Решение № 6875 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14058/2010 г.

Решение № 6875 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14058/2010 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс АПК). Образувано e по жалба на Азад Абдулуадуд Абдулмаджид, без гражданство, срещу решение № 467 от 15.10.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата се сочи, че административният орган е постановил незаконосъобразен административен акт и същият противоречи на разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Ответната страна - председателят на ДАБ, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата. Представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящият съдебен състав, след като прецени данните по делото и доводите на страните, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 87 от ЗУБ от лице с пряк и личен интерес от оспорване - адресат на обжалваната заповед, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. че от изложената бежанска история по отношение на жалбоподателя не съществува риск от преследване или реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона в страната по произход Сирия. Решението е законосъобразно издадено от компетентен орган, в установената за това форма, при спазване на административно-производствените правила и при правилно прилагане на материалния закон. Административното производство е образувано по молба с вх. № 233 от 10.02.2010 г., подадена от Азад Абдулуадуд Абдулмаджид. С депозиране на молбата Председателят на ДАБ е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ, като е запознал молителят, чрез писмени указания на разбирам за него език, за реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за неговите права и задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. В хода на административн0то производство е установено, че Азад Абдулуадуд Абдулмаджид е роден на 01.01.1987 г. в гр. Дамаск, Сирия, кюрд без гражданство, вероизповедание: мюсюлманин-сунит, неженен. Административният орган е приел, че по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ, страна по произход за кандидата е Сирия. На 30.03.2010 г., на 23.04.2010 г. и на 12.05.2010 г. с Азад Абдулуадуд Абдулмаджид, съгласно чл. 63а от ЗУБ, са проведени интервюта за изясняване на неговата бежанска история, като видно от неговите изявления конкретната причина за напускането на Сирия е обстоятелството, че е лице без гражданство. Твърди, че няма никакви права в държавата си на произход - не може да получи образования, да бъде назначен на държавна служба, да притежава недвижими имоти, да се лекува в държавна болница. След изясняване на бежанската история на молителя, интервюиращият орган е изготвил становище до Председателя на ДАБ (рег. № УП- 4238 от 01.06.2010 г.), в което мотивирал предложение да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на Азад Абдулуадуд Абдулмаджид. Към административната преписка са приложени справки на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" към ДАБ при МС относно обстановката в Сирия, правата и свободите на "мактумените", издават ли се на тази категория лица документи за самоличност и как изглеждат. Настоящата съдебна инстанция, при така установените факти, след като прецени доводите на страните и съобрази доказателствата, включени в административната преписка, намира, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила - статут на бежанец и хуманитарен статут по отношение на Азад Абдулуадуд Абдулмаджид и постановеният отказ на председателя на ДАБ при МС в този смисъл е законосъобразен. В тази връзка обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма. В противоречие с наведените от жалбоподателя твърдения, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - отказът е постановен след като са обсъдени всички събрани и относими към искането на кандидата доказателства. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. По отношение на гражданството и по точно липсата на такова у Азад Абдулуадуд Абдулмаджид, правилно административният орган е приел, че то само по себе си не е основание за предоставяне на статут на бежанец. Сирия е възприета като държава, в която конституционно е гарантирана свободата на вероизповедание, и чийто официални власти не упражняват преследване спрямо кюрдите. Основанията за предоставяне на международна закрила, неминуемо са свързани и предполагат поради своето естество оставянето на ярък и непреходен спомен у човешкото съзнание и психика за преживяното преследване. Обобщаващото позоваване на лошото отношение на официалните власти в Сирия спрямо кюрдите и липсата на конкретно споделени преживявания, касаещи личността на търсещия закрила и относими като осъществено преследване, определено от време, място, участници, повод, повтаряемост, реакции до и на властите или други условия, обосновават извод за несъстоятелност на поддържаната бежанска история. Не са налице и предпоставките по чл. 9 ЗУБ за даване на хуманитарен статут на кандидата. Съгласно посочената разпоредба хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може или не желае да се завърне в страната си на произход или местоживеене. Данни за подобни посегателства не се установяват по делото, а и твърдения в тази насока не са правени от жалбоподателя. В страната не съществува въоръжен конфликт, както и не са налице данни за осъществявано насилие, изтезание или друго нечовешко отнасяне или наказание спрямо търсещия закрила. Кандидатът е живял повече от 20 г. в гр. Дамаск без да го напуска. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процедурата. Възприетите от органа в резултат на интервюто факти не са оборени или изменени в рамките на съдебното оспорване. Административният орган задълбочено е изследвал историята на кандидата и правилно е обосновал извода за липса на условията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. По тези съображения Върховният административен съд, трето отделение намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен, а подадената срещу него жалба следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от изложеното, Върховен административен съд, трето отделение,