Решение № 9753 от 17.10.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София град против Решение 7014 от 22.11.2022 г., постановено по адм. дело 8012/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на Б. Градевска е отменено Решение 1040-21-591/04.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него Разпореждане 214-00-10437-7/12.07.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на направените по делото разноски, релевира се възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Ответникът Б. Градевска, чрез процесуален представител адв. Шумарска, в открито съдебно заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна и навежда доводи за правилност на обжалваното с нея съдебно решение. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението да се остави в сила. Претендира и присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага съдебният акт като правилен да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С обжалваното Решение 7014/22.11.2022 г. по адм. дело 8012/2022 г. по описа на Административен съд София-град, съдът е отменил Решение 1040-21-591/04.09.2022 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е отхвърлена жалбата на Градевска против Разпореждане 214-00-10437-7/12.07.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ София-град. С цитираното разпореждане поради възстановяване на работа с влязло в сила Решение 2370/22.03.2022 г. на Софийски районен съд и изплатено обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), на основание чл. 54е, ал. 4 във вр. чл. 54е, ал. 1 от КСО е разпоредено Б. Градевска да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от 20.07.2021 г. до 18.01.2022 г. в размер на 3 755.00 лева (три хиляди седемстотин петдесет и пет лева) - главница. За да постанови посочения правен резултат съдът е приел, че задължителна предпоставка за издаване на разпореждане за възстановяване на добросъвестно получени суми от заплатените парични обезщетения за безработица е, лицето да е получило реално обезщетение за това, че е останало без работа поради незаконно уволнение, което в конкретния случай не е доказано да е изпълнено в цялост. Решението е валидно, допустимо и правилно. От данните по делото се установява, че със заявление от 23.07.2021 г. Б. Градевска е сезирала административния орган с искане за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) по чл. 54а от КСО. Към него е приложила: 1) Заповед за предизвестие за прекратяване на трудов договор 001/18.06.2021 г. на основание чл. 328 от КТ на ДЖИ МЕТ КОМ ЕООД, с която предизвестява Б. Градевска, за прекратяване на трудовото й правоотношение в срок от 30 дни, считано от 18.06.2021 г.; 2) Заповед за предизвестие за прекратяване на трудов договор 001/18.06.2021 г. на основание чл. 328 от КТ на МИКИ ШПЕД ЕООД, с която предизвестява Б. Градевска за прекратяване на трудовото й правоотношение в срок от 30 дни, считано от 18.06.2021 г. и 3) Заповед за предизвестие за прекратяване на трудов договор 001 от 18.06.2021 г. на основание чл. 328 от КТ на ЕДИ ЛОГИСТИКС ЕООД, с която предизвестява Б. Градевска за прекратяване на трудовото й правоотношение в срок от 30 дни, считано от 18.06.2021 г. С Разпореждане 214-00-10437-3/04.11.2021 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО на Градевска е отпуснато ПОБ, считано от 20.07.2021 г. до 19.11.2021 г. в размер на 12.00 лева дневно. Разпореждането е оспорено пред директора на ТП на НОИ София-град, който с Решение 1040-21-1210 от 25.11.2021 г. е отхвърлил жалбата. С Решение 2370 от 23.03.2022 г. на Софийски районен съд по гр. дело 20211110153732 е постановено да й се изплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ. С цитираното решение също така съдът признава за незаконно и отменя, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, уволнението на Б. Градевска, извършено със Заповед 001/18.06.2021 г., на основание чл. 328 от КТ, на управителя на ДЖИ МЕТ КОМ ООД и осъжда дружеството да й заплати, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр с чл. 225 от КТ, сумата от 3 866.16 лв. обезщетение за оставане без работа, поради незаконно уволнение, за периода 18.07.2021 г. 18.01.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 15.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото съдебно решение признава за незаконно и отменя на основание чл.344, ал. 1, т. 1 от КТ, уволнението на Б. Градевска, извършено със Заповед 001/18.06.2021 г., на основание чл. 328 от КТ, на управителя на МИКИ ШПЕД ЕООД и осъжда дружеството да й заплати, на основание чл. 344, т. 3, вр . с чл. 225 от КТ, сумата от 1267.50 лв. обезщетение за оставане без работа, поради незаконно уволнение, за периода от 18.07.2021 г. 18.01.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 15.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. С решението си Софийски районен съд признава за незаконно и отменя на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, уволнението на Б. Градевска, извършено със Заповед 001/18.06.2021 г., на основание чл. 328 от КТ, на управителя на ЕДИ ЛОГИСТИКС ЕООД и осъжда дружеството да заплати на Б. Градевска, на основание чл. 344, ал.1, т. 3 вр. с чл. 225 от КТ, сумата от 1546.44 лв. обезщетение за оставане без работа, поради незаконно уволнение, за периода от 18.07.2021 г. 18.01.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 15.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК е допуснато предварително изпълнение на решението в частта, с която са уважени исковите претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 от КТ. С Разпореждане 214-00-10437-5 от 18.05.2022 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО е изменено Разпореждане 214-00-10437-3/04.11.2021 г., като е определен нов размер на ПОБ 30.04. лв. на ден, считано от 20.07.2021 г. и нов период на ПОБ от 20.07.2021 г. до 19.01.2022 г. Въз основа на последното на Б. Градевска е изплатено ПОБ за периода от 20.11.2021 г. до 19.01.2022 г. в размер на 30.04 лв. дневно, за периода от 20.07.2021 г. до 19.11.2021 г. е доплатена разлика от 18.04 лв. дневно. С Разпореждане 214-00-10437-7/12.07.2022 г. поради възстановяване на работа с влязло в сила Решение 2370/22.03.2022 г. на СРС и изплатено обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, на основание чл. 54е, ал. 4 вр. с ал. 1 от КСО, е разпоредено Б. Градевска да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 20.07.2021 г. до 18.01.2022 г., определено в размер на 3 755.00 лева главница. Гореописанато разпореждане е обжалвано от Градевска пред директора на ТП на НОИ София-град, който с Решение 1040-21-591/04.08.2022 г. е отхвърлил жалбата. В мотивите на решението е посочено, че на 23.06.2022 г. чрез вноска по банков път от запор е постъпила сума в размер на 1053.96 лв. и на 28.06.2022 г. сума в размер на 0.87 лв., с което задължението на Б. Градевска по Разпореждане 214-00-10437-4 от 29.04.2022 г. за периода от 20.07.2021 г. до 19.11.2021 г. е погасено. При така установената фактическа обстановка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира следното: Нормата на чл. 225, ал. 1 от КТ предвижда, че при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради уволнение, но не за повече от 6 месеца. От друга страна по силата на чл. 54е, ал. 1 от КСО изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода на полученото обезщетение съгласно нормативен акт. В чл. 54е, ал. 2 е предвиден седемдневен срок, в който от изплащане на обезщетението за оставяне без работа поради незаконно уволнение осигурителят е длъжен да представи копия от съдебното решение и платежните документи в съответното ТП на НОИ. Фактическият състав при, който длъжностно лице, на което е възложено ръководство на осигуряването за безработица при съответното ТП на НОИ, издава разпореждане за възстановяване на суми по чл. 54е се състои от следните юридически факти: 1) уволнението да бъде отменено като незаконно от надлежен съд; 2) осигуреното лице да е получило обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение и 3) периодите, за които е получено обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ и по чл. 54а от КСО да съвпадат. Видно от нормативната рамка целта на закона е да не се изплащат две парични обезщетения за оставане без работа, а само едно. В подобна хипотеза, след като уволнението на работника или служителя бъде признато за незаконно, последният има право на обезщетение за времето на оставане без работа по смисъла на чл. 225, ал. 1 от КТ само от работодателя, а не едновременно от работодателя и от ТП на НОИ София-град. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е достигнал до краен правен извод за незаконосъобразност на процесните административни актове. В конкретния случай, както и решаващият административен орган сочи, в изпълнение на задължението си по чл. 54е, ал. 2 от КСО осигурителите на Б. Градевска ЕДИ ЛОГИСТИК ЕООД и МИКИ ШПЕД ЕООД са представили в ТП на НОИ София-град решение 2370 от 22.03.2022 г. по гр. дело 20211110153732 по описа на СРС. Впоследствие управителят на ЕДИ ЛОГИСТИК ЕООД е уведомил ТП на НОИ, че Градевска е получила в пълен размер обезщетението по гореописаното съдебно решение в размер на 1603,13 лева. Горното се потвърждава от приложеното платежно нареждане, както и изрично от работника. Видно от Протокол на управителя на МИКИ ШПЕД ЕООД с вх. 1036-21-2331/27.04.2022 г., същият уведомява контролния орган на ТП на НОИ София-град, че във връзка с чл. 54е, ал. 1, т. 2 от КСО, Б. Градевска е получила обезщетение по същото решение на СРС в размер на 550 лева. В цитираното решение обаче, дружеството МИКИ ШПЕД ЕООД е осъдено да заплати на Градевска сумата от 1546.44 лв. обезщетение за оставане без работа, поради незаконно уволнение. Последното се потвърждава и от представено удостоверение от ЧСИ за размера на дълга във връзка с образувано изпълнително дело срещу длъжника МИКИ ШПЕД ЕООД. Досежно третия осигурител ДЖИ МЕТ КОМ ЕООД в административното производство не е установено да е изпълнено осъдителното решение на районния съд, с което дружеството е осъдено да заплати на Градевска сумата от 3 866.16 лв., представляваща обезщетение на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225 от КТ, за оставане без работа вследствие на незаконно уволнение. В тази връзка Градевска е представила удостоверение от ЧСИ, видно от което е образувано изпълнително дело по нейна молба, въз основа на изпълнителен лист, издаден от СРС, но по изпълнителното дело не са постъпвали суми за погасяване на задължението. Тези обстоятелства не сочат на хипотезата на чл. 54е, ал. 4 вр. с ал. 1 от КСО, тъй като задължителна предпоставка за издаване на разпореждане за възстановяване на добросъвестно получени суми от заплатени парични обезщетения за безработица е именно работникът или служителят да е получил пълно и точно изпълнение на вземането си от дружествата осигурители. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че административният орган не е установил наличие на всички предпоставки за издаване на индивидуален административен акт по чл. 54е, ал. 4, вр. с ал. 1 от КСО, за възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за периода 20.07.2021 г. 18.01.2022 г. в размер на 3 755 лв. Ето защо, следва да се приема, че проверяваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. При този изход на спора искането на ответната страна за присъждане на направените разноски пред касационната инстанция е основателно. От доказателствата по делото се установява, че са сторени такива в размер на 500 лв. за изплатено в брой адвокатско възнаграждение на адвокат М. Шумарска, съгласно договор за правна защита от 15.09.2023 г., поради което претендираната сума й се дължи. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,