Решение № 6037 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1352/2010 г.

Решение № 6037 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1352/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Мартин Кацаров - Мартин Кюстендил", гр. Кюстендил, представляван от собственика - Мартин Неделчев Кацаров, против Решение № 408/19.12.2009 г. по адм. дело № 328/2009 г. на Административен съд - Кюстендил, с искане за отмяната му, като незаконосъобразно. Ответникът - кмета на община-Кюстендил, не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд-Кюстендил е отхвърлил жалбата на касатора, против Заповед № РД-00-636/07.05.2006 г. на кмета на община Кюстендил, с която е наредено премахването на преместваем обект "Павилион за продажба на дрехи втора употреба", находящ се върху общински терен в гр. Кюстендил, ул. "Цар Михаил", на основание чл. 57а, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на административнопроизводствените правила, което я прави законосъобразна. Позовавайки се на събраните по делото доказателства и на приетата съдебно-техническа експертиза, съдът е приел още, че заповедта е и материално законосъобразна, тъй като е установено, че преместваемия обект се държи от жалбоподателя върху общински терен, на отпаднало правно основание, при което са налице предпоставките на чл. 57а, ал. 1, т. 2 от ЗУТ за премахването му. Така постановеното решение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 57а, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, обектите по чл. 56, ал. 1, се премахват, когато са поставени в чужд имот без правно основание или правното основание за издаване на разрешението за поставяне е отпаднало. В случая оспорената пред съда заповед на кмета на община-Кюстендил е издадена на основание тази разпоредба, което е задължавало съда да извърши проверка за наличие на всички материалноправни предпоставки, визирани от хипотезиса на нормата, за приложението й. Това означава, на първо място проверка за наличието на преместваем обект, по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, тъй като разпоредбата е приложима само за този вид обекти, изчерпателно посочени в нея. При наличието на преместваем обект, съдът е бил длъжен да изследва наличието на валидно издадено разрешение за поставянето му върху процесния общински терен, на основание чл. 56, ал. 2 от ЗУТ и Наредбата приета от ОбС - Кюстендил за поставяне на преместваеми обекти, въз основа на схема, одобрена от главния архитект на община-Кюстендил. Едва тогава, при наличието на редовно издадено разрешение за поставяне на процесния метален павилион, въз основа на одобрена схема, в която този павилион фигурира, като отделен обект, биха могли да се правят изводи по същество, за наличието на отпаднало правно основание за издаване на разрешението за поставяне. В случая към делото липсват доказателства по тези въпроси. Поради процесуално бездействие и нарушаване принципа на служебното начало от страна на съда, са останали неизяснени въпросите относно: характера на обекта - е ли е от категорията обекти по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, или не; има ли одобрена схема на преместваемите обекти в община-Кюстендил, в която процесния обект да фигурира като такъв; съответно има ли издадено разрешение за поставянето му на процесното място, от коя година е то, за какъв срок и на чие име е издадено. Отделно не е изяснен и въпроса за собствеността върху терена, респ. за наличието на съсобственост на общината с трети лица, към момента на издаване на разрешението за поставяне /ако има такова/. Всичко това говори за допуснати съществени процесуални нарушения, които правят обжалваното решение неправилно. При тези нарушения, изводите на съда за съответствие на заповедта с материалния закон са също незаконосъобразни. Изложеното обуславя наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, за отмяна на обжалваното решение, като неправилно. Като следствие от отмяната и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, делото не може да бъде решено по същество, а следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане, съдът следва да изясни делото от фактическа страна, като укаже на административния орган да представи пълната административна преписка, с всички доказателства относими към процесния обект, съобразявайки изложеното по-горе, както и да изслуша отново вещото лице, конкретизирайки ясно и точно задачата му. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение