Решение № 1791 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6983/2019 г.

Решение № 1791 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6983/2019 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Столична община, чрез процесуален представител, против решение № 2225 от 29.03.2019 г., постановено по адм. дело № 13625/2018 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменена негова заповед № СОА18-РД 17-13 от 30.11.2018 година. С посочената заповед на И. Стефанов - главен експерт в отдел "Финансово–счетоводен" към дирекция "Финанси" при Столична община, държавен служител с ранг II –ри младши, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", на основание чл. 97 и чл. 90, ал. 1, т. 5 вр. чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 5, чл. 21, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл служебното му правоотношение е едностранно прекратено от работодателя без предизвестие. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. В съдебно заседание прави и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на противната страна. Ответникът И. Стефанов, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Както се посочи, предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е заповед № СОА18-РД 17-13 от 30.11.2018 г., издадена от Кмета на Столична община, с която на И. Стефанов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", на основание чл. 97 и чл. 90, ал. 1, т. 5 вр. чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 5, чл. 21, ал. 1 от ЗДСл и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от с. з. служебното му правоотношение е едностранно прекратено от работодателя без предизвестие. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил оспорвания административен акт и е осъдил СО да заплати на жалбоподателя част от понесените по делото разноски в размер на 510 лв. За да постанови този резултат е приел за установено, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на процесуалните правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка правилно, въз основа на анализа на събраните доказателства и възраженията на страните. Спор по фактите няма. Спорният въпрос по делото е досежно приложението на материалния закон. Пълномощникът на Кмета на СО счита, че наложеното на жалбоподателя наказание съответства изцяло на извършеното нарушение на служебните задължения и правилата от Кодекса за поведение на служителите от държавната администрация, от една страна и от друга – тежестта му е съобразена с цялостното служебно поведение на държавния служител. И. Стефанов, чрез процесуалния си представител излага доводи, че допуснатите нарушения са били коригирани веднага и от тях не са настъпили вреди за работодателя. Отделно от това административният орган не е преценил конкретното му поведение и вина, поради което наложеното наказание е несъразмерно тежко и в нарушение на целта на закона. Правилно съдът е приел, че характерът на допуснатите нарушения на служебната дисциплина не обуславя налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание и настоящата инстанция споделя изводите на първата инстанция без да е необходимо да ги повтаря. Вярно е, че Стефанов, в качеството си на главен експерт в отдел "Финансово-счетоводен" при СО има задължението да обработва счетоводни документи по съответните сметки, носи отговорност за състоянието и достоверността на счетоводните документи и сметки, които обработва и води, както и отговорност за настъпили вреди от неточно извършени счетоводни операции, както касаторът сочи в жалбата си. В случая обаче грешните счетоводни операции, обосновали налагането на наказанието, са били незабавно коригирани и вреди от тях не са настъпили. Това сочи на обоснованост на извода на решаващия съд, че в оспорената заповед неправилно са били приложени критериите по чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. 1. тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите – и при двете вменени нарушения вредни последици не са настъпили, т. е. не са налице необратими последствия за административния орган, което да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание; 2. формата на вината – липсва умисъл; 3. обстоятелствата, при които е извършено нарушението (обучение, каквото твърди жалбоподателя или натовареност); 4. цялостното служебно поведение на държавния служител, извън годишната оценка за изпълнение на длъжността – правнорелевантен факт, включен във фактическия състав на друго правно основание за прекратяване на служебното правоотношение. В случая при индивидуализацията на наказанието органът се е позовал на двете предходни дисциплинарни наказания на И. Стефанов, но се установява, че наказанието "забележка" е заличено към датата на издаване на заповедта, а наказанието "понижение в по-долен ранг за срок от 9 месеца" впоследствие е отменено с влязло в сила съдебно решение. Останалите доводи на касатора, изложени в касационната му жалба, са обсъдени подробно от първостепенния съд. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице посочените от касатора основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация претендира присъждане на сторените по делото разноски, възлизащи на 1 000 лева - заплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 0080996/29.04.2019 година. Ответната страна е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно, доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност и по същото е проведено само едно о. с. з., поради което и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до минималния предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер. Доколкото предметът на спора попада в хипотезата на чл. 8, ал. 4 вр. чл. 7, ал. 1, т. 1, б. "а" от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено в размер на 560, 00 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение