Решение № 5727 от 9.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5780/2016 г.

Решение № 5727 от 9.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5780/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - гр. В. против решение № 704 от 30.03.2016 г. по адм. дело № 2300/2015 г. на Административен съд В., с което е отменено решение № 31/18.06.2015 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт-гр. В. и потвърденото с него разпореждане № 5603225969/13.02.2015 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ - В., с което на Г. В. П. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, тъй като не отговаря на условието за 15 години осигурителен стаж, положен при условията на втора категория труд, административната преписка е изпратена на Териториално поделение на НОИ-гр. В. за решаване на въпроса по същество, съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и са присъдени разноски. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Сочи, че положения труд от Пейчев за процесните периоди от време в кооперация "С."гр. С. и в "Родопа" гр. В. е от трета категория съобразно събраните по делото писмени доказателства. Счита, че е недопустимо с гласни доказателствада се установява категорията труд. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне оспорването срещу индивидуалния административен акт. Ответникът по касационната жалба Г. П. чрез пълномощника си адвокат С. е представил писмено становище, в което оспорва оплакванията. Счита, че с оглед на събраните писмени и гласни доказателства съдът е направил правилен извод за категорията на положения от Пейчев труд за посочените периоди. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, оплакванията са основателни, по следните съображения: С решение № 704 от 30.03.2016 г. по адм. дело № 2300/2015 г. Административен съд В. е отменил решение № 31/18.06.2015 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт-гр. В. и потвърденото с него разпореждане № 5603225969/13.02.2015 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ - В., с което на Г. В. П. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, изпратил е административната преписка на Териториално поделение на НОИ - гр. В. за решаване на въпроса по същество, съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, и е присъдил разноски. Съдът е приел, че с оглед на събраните по делото доказателства П. отговаря на условието за 15 години осигурителен стаж, положен при условията на втора категория труд. Така постановеното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. В производството пред административния съд е установено, че на 7.11.2014 г. Г. П. е подал заявление вх. № МП-56416/7.11.2014 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Декларирал е, че от 2.09.2014 г. и за периодите на прекъсване на базисния период от 1.01.1997 г. до 1.06.1997 г., от 1.08.2003 г. до 1.11.2003 г. и от 12.02.2008 г. до 14.02.2008 г. не е работил, няма фирма, няма трудов стаж зад граница и не се осигурява. Представил е документи за осигурителен стаж с начална дата 1.05.1972 г. и крайна дата 2.09.2014 г., с периоди на прекъсване, такива за осигурителен доход и Заповед № 208622/29.08.2014 г. от "Параходство български морски флот" АД, гр. В. за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 2.09.2014 г. Претендира осигурителен стаж при втора категория труд, положен в Кооперация "С." гр. С. /правоприемник на ТПК "З. Б.", гр. С./, за периода от 10.05.1978 г. - 1.01.1880 г. и от 01.01.1981 г. - 1.06.1981 г. и в Предприятие "Родопа" - В. /правоприемник на "Месопромишленост" ЕООД, гр. В./, за периода от 11.08.1989 г. - 1.07.1992 г. За удостоверяване категорията на положения труд в кооперация "С." гр. С. П. е представил трудова книжка и удостоверение обр. УП-3 от 11.06.2013 г. издадено от кооперацията, съгласно което от 10.05.1978 г. до 1.06.1981 г. /общо 2 години, 11 месеца и 11 дни/ е заемал длъжността бояджия на метални изделия, работил с оловни бои и нитроцелулозни лакове, II категория труд, съгласно § 22, т. 15, ДВ 58/90 г. Посочено е, че за м. 01.1980 г. липсва ведомост и поради това стажът е зачетен по трудова книжка, за м. 06.1980 г. лицето е работило 16 работни дни, м. 01.1981 г. - 20 работни дни, м. 05.1981 г. - 12 работни дни, както и че по ведомост лицето е работило като "бояджия на метални изделия", а не като "корабен бояджия", както е отбелязано в трудовата книжка. Поради констатираните различия в данните за осигурителния стаж на П. е направено запитване до осигурителя кооперация "С.". С писмо вх. № МП-56416 3/02.12.2014 г. е дадена информация, че Пейчев фигурира във ведомостите на КРЗ " Г. Д.", като "бояджия", както следва: 1978 г. - КРЗ, бояджия, ведомост Д., бригада Д. Д., м. 05-5 дни; м. 06-24 дни; м. 07-25 дни; м. 08.-28 дни; м. 09-27 дни; м. 10-24 дни; м. 11-25 дни; 1979 г. - КРЗ, бояджия, ведомост Д.- Т. Я., м. 01-26 дни; м. 02-24 дни; м. 03-25 дни; м. 04-25 дни; м. 05-26 дни; м. 06-26 дни; м. 07-26 дни; м. 08-26 дни; м. 09-23 дни; м. 10-24 дни; м. 11-25 дни; м. 12-24 дни; 1980 г. - КРЗ, бояджия, м. 01-липсва ведомост, ведомост Антикорозия- Д. - Т. Я.; м. 02-23 дни; м. 09-22 дни; м. 10-23 дни; м. 11-17 дни; м. 12-25 дни. В писмото се съдържа информация относно 1981 г., че П. фигурира във ведомостите на КРЗ "Г. Д." като "бояджия " без вредни, ведомост Д. - бригадир Т. Я., м. 01-20 дни; м. 02-16 дни; м. 03-27 дни; м. 04-22 дни; м. 05-12 дни, всичко 102 работни дни. Административният орган е приел, че след като в разплащателните ведомости за периодите от 10.05.1978 г. - 1.01.1980 г. и от 1.01.1981 г. - 1.06.1981 г. няма данни, от които да се установи, че положеният от Пейчев труд е на длъжност бояджия с органични разтворители, оловни бои и нитроцелулозни лакове, то осигурителният му стаж за тези периоди с обща продължителност 01 г., 11 месеца и 23 дни следва да се зачете при условията на трета категория, тъй като не попада в хипотезата на т. 15 от ПКТП (отм.). В периода 1.01.1980 г. - 1.01.1981 г. е зачетен от втора категория труд, тъй като Пейчев фигурира във ведомост Антикорозия- Д.. За удостоверяване осигурителния стаж положен в предприятие "Р.-В." /"Месопромишленост" ЕООД/ през периода 11.08.1989 г. - 1.07.1992 г., Пейчев е представил трудова книжка № 204/18.01.1978 г. Съгласно вписванията в трудовата му книжка се установява, че е работил в предприятие "Р.-В." от 11.08.1989 г. до 1.01.1990 г. на длъжност "товаро-разтоварач и преносвач под - 5 С" и от 1.01.1990 г. до 1.07.1992 г. на длъжност "преносвач, товаро - разтоварач под - 5 С". Административният орган е приел, че съобразно отразеното вписване в трудовата книжка осигурителният стаж за периода от 11.08.1989 г. до 1.07.1992 г. следва да бъде зачетен като трета категория труд, тъй като не отговаря на условието на чл. 50 от ПКТП (отм.), работата да е извършвана при температура по-ниска от -10 С. С. направените заверки в трудовата книжка периодите 13.08.1981 г. - 11.08.1989 г. и 1.07.1992 г. - 20.10.1994 г. (с прекъсване) са зачетени от втора категория труд на основание чл. 50 от ПКТП. По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, по която вещото лице е установило, че, през периодите на работа в предприятие "Р.-В." П. е работил от 1981 г. -1984 г. в цех, звено - хладилни работници, бригада "Сибир", от 1985 г. - 1987 г. в комплексна бригада "Хладилници", звено "Замразяване", през 1988 в Х. С., през 1989 г. в Дълбоко замразяване, в периода от 1990 г. - 1994 г. в Х. Д. замразяване - без длъжности. По въпроса, дали на жалбоподателя са му били изплащани допълнителни възнаграждения за неблагоприятни и други специфични условия на труд и какви, въз основа на какви документи, вещото лице не е било във възможност да даде отговор, при проверка на наличните в ТП на НОИ - гр. В. и НОИ - гр. Т. По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Д. Б. и П. К. Свидетелката, която е заемала длъжността "инженер-технолог" през времето на целият трудов стаж на жалбоподателя в предприятие "Р.-В.", е заявила, че Пейчев е работил в бригадата "Сибир", която е била за дълбоко замразяване. Заявила е, че с оглед технологията на съхранение на месото и неговото замразяване, температурите в хладилните помещения са били -18С и съответно от -28С до -30 С. П. е, че цялото работно време е преминавало в тунелите, с малки почивки за чай. В качеството си на "инженер-технолог" е дала показания, че извън посочените температури, месото би се развалило и поради това, такива температури са били поддържани винаги в хладилните зали. С. К. сочи в показанията си, че е работил с П. в периода от 1981 г. до 1994 г., в една бригада и една смяна. Посочил е, че за периода 1989 г. до 1994 г. му е призната втора категория труд. Посочил е, че за целия период на работа в предприятие "Родопа" е нямало промяна в условията на труд, като с Пейчев са работили при -28С до -30С. П. е, че вписванията и в неговата трудова книжка за определени периоди е било за работа под -5С, а за други под -10С. С оглед на така събраните по делото доказателства административният съд е направил правилен извод, че спорните периоди относно категорията труд положен от П. са: от 10.05.1978 г. - 1.01.1880 г. и от 1.01.1981 г. - 1.06.1981 г. в Кооперация "С." гр. С., и от 11.08.1989 г. до 1.07.1992 г. в Предприятие "Родопа", гр. В. Касационната инстанция приема, че анализът на събраните по делото доказателства по първоначалното дело относно категорията на труда на П., разгледани в тяхната съвкупност, не установяват нищо различно от приетото, от административния орган като фактически основания за отказа за отпускане на пенсия, свързан с непризнаване на осигурителния стаж за посочените периоди като такъв от трета категория. Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 10 от КСО категорията труд не може да се доказва със свидетелски показания. А в чл. 40, ал. 1 от НПОС е посочено, че осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Според третата алинея на същия текст, документите по ал. 1, се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето са изплащателните ведомости, а трудовите и служебни книжки, и други документи по утвърден образец, включително УП-3, са вторични документи, които отразяват вече направените записвания изплащателните ведомости. При наличие на противоречиви данни в различните документи следва да се даде приоритет на отразеното в изплащателните ведомости. В настоящия случай за периодите 10.05.1978 г. - 1.01.1880 г. и от 1.01.1981 г. - 1.06.1981 г., положен от Пейчев в Кооперация "С." гр. С. е получена информация за отразеното в изплащателните ведомости. В тези ведомости не е отразеното, че заеманата от Пейчев длъжност през тези периоди е била свързана с работа с оловни бои и нитроцелулозни лакове. Поради това няма основание да се вземе предвид направения в УП-3 запис, че труда за този период е от втора категория. Оттук и извода, че първоинстанционият съд необосновано е приел, че труда положен от П. през посочените периоди в Кооперация "С." попада в хипотезата на чл. 15 от ПКТП (отм.). Наведените в тази насока оплаквания са основателни. Правилно административният орган е приел, че с оглед на събраните доказателства този труд следва да бъде зачетен от трета категория. По отношение категорията труд положен от Пейчев в "Родопа" гр. В. за периода от 11.08.1989 г. - 1.07.1992 г. първоинстанционият съд също необосновано е приел, че е от втора категория. От представената трудова книжка, която е удостоверителен документ, е видно, че през този период Пейчев е работил на длъжност "товаро-разтоварач и преносвач" при температура под -5С. Н. са изводите, че под -5С може да означава, както под -10С, както и под по-висока минусова температура, както и, че след като труда е полаган в идентични звена, то условията на труд също са идентични. Съгласно направените заверки в трудовата книжка на П. за периодите 13.08.1981 г. - 11.08.1989 г. и 1.07.1992 г. - 20.10.1994 г. (с прекъсване) е зачетен труд от втора категория труд на основание чл. 50 от ПКТП (отм.), тъй като е отразено, че е работил при температура под -10С. П. този начин самия работодател е конкретизирал условията, при които е полаган труда. Това обстоятелство се потвърждава и от заключението на вещото лице по назначената съдебно- икономическа експертиза, описано по-горе. Експертизата е установила, че през периодите на работа в предприятие "Р.-В." П. е работил от 1981 г. - 1984 г. в цех, звено - хладилни работници, бригада "Сибир", от 1985 г. - 1987 г. в комплексна бригада "Хладилници", звено "Замразяване", през 1988 в Х. С., през 1989 г. в Дълбоко замразяване, в периода от 1990 г. - 1994 г. в Х. Д. замразяване - без длъжности. Съхранени са ведомости, в които Пейчев фигурира на посочена длъжност /за процесния период "без длъжност/, но не се съхраняват щатни разписания, поименни разписания на длъжностите и други уточняващи разписания. Не може да се заключи, че е получавал допълнителни възнаграждения за неблагоприятни и други специфични условия на труд. Информация за температурата в помещенията, в които е работил Пейчев, освен в трудовата книжка е посочена в приложените допълни споразумения към трудов договор, и тази температура е -5С. С оглед на събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице необосновано първоинстанционният съд е дал вяра на събраните гласни доказателства. Както бе посочено по-горе от 1981 г. до 1994 г. П. е работил в различни цехове на "Родопа" гр. В. В показанията си свидетелите не конкретизират за кои периоди се отнасят показанията им. С. Б. уточнява, че П. е бил работник в бригада "Сибир", но от събраните писмени доказателства и заключение на вещото лице се установява, че работата му в тази бригада е в периода 1985-1988 г., т.е. преди процесния период, който е от 11.08.1989 г. до 1.07.1992 г. Освен това трудът положен от Пейчев в бригада "Сибир" съобразно чл. 50 от ПКТП (отм.) е приет за втора категория. Ето защо събраните гласни доказателства са неотносими и не следва да бъдат обсъждани. Трудът, положен от Пейчев в "Родопа"гр. В. за периода от 11.08.1989 г. - 1.07.1992 г. следва да бъде зачетен от трета категория. С оглед на изложеното се налага извода, че Г. П. не отговаря на изискването на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО за наличие на 15 години осигурителен стаж, положен при условията на втора категория труд. Като е приел друго първоинстанционният съд неправилно е изтълкувал и приложил разпоредбите на чл. 15 и чл. 50 от ПКТП (отм.). Решението на Административен съд В. следва да бъде отменено, като се постанови ново по същество съгласно чл. 222, ал. 1 от АПК, с което жалбата на П. срещу решение № 31/18.06.2015 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт-гр. В. и потвърденото с него разпореждане № 5603225969/13.02.2015 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ - В., с което на Г. В. П. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, следва да се отхвърли. С оглед на изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,