН 87" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. С. Загора против решение № 284 от 12.07.2019 г. по адм. дело № 302 по описа за 2019 г. на Административен съд – С. З., с което е отхвърлена жалбата против принудителни административни мерки - задължителни предписания по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от протокол № ПР1909048 от 18.03.2019 г., 29.03.2019 г., 5.04.2019 г. и 8.04.2019 г., съставен от главен инспектор в отдел "БТКД" към Дирекция "Инспекция по труда" С. З.. Изложени са съображения за необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на материалния закон, които са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Дирекция "Инспекция по труда" – С. З. е оспорил касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Старозагорският административен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на "ЕН 87" ЕООД, гр. С. Загора, срещу задължителните предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, издадени от контролен орган на Дирекция "Инспекция по труда" (ДИТ) – С. З., по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от протокол № ПР1909048 от 18.03.2019 г., 29.03.2019 г., 5.04.2019 г. и 8.04.2019 г., за спазване на Кодекса на труда и Закона за здравословни и безопасни условия на труд на строителен обект: Жилищна сграда с гаражи в УПИ ХХ-3334, кв. 78 по плана на гр. С. Загора, представляващ поземлен имот с идентификатор 68850.503.1056 по кадастралната карта с адм. адрес ул. "Екзарх Антим I" № 77, 79. За да постанови решението си, Старозагорският административен съд е обосновал извод за прилагане на принудителните административни мерки от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, в съответствие с приложимите материални закони и техните цели. След подробна преценка на събраните по делото доказателства съдът е приел за доказани фактическите констатации на контролните органи, изложени в точки 1-6 от съставения протокол. Жалбоподателят "ЕН 87" ЕООД изпълнява визирания строеж и като лице, което възлага работа и носи отговорност по осъществяване на строителството, е отговорен за прилагането на мерки по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работещите на обекта. Строителят съгласно чл. 17, т. 1 във вр. с чл. 10, т. 4 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. е длъжен за осигури запознаването на работещите и на другите лица, намиращи се на строителната площадка на строителния обект, с План за предотвратяване и ликвидиране на пожари и аварии и за евакуация на работещите и на намиращите се на строителната площадка (т. 1). На основание чл. 17, т. 2 от посочената наредба е длъжен да осигури плановете по т. 1 на видни и достъпни места (т. 2). Според чл. 12, ал. 3 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. площадка строителят поставя на видно място информационната табела за строежа и при необходимост я актуализира (т. 3). На основание чл. 15, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. е длъжен преди започване на работа на строителната площадка и до завършването на строежа да извършва оценка на риска (т. 4). Съгласно чл. 16, т. 1, б. "е" от Наредбата строителят осигурява инструктажа, обучението, повишаването на квалификацията и проверката на знанията по ЗБУТ на работещите. (т. 5). Разпоредбата на чл. 16, т. 1, б. "д" от същата наредба предвижда, че строителят осигурява необходимите предпазни средства и работно облекло и употребата им в съответствие с нормативната уредба и в зависимост от оценката на съществуващите професионални рискове за всеки конкретен случай (т. 6). При извършената проверка е установено, че изброените изисквания не са били спазени, което е обосновало предпоставките по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ за прилагане на принудителни административни мерки. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователен е основният касационен довод за необоснованост на извода на първоинстанционния административен съд относно качеството на дружеството на строител по смисъла на § 1, т. 2 ДР към Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи във вр. с чл. 163, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Допълнителната разпоредба на Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи определя като "строител" лицето, определено в ЗУТ, което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение. Съгласно законовата разпоредба на ЗУТ "строител" е физическото или юридическото лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност, което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа. Качеството на дружеството – жалбоподател на строител се установява от приложения писмен договор от 10.08.2018 г., с който Е. Н. А. е възложил на "ЕН 87" ООД, на което е управител, да изпълни процесния строеж в съответствие със строителните книжа. В протокола от 15.08.2018 г. за откриване на строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа като строител е вписано "ЕН 87" ЕООД. Дружеството е посочено като строител и в протокола от 13.03.2019 г. за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството. На основание чл. 163, ал. 4 от ЗУТ строителят може да възложи на подизпълнител извършването на отделни видове строителни и монтажни работи или на части (етапи) от строежа. Сключеният на 20.09.2018 г. договор за изработка между "ЕН 87" ЕООД и "Коди – 07" ООД не променя качеството на дружеството на строител по смисъла на цитираните нормативни разпоредби. Няма пречка възложителят или строителят да възлагат на други лица извършването на определени дейности във връзка с почистването на обекта, отключването и заключването му и други във връзка със строежа, но задълженията по чл. 15 – чл. 17 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи възникват за строителя. В тази насока първоинстанционният съд е коментирал и обстоятелството, че липсват доказателства за изпълнени от "Коди – 07" ООД и съответно приети строителни работи на обекта. Необходимо е да се добави, че актът за установяване на състоянието на строежа (Приложение № 11), в който като строител е посочен "Коди – 07" ООД, е съставен на 22.03.2019 г. през времетраенето на проверката, започнала по постъпил на 14.03.2019 г. сигнал. Неотносими към задълженията на строителя по Наредба № 2 от 22.03.2004 г. е характерът на правоотношенията на физическите лица, извършващи трудови дейности на обекта. Подробните съображения в касационната жалба в тази връзка биха били относими при оспорването на постановления за обявяване на трудови правоотношения, издадени на основание чл. 405 от Кодекса на труда, но не са относими към задълженията на строителя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Неотносимо доказателство е приложеният към касационната жалба протокол с дата 19.03.2019 г., с който физическото лице К. Й. се отчита лично на Е. А. за извършената работа по почистване на обекта. Представените по делото договори с физически лица от м. март 2019 г. подкрепят констатацията, че по време на проверката на строителната площадка е бил полаган труд от физически лица и за строителя е било налице задължение да изпълни възложените от наредбата действия за осигуряване безопасност на труда. Не се установяват съществени нарушения на административнопроизводствените правила за извършване на проверка от контролните органи на ДИТ. Не съществува процесуална пречка за извършване на проверката в течение на определен период от време, за да се осигури възможност за изясняване на всички релевантни обстоятелства във връзка с безопасността на строителната площадка. В случая проверката е била извършена на датите 18.03.2019 г., 29.03.2019 г., 5.04.2019 г. и 8.04.2019 г. Протоколът с установените факти и дадените предписания е бил връчен на адресата на 8.04.2019 г., като му е дадена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем. Оспорените задължителни предписания по точки 1, 2, 3, 4, 5 и 6 от протокол № ПР1909048 от 18.03.2019 г., 29.03.2019 г., 5.04.2019 г. и 8.04.2019 г., на главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" - С. З. са материално законосъобразни и като е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд – Стара загора е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,