Решение № 5366 от 28.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6018/2016 г.

Решение № 5366 от 28.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6018/2016 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК Южен централен район, чрез процесуалния представител юрк. К. Б., срещу решение № 30 от 11 март 2016 г., постановено по адм. д. № 168/2015 г. по описа на Административен съд К., с което е отменена заповед № ДК-10-ЮЦР-81/14 октомври 2015 г. на началника на РДНСК Южен централен район. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. О. В. Д. Чаушев, чрез пълномощника си адв. И. А., намира за неоснователна касационната жалба. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Другият ответник - главният архитект на община Кирково, чрез пълномощника си адв. В. М., намира оспореното решение за правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд К. е образувано по жалба на В. Д. Ч. срещу заповед № ДК-10-ЮЦР-81/14 октомври 2015 г. на началника на РДНСК Южен централен район, с която на основание чл. 216, ал. 6 във връзка с чл. 149, ал. 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с постъпил протест от Окръжна прокуратура К., е обявен за нищожен акт за узаконяване № 1/08 януари 2015 г., издаден от главния архитект на община Кирково за строеж: "Реконструкция и преустройство на съществуваща сграда - магазин за хранителни стоки, кафене и пристройка за санитарен възел в кафе-аперитив, пристройка - магазин за пакетирани стоки и надстройка - стаи за гости и покрита тераса", намиращ се в ПИ 011282 по КВС на с. Г. К., община Кирково. Съдът е приел, че след като в разпоредбата на чл. 216, ал. 5 от ЗУТ не е предвидена възможност началникът на РДНСК да прогласява нищожност на административните актове, посочени в ал. 1 на същия текст, то той не разполага с такова правомощие, както и това, че наличието на влязла в сила заповед за премахване на незаконен строеж по реда на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ не е релевантно обстоятелство, което да е пречка за узаконяване на незаконен строеж при условията на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Съдът се е позовал и на обстоятелството, че нареденият за премахване с влязлата в сила заповед № ДК-02-ЮЦР-366/17 юни 2011 г. на началника на РДНСК Южен централен район незаконен строеж не е идентичен с узаконения такъв съгласно акта за узаконяване на главния архитект на община Кирково. Поради това съдът е отменил оспорената пред него заповед на началника на РДНСК Южен централен район. Така постановеното решение е правилно като краен резултат, при следните коригиращи мотиви: Незаконосъобразен е изводът на административния съд относно това, че образуваното пред началника на РДНСК Южен централен район административно производство не е било допустимо. Този извод е направен предвид обстоятелството, че протестът на Окръжна прокуратура - К. е подаден след изтичането на срока по чл. 149, ал. 4 от АПК. Това обаче е без значение, тъй като с подадения протест се иска прогласяване нищожността на оспорения акт за узаконяване № 1/08 януари 2015 г., издаден от главния архитект на община Кирково, а съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК, на която се е позовал административния орган, административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Неправилно в тази връзка е и становището на инстанцията по същество, че разпоредбата на чл. 216, ал. 6 от ЗУТ изрично очертава правомощията на началника на РДНСК по отношение на оспорените пред него административни актове на главния архитект на съответната община, като сред тях не е възможността да прогласява нищожността на тези актове. Специалната норма на чл. 216, ал. 1 от ЗУТ изключва прякото оспорване по съдебен ред на посочените в нея административни актове на главните архитекти. Тези актове съобразно ал. 2 на цитираната разпоредба подлежат на обжалване по законосъобразност, която включва и преценка за нищожност, пред началниците на регионалните дирекции за национален строителен контрол. Поради това - независимо дали незаконосъобразността е основание за унищожаемост или за нищожност на актовете на главните архитекти, жалбите или протестите срещу тези актове са подведомствени на началника на съответната РДНСК, като последният има задължение да се произнесе съгласно чл. 216, ал. 6 от ЗУТ, включително и при констатирана нищожност. Не съответства на закона и направения в оспореното решение извод, че наличието на влязла в сила заповед за премахване на незаконен строеж не е релевантно обстоятелство, което да е пречка за узаконяване на незаконния строеж при условията на § 127, ал. 2 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ. Последната е с материалноправен характер и - обратно на приетото от административния съд, се прилага само занапред. Издадените и влезли в сила заповеди за премахване на незаконни строежи преди датата на влизането на нормата в сила - 26 ноември 2012 г., представляват основание за отказ, а не за издаване на акт за узаконяване на строежа. Независимо от посочените по-горе неправилни изводи съдът е извел правилния извод за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед на началника на РДНСК Южен централен район. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, на която се е позовал административния орган в оспорената пред съда заповед, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда са нищожни, като всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. Началникът на РДНСК Южен централен район е приел, че оспорения пред него акт за узаконяване е нищожен, тъй като противоречи на влязлото в сила съдебно решение, с което узаконения строеж е приет за незаконен. За да е налице тази хипотеза обаче, както правило е приел административния съд, следва да е налице идентичност между узаконения строеж и този, разпореден за премахване като незаконен, а в случая това не е така. Разпоредения за премахване със заповед № ДК-02-ЮЦР-366/17 юни 2011 г. на началника на РДНСК Южен централен район представлява "Надстройка на съществуваща сграда и покрита тераса", а узаконения строеж е: "Реконструкция и преустройство на съществуваща сграда - магазин за хранителни стоки, кафене и пристройка за санитарен възел в кафе-аперитив, пристройка - магазин за пакетирани стоки и надстройка - стаи за гости и покрита тераса". Липсата на идентитет между двата обекта не е преодоляна с представяне на относими доказателства от страна на административния орган, издал оспорената пред административния съд заповед, поради което последната обосновано е приета за незаконосъобразна и като такава е отменена. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно като краен резултат ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и направеното искане на ответника по касация В. Ч. ще следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски за адвокатски хонорар в размер на 500 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,