Решение № 1677 от 6.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6445/2008 г.

Решение № 1677 от 6.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6445/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Стилиянка Николова Чавдарова - Радовска от гр. София, против решение № 4 от 28.02.2008 г. на Плевенския окръжен съд, административно отделение, I състав, постановено по адм. дело № 69/2007 г., с което е изменена заповед № РД-01-03-1014/4.08.2005 г. на кмета на община Червен бряг (в решението е допусната очевидна фактическа грешка като заповедта е посочена като № РД-01-03-1114), с която на основание § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е утвърдена оценка на имот пл. № 9510240 по плана на новообразуваните имоти (ПНИ), като определената стойност от 141 лева е увеличена на 156 лв. Жалбата е отхвърлена в частта, с която е поискано определянето на оценката за целия имот да е за четвърта категория земя (Във втория диспозитив на решението също са допуснати очевидни фактически грешки по отношение номера на заповедта и номера на процесния имот, които не могат да бъдат отстранени в настоящото производство). Касационната жалба е насочена против тази отхвърлителна част на решението. В нея са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му в обжалваната част. Ответникът - кметът на община Червен бряг не взема становище по касационната жалба. Ответниците - Мариянка Николаева Георгиева, Методий Николов Чавдаров, Димитър Георгиев Бързанов, Борислав Георгиев Бързанов, Георги Стефанов Бързанов, Елисавета Николаева Крумова, Мария Стефанова Иванова и Атанас Георгиев Бързанов не вземат становище по касационната жалба. Участващия в производството прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата. Сочи, че решението на съда е правилно в частта за определяне на оценката на имота, съобразно плана за новообразуваните имоти, а не както се претендира съобразно решението на ПК за признаване на правото на собственост върху всичките 6 дка. Аргумент за това се съдържа в разпоредбата на § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно който оценките на земите, сградите и подобренията на земята по § 4а, 4б, 4в и 4з се извършват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице в 3-месечен срок от влизането в сила на плана на новообразуваните имоти, а така също и в разпоредбата на § 62, ал. 4 от ПЗР към ПМС № 456/1997 г. за ИД на ППЗСПЗЗ, съгласно която се извършва оценката на предоставената за ползване земя. В останалата част решението е неправилно, като материално незаконосъобразно и необосновано. Първостепенният съд е обосновал решението си със заключението на експертизата, без да обсъди неговата неправилност. По делото няма никакви данни за извършена процедура по промяна на категорията на земеделската земя, определена като IV с решение № 10б (25.04.1995 г. на ПК-Червен бряг и като IV и VIII - по скица № 172/4.05.2005 г. Категорията на земята, съгласно чл. 3 от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, е определяща при изчисляване на началната цена на земята. Определящо е решението за признаване на правото на собственост, където земята е посочена като такава от IV категория. Липсват данни за промяна на категорията по реда на Наредбата за категоризиране на земеделските земи при промяна на тяхното предназначение (ДВ, бр. 90/1996 г.). Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и въведените отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Плевенския окръжен съд е образувано по жалба, подадена от Мариянка Николаева Георгиева, настоящата касационна жалбоподателка и други лица - наследници на Стефан Котов Узунов против заповед № РД-01-03-1014/4.08.2005 г. на кмета на община Червен бряг, с която е утвърдена, на основание § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, оценката на имот пл. № 9510240 по ПНИ, м. "Маркова могила", землището на гр. Червен бряг, в размер на 141 лева. Възраженията са се свеждали до това, че оценката е занижена, следва да бъде по пазарни цени и целият имот следва да бъде оценен като такъв от четвърта категория, а не частично от четвърта и частично от осма категория, тъй като с решение на ОСЗГ им е призната собствеността върху имот от четвърта категория. С решение № 101 от 16.02.2007 г., постановено по адм. дело № 148/2006 г., Плевенският окръжен съд е отхвърлил жалбата. Цитираното решение е отменено с решение № 8669 от 24.09.2007 г. по адм. дело № 5063/2007 г., от тричленен състав на ВАС, като делото е върнато за ново разглеждане, с указания да бъде изяснена категорията на оценяваната земя, в това число и чрез назначаване на техническа експертиза, която да прецени и дали правилно са приложени критериите на Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделски земи, ДВ, бр. 64/1998 г., с изменено заглавие от ДВ, бр. 75/2006 г. - Наредба за определяне на цени на земеделски земи. Съдът е изпълнил указанията на ВАС, събрал е всички релевантни за спора доказателства, които подробно е обсъдил. Безспорно е по делото, а и се установява от представените доказателства, че на жалбоподателите, като наследници на Стефан Узунов с решение № 10Б от 25.04.1995 г. на ПК гр. Червен бряг са признати права на собственост върху нива от 6.000 дка, четвърта категория, м. "Жереда" ("Маркова могила"), като е отказано възстановяването й в реални граници, поради попадането на имота в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съдът е приел за установено, че с влязла в сила заповед № РД-01-03-05-1107 от 29.12.1998 г., издадена от кмета на община Червен бряг, на ползувателя Васил Йотов Данов е признато правото да придобие на основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ собствеността върху имот от 0.448 дка, находящ се в масив 19, парцел 1021, м. "Маркова могила" с бивш собственик - Стефан Узунов. С обжалваната понастоящем заповед е определена оценката на имота, на основание § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, за да бъде изплатен същият от ползувателя на бившите собственици. Част от имота е оценен като такъв от четвърта категория, а останалата част като осма категория. Съдът е назначил указаната от ВАС експертиза, от заключението на което е установил, че оценката е определена по реда на приложимата наредба, като вещото лице е коригирало незначително определената сума, с оглед по прецизно приложение на корекционните коефициенти. Относно категорията на имота, вещото лице е установило, че същата е определена съгласно категоризацията на земята в България според институт "Пушкаров", като същата не подлежи на преценка от прилагащите органи. При тези данни съдът е възприел заключението на вещото лице, увеличил е сумата на оценката, като е отхвърлил жалбата, в частта, с която се иска оценяване на целия имот от четвърта категория, тъй като оценката е съобразена с категорията на земята, така както е определена с влезлия в сила ПНИ, включващ регистър и графична част. Същата е съобразена и с данните от института "Пушкаров". Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не е налице соченото в касационната жалба нарушение - допуснати от съда съществени процесуални нарушения. Съдът е изпълнил всички указания на ВАС, събрал е необходимите доказателства, в това число е изслушал и заключението на вещо лице и е установил по спорния въпрос относно категорията на имота, че същата правилно е определена за 341 кв. м като осма категория и за 147 кв. м. като четвърта. В касационната жалба се възразява, че съдът се е предоверил на вещото лице и не е събрал доказателства, какво е наложило тази прекатегоризация на земята. Доводът е неоснователен. На първо място заключението на вещото лице не е оспорено, като жалбоподателите не са поставили допълнителни въпроси към вещото лице, не са направили искания за установяване на други факти. Правилно при това положение съдът се е съобразил изцяло със заключението на вещото лице. Освен това касаторката размества доказателствената тежест. В тежест на жалбоподателите, а не на ответника или вещото лице е да установят, фактите относно извършената прекатегоризация на земята, ако са считали, че същата е извършена без основание за процесния имот. Най-сетне категориите на части от имота - четвърта и осма са определени с влязъл в сила акт - ПНИ, който също не е бил оспорен и е задължителен за кмета на общината при извършване на оценяването на имотите по плана. Възражението в касационната жалба, че ПНИ няма значение за случая не може да бъде споделено. Съдът правилно е приложил закона - § 4л, § 4к, ал. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение