Решение № 12750 от 15.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5003/2020 г.

Решение № 12750 от 15.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5003/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Кмета на Община М. против Решение № 17/17.01.2020 г. постановено по адм. д. № 458/2019 г. по описа на АС-В.. В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на закона, при съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че съдът не е обсъдил съобразно изискванията на закона събраните по делото доказателства, не е изложил мотиви защо не приема изготвената от лицензиран оценител експертна оценка, както и заключението по единичната съдебна експертиза, а се позовава само на тройната такава. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В с. з. касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответниците Т. П. и Л. П. не се явяват. Чрез процесуалният си представител Ц. П., последната и в лично качество оспорват изцяло основателността на касационната жалба. Представят и писмен отговор с подробни съображения. Претендират съдебни разноски. Ответникът "Булгартрансгаз "ЕАД се представлява от юрисконсулт Петков. Счита, че касационната жалба е основателна и представя писмен отговор. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, Второ отделение в настоящия си състав намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е основателна. С обжалваното решение Административен съд-В. е изменил Решение от 20.03.2019 г. по Протокол от същата дата на Комисията по чл. 210 ЗУТ, назначена със заповед на Кмета на Община М., в частта в която е определена стойността на еднократното обезщетение, което следва да получат наследниците на Т. П., б. ж. на [населено място], [област], в качеството им на собственици на имот с идентификатор 181. 111 в землището на гр. М., който трайно се засяга от сервитута към енергиен обект "Разширение на газопреносна инфраструктура на "Булгартрансгаз" ЕАД, паралелно на северния/магистрален/ газопровод до българо-сръбската граница", като увеличава обезщетението от 1780 лв. на 2370 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че при изготвяне на експертната оценка са спазени критериите, които се прилагат при определяне размера на еднократното обезщетение за сервитута върху обременения имот, разписани в чл. 65, ал. 1 от Закона за енергетиката/ЗЕ/, но прави извод че решението на Комисията по чл. 210 ЗУТ следва да бъде изменено, като стойността на обезщетението се определи в размер на 2370, който размер е определен от назначената и изслушана тройна съдебно- оценителна експертиза. Решението е валидно като постановено от съд в пределите на правораздавателната му власт и от надлежен състав и е допустимо, тъй като е постановено по допустими жалба, подадена от лица с правен интерес и в законовия срок. Решението е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 172 а ал. 2 АПК и постановеното по т. 3 от Пленума на ВС по Постановление № 1/53 г. за формата и съдържанието на решението и присъдата/неизгубило действието си /в мотивите към решението следва да се съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. В мотивите на съдебното решение следва да се даде отговор на важните и съществените въпроси, поставени за решаване по делото. От съдържанието следва да се установи кои факти съдът е приел за установени, въз основа на преценката кои от събраните по делото доказателства. Съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите. При мотивирането на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, да обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, да посочи въз основа на кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането или изключването на доказателствен материал. Обжалваното решението на Административен съд В. не отговаря на нито едно от посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдът е описал развитието на административното производство, описал е заключението по допусната и изслушана единична съдебно-оценителна експертиза, посочил е че по делото има назначена и изслушана тройна съдебно-оценителна експертиза, като същата е отразена с едно изречение, а именно че стойността на обезщетението е определена на 2370 лв., което е в резултат на "различна норма на възвращаемост". След като е цитирал изискванията на разпоредбите на чл. 64, ал. 6 и чл. 65, ал. 1 от ЗЕ е направил декларативен правен извод, че решението на Комисията по чл. 210 ЗУТ следва да се измени, съобразно заключението на тройната съдебна експертиза. Настоящия състав счита, че посоченото сочи не само на привидност на мотивите, но и доколкото такива има същите са неясни, което се приравнява на липсата им. Недопустимо е касационната инстанция да прави анализ на доказателствата и да установява фактите по делото. Предмет на съдебния контрол пред Административен съд-В. е решение на Комисията по чл. 210 ЗУТ, с което е определена пазарната цена за обезщетението, което следва да бъде изплатено от титуляра на сервитута. От доказателствата по делото се установява, че за определяне размера на обезщетението за сервитута на газопровод върху имота на жалбоподателите има изготвена експертна оценка от лицензиран оценител, който е дал оценка за пазарната стойност, която оценка е възприета изцяло от Комисията. Видно от същата, експерта е използвал три метода за определяне пазарната стойност на земята-нормативен метод/по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи/: метод на пазарните множители/пазарен метод/, при който СПС се определя чрез сравняване на имота със сходни имоти за които е налична ценова информация при спазване на подбор на оферти продава и изчисление на средна притеглена цена, определена чрез корекционни коефициенти и приходен метод/на поземлената рента/, при който стойността се изчислява на база на привеждане на бъдещи доходи в настоящата стойност, в съотношение 30%, 40% и 30%.. В резултат на това е определил СПС на обезщетението в размер на 1780 лв. Вещото лице по допусната и изслушана от съда единична съдебно-оценителна експертиза за определяне размера на пазарната стойност на имота е приложило пазарен метод/метод на сравнителните аналози/, като при изчисленията по този метод е използвало справки от Агенцията по вписванията за реално осъществени сделки със земеделски земи, находящи се в близост до оценявания имот със сходни показатели и търговска привлекателност и приходен метод/метод на поземлената рента/, като е приложило критерия за възможно трайно реализиран чист годишен доход, при тегловно притегляне на двата метода-50% на 50%. В резултат на това е определена СПС на обезщетението 2153 лв. Вещите лица по тройната съдебно-оценителна експертиза са изготвили оценката си по сравнителен метод, при който се взели за основа данни за реално извършени сделки или офертни данни от продажба на имоти с подобни технически характеристики в близки райони до оценявания и по приходен метод на поземлената рента, като цената се определя в зависимост от поземлената рента по договор, нормата на възвращаемост и ръст на БВП при тегловно съотношение между двата метода 60% и 40%. СПС на обезщетението определена от тройната съдебно-оценителна експертиза е 2370 лв. От посоченото става видно че по делото има изготвени три различни експертни заключения, при които въпреки че са съобразени изцяло с критериите разписани в чл. 65, ал. 1 ЗЕ са с различен резултат, който е в следствие както на различните методи за оценка, така и в резултат на използвани различни данни. При това положение задължение на съда е да изложи мотиви защо приема едното от заключенията, а не кредитира другото заключение. С декларативното изречение, че се налага извода, че решението на Комисията по чл. 210 ЗУТ следва да бъде изменено, като стойността на обезщетението се определи в размер на 2370 лв. т. е. съгласно заключението на тройната съдебно-оценителна експертиза, съдът по никакъв начин не е изпълнил това свое задължение. Вярно е, че съдът не е длъжен да възприеме едно или друго експертно заключение, но когато го отхвърля е длъжен да изложи мотиви, в които да посочи недостатъците на това заключение, неверните и неточни изходни позиции, като прецени всестранно и останалите доказателства по делото. Разногласието между вещите лица не може да бъде преодоляно само поради факта, че броя на експертите дали заключение в един вид е по-голям от броя на експертите, изразили различно становище. Както когато приема едно заключение, така и когато го отхвърля съдът е длъжен да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, само защото страните не са направили възражения, а е длъжен да прецени доказателствената му сила, съобразно обосноваността му. Следователно оценката на заключението на вещото лице във всички случаи следва да се мотивира от съда. В конкретния случай това по никакъв начин не е направено от съда. Извода за наличието на основания за изменение на решението на Комисията по чл. 210 ЗУТ е бланкетен. Нещо повече не става ясно защо административния съд коментира Наредба № 16/2004 г., сочейки че е използвана при експертната оценка, въпреки че приложения при нея нормативен метод е по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Наредба № 16/2004 г. издадена от Министъра на енергетиката и енергийните ресурси, Министъра на земеделието и горите и Министъра на регионалното развитие и благоустройство регламентира реда и начинът за определяне размерите, разположението и специалния режим за упражняване на сервитутите на различните енергийни обекти и е издадена на осн. чл. 64, ал. 9 от ЗЕ. Тя по никакъв начин не урежда реда и критериите при обезщетението по чл. 64, ал. 4, т. 2 ЗЕ. Немотивираността на решение е съществен процесуален порок, доколкото оставя касационната инстанция без предмет-правилността на приложението на материалния закон от съда. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Изложеното мотивира отмяната на обжалвания съдебен акт и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което да се извърши надлежна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК на законосъобразността на оспореното решение и резултата от нея да бъде отразен в решение, отговарящи на изискванията на чл. 172, ал. 2 АПК. При това положение и с оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК по претенциите на страните за разноски ще се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, върховният административен съд, Второ отделение