Решение № 10752 от 3.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6947/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Кмета на район Лозенец Столична община (СО), срещу Решение 9035 от 15.03.2025 г., постановено по административно дело 717/2025 г. от Административен съд-София-град (АССГ), с което е отменен негов Отказ за компенсиране на разходи за отглеждане и обучение на дете, обективиран в писмо РЛЦ23-ГР94-2199/19.12.2023 г. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на ново по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу оспорения административен акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба М. Б. А., чрез процесуален представител, в писмен отговор и открито съдебно заседание, оспорва същата като неоснователна. Иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд след извършена проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неспазване на установената форма. Решението е законосъобразно. С оспореното пред АССГ писмо е отказано изплащането на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите за отглеждане, възпитание и обучение на детето Д. М. Г. за периодите 15.09 - 31.10 и 01.11 - 31.12 на учебната 2023/2024 г. по заявление и искане РТЦ23-КМ01-359/07.12.2023 г. на М. А., в качеството ѝ на законен представител на детето. За да постанови отказа, административният орган е приел, че след служебна справка в информационната система за обслужване на детските заведения (ИСОДЗ) е установено, че детето не е участвало в класиранията за учебната 2023/2024 г., което е в противоречие с изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини или училища поради липса на свободни места /Наредбата/. Първоначално с протоколно решение 65 от 17.04.2024 г. по адм. дело 302/2024г. по описа на Административен съд - София - град, е обявена нищожността (поради некомпетентност на органа - чл. 146, т. 1 от АПК на отказа за компенсиране на разходи за отглеждане на дете, обективиран в Писмо РЛЦ23-ГР94-2199/19.12.2023 г. на кмета на Район Лозенец - СО и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне. С Решение 448/17.01.2025 г., постановено по адм. дело 6686/2024 г. по описа на Върховния административен съд е отменено първоинстанционното съдебно решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Задължителните указания, дадени с решението на ВАС по чл. 224 АПК са за преценка на всички събрани по делото доказателства, установяването на релевантните по делото факти и преценка на основанията за оспорване по чл.146, т.2-5 от АПК. За да постанови процесното решение, при новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд е приел, че при постановяване на отказа, административният орган не е посочил кои изисквания (текстово и като правна квалификация) от реда, определен от СО не са спазени, като възпроизвеждането текста на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата не санира това негово задължение. АССГ е посочил още, че е налице и вътрешно противоречиви в изложеното от органа, като последният е твърдял, че последното участие на детето е в класиране на 26.05.23 г., но в приложената в преписката справка от ИСОДЗ е отразено участие в класиране и на 12.05.23 г., освен в това на 26.05.23 г. Наред с това съдът е отчел и нарушаването на изискването за единство между мотиви и разпоредителна част при издаване на административния акт, като в мотивите към акта органът е посочил, че се издава по искането от 07.12.23, а разпоредителната част на акта съдържа произнасяне и по двете искания - от 20.10.23 година, за периода от 15.09.23 г. - 31.10.23 г., и от 07.12.23 г., за периода от 01.11.23 г. - 31.11.23 г. С оглед тези си съображения, първоинстанционният съд е отменил оспорения пред него административен акт и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Така постановеното решение е правилно. Съгласно нормата на чл. 59 от Закона за предучилищното и училищно обучение (ЗПУО) условията и редът за записване, отписване и преместване в общинските детски градини се определят с наредба на общинския съвет, а за държавните детски градини с акт на съответния финансиращ орган, а в частните детски градини се извършва при условията и по реда, определени от детската градина и в договора за обучение. Финансирането на дейностите в системата на предучилищното и училищното образование се финансират със средства от държавния бюджет, бюджетите на общините, европейски фондове и програми и други източници (чл. 280, ал. 1). Съгласно чл. 283, ал. 1, т. 11 от ЗПУО средствата за подпомагане на равния достъп и за подкрепа за личностно развитие включват компенсиране на разходите за отглеждане и обучение на деца, които не са приети поради липса на места за предучилищно образование в държавни и общински детски градини и училища. Съгласно чл. 283, ал. 12 ЗПУО държавата предоставя средства за родителите на деца от тригодишна възраст до постъпването им в I клас за компенсиране на разходите, пряко свързани с отглеждането и обучението им, когато: 1. детето не е прието за съответната учебна година поради липса на свободни места за целодневна или полудневна организация на предучилищното образование в държавна или общинска детска градина или училище, за които е кандидатствало, и 2. не е предложено от общината по местоживеене на детето друго равностойно място в общинска детска градина или училище. Разпоредбата на чл. 283, ал. 15 ЗПУО регламентира, че условията и редът за предоставяне и изплащане на средствата по ал. 12 се определят с наредба на Министерския съвет. Противно на приетото от органа, който е постановил акта си въз основа на Наредбата за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини или училища поради липса на свободни места, приетас ПМС 75/05.03.2021 г. приложима в конкретния случай /на основание § 2, ал. 1 от ПЗР от нея/ е Наредба за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини или училища поради липса на свободни места, приета с ПМС 206 от 23.10.2023 г. /в сила от 27.10.2023 г./, наричана за краткост Наредбата, както правилно е прието в обжалваното решение. В чл. 3, ал. 1 от последната са посочени условията, които следва да са изпълнени кумулативно, даващи право на родителите да получат средства за компенсиране на разходите, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на децата им, а именно: 1. детето е кандидатствало за прием в общинска детска ясла или яслена група на общинска или държавна детска градина, в чийто прилежащ район се намира настоящият адрес на детето, по ред, определен от съответната община, и същото не е прието поради липса на свободни места; 2. детето не е записано в общинска детска ясла или в яслена група на общинска или държавна детска градина; 3. общината по настоящия адрес на детето не e предложила на родителите друго място в общинска детска ясла или яслена група в общинска детска градина поради липса на свободни места във всички общински детски ясли и общински детски градини в прилежащия район; 4. родителите не получават подпомагане от държавния бюджет, с изключение на месечни помощи за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца, или подпомагане за сметка на оперативни програми за същите дейности на друго основание за месеца, за който се изплащат средства за компенсиране на разходите, пряко свързани с отглеждане, възпитание и обучение, по реда на това постановление; 5. за отглеждане на детето не се ползва отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст. В настоящата хипотеза, като основание за постановения отказ, административният орган е посочил неизпълнението на първото условие - детето е кандидатствало за прием в общинска детска ясла или яслена група на общинска или държавна детска градина, в чийто прилежащ район се намира настоящият адрес на детето, по ред, определен от съответната община, и същото не е прието поради липса на свободни места. Тук следва да се отбележи, че обосновано първоинстанционният съд е счел това обстоятелство за недоказано от органа. В тази връзка правилно АССГ е приел, че са налице противоречиви данни в изложеното от органа. В оспорения отказ, последният е посочил, че последното участие на детето е в класиране на 26.05.2023 г., но в приложената в преписката справка от ИСОДЗ е отразено участие в класиране и на 12.05.23 г., освен в това на 26.05.23 г. Друго противоречие е, че независимо от установеното от приложена и приета по делото справка от ИСОДЗ, видно от която в системата е отразено, че искането за плащане към заявление РЦЛ23-КМ01-359 за периода от 15.09.23 г.- 31.10.23 г. от учебната 2023/2024 г. е одобрено за сумата в размер на 686 лева, то за непосредствено последвалия период, а именно 01.11.23 г. - 31.12.23 г. органът е приел за неизпълнено първото условие по чл. 3, ал. 1 от Наредбата и на това основание е отказал компенсиране. Нещо повече въпреки посочените данни за одобрена сума за периода 15.09.23 г. - 31.10.23 г. от учебната 2023/2024 г., в оспореното пред АССГ писмо, административният орган отново се е произнесъл за същия период, но в обратния от посочената справка смисъл, а именно е отказал изплащане на средства за периода. От административния орган липсва каквото и да е обсъждане, защо е приел за неизпълнено изискването на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, дали детето е кандидатствало за прием в държавна или общинска детска градина в прилежащия район по настоящия си адрес. Последното се извлича от приложена справка от ИСОДЗ за класиранията през 2022 г. и 2023 година, в които е участвало детето, в която са посочени различни детски градини, но това също не е разгледано в цялост от органа при дължимото мотивиране на отказа. Наред с това липсват каквито и да е мотиви дали са налице останалите условия по чл. 3, ал. 1 от Наредбата, което е необходимото условие за изплащане на компенсация. В тази връзка изложените съображения от съда относно неизяснените релевантни факти и обстоятелства касаят всички обстоятелства по чл. 3, ал. 1, а не само тези по т. 1 на Наредбата. Горните съображения обективират като правилни направените от първоинстанционния съд изводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на оспорения отказ. При издаването на последния следва да бъдат изяснени всички факти и обстоятелствата от значение за случая, което в настоящата хипотеза не е сторено от органа. Налице е и посоченото от решаващият съд нарушение на формата на административния акт не са посочени дължимите както фактически, така и правни основания за неговото издаване - чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Административният орган не е очертал и правилните и приложими в случая материалноправни норми, като е посочил наредба, неприложима към настоящия момент. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на касатора за присъждане на сторените от него разноски в касационното производство е неоснователно. Такива следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 800 /осемстотин/ лева - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 16.05.2025 г. и списък по чл. 80 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение