Решение № 7706 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2446/2010 г.

Решение № 7706 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2446/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на "Си Си Стийл Шипинг енд Лоджистикс" АД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. "Княз Александър Батенберг" № 1, представлявано от изпълнителния директор Фаусто Мела, чрез адв. Т. Табаков, против Решение № 1339 от 30.12.2009 г. на Бургаски административен съд по адм. д. № 1473 по описа за 2008 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт /РА/ № 02-00-800517/07.07.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № РД-10-265/02.09.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"Бургас при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в:

=несъобразяване на нарушението на чл. 76 ДОПК при установеното, че процесният РА, издаден при повторна ревизия е издаден от същия орган по приходите, издал и предходния РА, в нарушение на принципа за безпристрастност в ревизионното производство;

=несъобразяване на липсата на мотиви на РА в нарушение на чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК;

=необоснован извод за наличие на основание за извършването на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК;

=липса на основание за увеличение на финансовия резултат за 2004 г. със сумата 10 087,52 лв. на осн. чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.). Изцяло игнориране на обясненията на ревизираното лице, че тази сума представлява курсова разлика, по фиксинга на БНБ на курса на USD между датата на издаване на опростена фактура № 113/06.01.2004 г. и датата на издаване на кредитно известие № 0125/19.03.2004 г.

=липса на основание за увеличение на ФР за 2004 г. със сумата 1 010 904,32 лв. по фактура № 113/06.01.2004 г.

=липса на основание за увеличение на ФР за 2005 г. със сумите 12 955 лв. и 87 894 лв., при игнориране на заключението на съдебно-техническата експертиза и необоснован извод, че с посочените разходи се увеличава икономическата изгода от нает актив;

=липса на основание за увеличаване на ФР за 2005 г. със сумата 2 128 101,41 лв. по фактури № № 162 и 175, изплатени по погасителни схеми за плащане на недостиг тонаж 2001 - 31.03.2004 г., съгласно споразумение от 17.03.2004 г.

=липса на основание за увеличаване на ФР за 2005 г. със сумата 95 262,72 лв. по кредитни известния, на осн. чл. 23, ал. 2, т. 21, б. "е" ЗКПО (отм.).

Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на РА, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба Д "ОУИ" Бургас при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното:

Не са основателни касационните оплаквания за пороци на съдебното решение поради несъобразяването на липсата на мотиви в ревизионния акт и за нарушаване на принципа на безпристрастност в ревизионното производство. ВАС вече се е произнасял, че мотивирането на ревизионния акт може да стане и в друг акт какъвто е ревизионния доклад като част от процедурата по издаването на РА. Изискването за мотивиране на РА не е самоцелно, а е с оглед правото на защита на адресата на данъчния акт, което е гарантирано при липса на разлика в предложението за задължения по РД и определените с РА такива, след подробно изложените мотиви в ревизионния доклад, срещу който лицето е имало и е реализирало право на възражение. Нарушаването на принципа на безпристрастност чрез издаване на РА при повторна ревизия от същия орган по приходите, издал отменения при предходната ревизия РА, би могло да се квалифицира като съществено нарушение на процесуалните правила при издаването на акта, което обаче не може да бъде самостоятелно основание за отмяната му като незаконосъобразен, предвид задължението на първоинстанционния съд да реши по същество въпроса с данъчните задължения на ревизираното лице за периода и основанието на ревизията, без да може да върне преписката за нова ревизия след отмяна на акта само на процесуално основание.

1. Относно увеличение на финансовия резултат за 2004 г. със сумата 10 087,52 лв. на осн. чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.). и увеличение на ФР за 2004 г. със сумата 1 010 904,32 лв. по фактура № 113/06.01.2004 г.

При ревизията е прието, че разликата от сумите по фактура № 113/6.01.2004 г. и издаденото в последствие кредитно известие № 0125/19.03.2004 г. в размер на 10 087,52 лв. не попада в хипотезата на т. 4.1 от СС 21 "Ефекти от промените във валутните курсове", нито тази разлика е осчетоводена като курсова разлика от ревизираното лице. Основанието за увеличението на ФР е по чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.). За сумата 1 010 904,32 лв. е прието, че е следвало да бъде отчетена през 2003 г., заедно със свързаното с нея кредитно известие, тъй като самият жалбоподател е твърдял, че приходът по посочената фактура е бил осчетоводен през 2003 г., тя не е отразена в счетоводството и не формира размера в ОПР за 2004 г., поради което и свързаното с нея кредитно известие следва да се отчете в предходния данъчен период. Основанието за увеличението на ФР е по чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО (отм.). По делото е прието без оспорване заключение на съдебно-счетоводна експертиза, която е установила установеното и при ревизията издаване на опростена фактура № 113/06.01.2004 г. от ревизираното лице на "Си Си Стийл Шипинг енд Форуардинг" ЕАД на стойност 659 316,96 щ. д. с левова равностойност 1 010 904,32 лв. с основание "количество дефицит за периода 01.10-31.12.2003 г.", осчетоводена през м. декември 2003 г. и сторниране на фактурата с кредитно известие № 0125/19.03.2004 г., като със стойността по кредитното известие в размер на 1 020 991,84 лв. е намалило отчетения размер приход за м. март 2004 г. Според вещото лице, дружеството е следвало да увеличи ФР за 2004 г. със стойността по КИ, за да се елиминира влиянието на суми през 2004 г., отнасящи се за предходни периоди, а КИ, което се отнася за събитие през 2003 г. следва се отнесе в намаление на салдото на неразпределената печалба за 2003 г. Вещото лице изрично е заявило, че разликата от 10 087,52 лв. не представлява курсова разлика, нито е осчетоводена като такава, тъй като няма разлика в левовата равностойност на фактурата и КИ. При тези факти съдът с основание е потвърдил извода на органите по приходите за наличие на основания по чл. 23, ал. 2, т. т. 10 и 11 ЗКПО (отм.) за увеличаване на ФР.

1. Относно увеличение на ФР за 2005 г. със сумите 12 955 лв. и 87 894 лв.

При ревизията е установено, че ревизираното лице е осчетоводило като разходи, получени от "ВИП плат" фактури за доставки на алуминиеви и PVC профили. В счетоводството на лицето липсват вторични документи, удостоверяващи в какъв ремонт за вложени закупените профили. При оспорването на РА при предходната ревизия по административен ред е представен протокол за извършване на заваръчно-монтажни дейности и изработване на изделия към оборудването на несамоходна баржа "Бълк Креми 1", подписан от капитан Рафаело Петроло - терминален мениджър към ревизираното лице, в който са изброени ремонтните работи, за които се твърди, че са извършени с процесните профили. В съдебното производство най-напред е изслушано основно заключение на съдебно-икономическа експертиза, съгласно което критерий за признаване на един актив нематериален актив като дългосрочен или краткосрочен /текущ/ е очакваната икономическа полза от актива в зависимост от срока на полезен живот. Краткосрочните активи са такива със срок за ползване до една година от датата на придобиване и разходите за тях се третират като текущи разходи. Според тази експертиза, по-голямата част от описаните в протокола ремонтни дейности могат да се определят като активи, носещи полза за повече от един отчетен период, а има и такива, които могат да се определят като експлоатационни разходи. В случая обаче е невъзможно да бъде направено разграничение между едните и другите, защото няма доказателства, индивидуализиращи отделните работи по количество и стойност. Предвид липсата на компетентност на това вещо лице относно техническите въпроси относно видовете разходи е изслушана комплексна съдебно-технико-икономическа експертиза, съгласно техническата част на която процесните разходи имат характер на текущи ремонтни разходи във връзка с контролните функции и препоръки на Изпълнителната агенция "Морска администрация" към министерство на транспорта и Български корабен регистър. Вещото лице с техническа компетентност е заявило, че не е преглеждало ремонтираната баржа, но извършеният ремонт е изцяло с оглед безопасността на корабоплаването. Първоинстанционния съд обосновано е приел, че видът и характерът на извършените ремонтни работи не е установен по несъмнен начин с цитирания по-горе протокол, съставен от ревизираното лице, без всякакви други доказателства относно посочените факти с правно значение. Съдът с основание е отбелязал чисто хипотетичното заключение на комплексната експертиза, в техническата й част, без данни за препоръки и указания от посочените организации, компетентни по контрола във връзка с безопасността на корабоплаването и без оглед на кораба. Обоснован е изводът на съда, че изработката на нови изделия към оборудването на баржата и дейностите по подмяна и укрепване на нейни елементи са ремонтни работи, увеличаващи икономическата изгода от наетия актив по смисъла на § 1, т. 54 от ДР на ЗКПО (отм.). Налице, при това, е било основание за увеличение на ФР по чл. 23, ал. 2, т. 20 ЗКПО (отм.).

3.Относно увеличението на ФР за 2005 г. със сумата 2 128 101,41 лв. по фактури № № 162 и 175, изплатени по погасителни схеми за плащане на недостиг тонаж 2001-31.03.2004 г., съгласно споразумение от 17.03.2004 г.

Установено е при ревизията в тази част, че ревизираното лице е издало опростена фактура № 175/09.03.2005 г. с предмет доставка на пета, шеста и седма вноска по тонажа, всяка на стойност 345 000 щатски долара, дължими съгласно § 5 и § 8 от Споразумение от 17.03.2004 г. към договор за облекчаване от 13.06.2000 г. с левова равностойност на 1 516 771,80 лв. Издадена е също опростена фактура № 162/01.01.2005 г. с предмет на доставката четвърта вноска дефицит съобразно § 5 от споразумението на стойност 345 000 щатски долара, с левова равностойност 495 382,05 лв., като приходът по тази фактура е сторниран от кредита на сметка 702 без издаване на кредитно известие. Неоснователно е основното касационно оплакване, в тази част, за двойно облагане на прихода, получен от ревизираното лице, в изпълнение на клаузите на посоченото споразумение - веднъж чрез осчетоводяване на опростени фактури № № 39 и 74 съответно от 20.08.2002 г. и 13.10.2003 г. и втори път - с процесното увеличение на ФР за 2005 г. С неоспорено заключение на съдебно-икономическа експертиза е установено, че стойността по фактура № 175 не е осчетоводена като приход през 2005 г., а тази по фактура № 162 е осчетоводена, но впоследствие приходът е сторниран без счетоводно основание. В същото време вещото лице е установило, че към преди издадените фактури № № 39 и 74 са издадени кредитни известия, така че обсъжданият приход няма да бъде облаган два пъти. Обосновано съдът е решил, че приходът от 115 947,56 лв., левова равностойност на 69 936 щатски долара също без основание е сторниран и тази сума, заедно с посочените 1 516 771,80 лв. и 495 382,05 лв. /общо 2 128 101,41 лв./ законосъобразно е отнесена в увеличение на ФР за 2005 г.

4.Относно увеличаването на ФР за 2005 г. със сумата 95 262,72 лв. по кредитни известния, на осн. чл. 23, ал. 2, т. 21 б. "е" ЗКПО (отм.).

Спорът в тази част е бил относно наличието на основание за издаване на 13 бр. кредитни известия, към фактури, издадени през 2002 г., на обща стойност посочената сума. Съдът обосновано е приел, че претендираното от жалбоподателя основание не е доказано, тъй като нито в Споразумението от 30.05.2003 г., нито в това от 17.03.2004 г. е уговорено издаването на кредитни известния. Този извод се налага и от реквизитите на кредитните известия, от които по никакъв начин не може да се заключи, че са издадени с посоченото от жалбоподателя основание. Така, налице е било основание по чл. 23, ал. 2, т. 21, б "е" ЗКПО (отм.) за увеличаване на ФР със сумата по КИ, издадени преди изтичане на давностния срок за вземанията по фактурите, към които са издадени известията, както правилно е приел и първоинстанционния съд.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение