Решение № 9954 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3900/2012 г.

Решение № 9954 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3900/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационните жалби на Комисия за защита на конкуренцията, "Ве Консултинг" ООД, представлявано от управителя Нина Вълкова Нейкова, Албена Ивайлова Маринова, Нина Вълкова Нейкова и "Вивека" ЕООД, представлявано от управителя Юлия Бранимирова Раданова, против Решение № 16594 от 15.12.2011 г., постановено по адм. дело № 6522 от 2011 г., на Върховния административен съд, Четвърто отделение.

Касаторите твърдят допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, материална незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение - излагат касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК по подробни съображения. Претендират отмяна на съдебното решение, присъждане на разноски.

Ответникът - Ивайло Иванов Иванов - не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд - петчленен състав, като разгледа касационните жалби на посочените в тях основания и провери обжалваното решение съобразно правилата на чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК, намира следното:

С влязло в сила протоколно определение от 17.05.2012 г. е прекратено производството по делото по отношение на касационната жалба на Комисия за защита на конкуренцията, поради нейното просрочие.

Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред тричленния състав на Върховния административен съд - четвърто отделение, по реда на чл. 145 и сл. от АПК е оспореното от "Ве Консултинг" ООД, Албена Маринова, Нина Нейкова, Ивайло Иванов и "Вивека" ЕООД, Решение № 501 от 20.04.2011 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-1108 от 2010 г., с което КЗК е установила извършени нарушения от страна на "Вивека Консултинг" ООД по чл. 35, ал. 2, чл. 35, ал. 3 и чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията и са наложени имуществени санкции на дружеството в размер на 86480 лв. за всяко от нарушенията, постановила е прекратяването им и незабавно изпълнение на решението в частта относно прекратяване на нарушението, установила е, че дружеството не е извършило нарушение по чл. 29, по чл. 31 и по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, че неговият бивш управител Нина Нейкова и служителят Албена Маринова са извършили нарушение по чл. 2, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 33, ал. 2 от ЗЗК и им е наложила глоба в размер на по 1000 лв. за всяка от тях, както и че от страна на двете и на Ивайло Иванов не е извършено нарушение по чл. 2, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК, за последния и такова по чл. 2, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 35, ал. 3 от ЗЗК и е наложила на дружеството и трите физически лица направените в производството пред КЗК разноски в размер на 2500 лв.

В процесното съдебно решение първоинстанционният съд правилно е приел, че "Вивека" ЕООД има правен интерес от подаването на жалба срещу "Ве Консултинг" ООД. За периода 23.04.2008 г. до 28.02.2010 г. двете дружества са били в реални конкурентни отношения. Не се спори по делото, че двама от бившите съдружници (единият от които и в качеството си на управител) във "Вивека" ЕООД учредяват паралелно дружество, носещо наименование "Вивека Консултинг" ООД, действащо в същата стопанска сфера. Същите са регистрирали сходен домейн и са напуснали дружество, преустановявайки трудовите правоотношения на неговите служители. В последствие, от своя страна е предприето сливане след като съдружниците във "Вивека" ЕООД (към 2010 г. "Вивека" ООД), двама от които се явяват и съдружници във "Вивека Консултинг" ООД, постигат споразумение за сливането на двете дружества или ликвидацията на последното (приложено по делото). Това поведение е прието, че противоречи на правилата за добросъвестна и лоялна търговска практика. Нарушенията на нормите на КЗК са осъществени в периода 2008 - 2010 г. и като такива - подлежат на санкциониране. Преустановяване дейността на "Вивека" ЕООД не лишава последното от правния му статут на конкурент.

По касационната жалба на "Ве Консултинг" ООД, настоящата инстанция я намира за допустима, но неоснователна по следните съображения:

Относно твърденията за незаконосъобразно приложение на нормата на чл. 35, ал. 2 от ЗЗК:

Първоинстанционният съд е приел и препратил към изводите и фактическите констатации, осъществени от КЗК, въз основа на които пък от своя страна е ангажирана отговорността на "Вивека Консултинг" ООД за осъществено нарушение на цитираната норма. В тази връзка следва да бъде прието разбирането, изложено подробно от решението на КЗК, което обосновано е анализирало доказаното наличие на всеки един от изискуемите юридически факти, които в своята съвкупност съставят фактическия състав на чл. 35, ал. 2 от ЗЗК, а именно: използването на чужда фирма, идентична или близка до тази на друго лице; възможността от това да настъпи увреждане на правата и интересите на пряк конкурент. По-конкретно следва да бъде отчетено, че заблудите по чл. 35, ал. 2 се основават на едно установено фактическо състояние - т. е. дали някоя от страните е използвала фирма, търговска марка или отличителен знак на други лица по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурента или потребителите.

Действието, за което се твърди, че противоречи на добрата търговска практика, е регистрацията на фирма със съответната съставна част, повтаряща фирменото наименование на дружество "Вивека". Фактът на законосъобразно регистриране на фирменото наименование на "Вивека Консултинг" ООД обаче не изключва по презумпция възможността от недобросъвестни действия от страна на последното.

1. Относно твърденията за необоснованост на съдебното решение в частта му потвърждаващо частично имуществената санкция, наложена с основание чл. 35, ал. 3 от ЗЗК: "Вивека Консултинг" ООД ефективно е използвало регистрирания домейн от момента на неговата регистрация в полза на дружеството посредством включването му като окончание на корпоративните електронни адреси, завършващи на @viveka.bg. Следва да бъде отчетено, че касационният жалбоподател използва услугите, предоставяни от Google в сферата на корпоративна комуникация и по-специално: предоставянето на електронен адрес с окончание по желание на клиента. Начинът на ползване на услугата предоставя възможност при наличие на регистриран домейн, лицата да регистрират и ползват електронна поща, окончаваща на домейна, титуляр на който са. С други думи с регистрацията на домейна www.viveka.bg от "Вивека Консултинг" ООД, дружеството е добавило окончанието viveka.bg към корпоративните си електронни адреси, независимо дали на домейна е качен сайт или не. В тази връзка е представен и констативен протокол, съставен пред нотариус Шербанова, нотариус регистриран под номер 500 в Нотариалната камара, с район на действие района на PC София, доказващ че "Be Консултинг" ООД е използвала домейна www.viveka.bR в окончанието на своите корпоративни електронни адреси.

Ползването на домейн като окончание на електронен адрес следва да бъде отчетено като една от проявните формите на увреждане на отношенията на лоялна конкуренция. Към това няма как да не бъде отчетено, че именно окончанията на корпоративните електронни адреси са тези, които указват принадлежността на определено лице към дадена организация. Подобно съждение, отнесено към фактическата обстановка на настоящото дело, обуславя именно факта, че посредством осъщественото и продължавано използване на окончанието viveka.bg касационният жалбоподател черпи облаги от установеното име и ефективно въвежда третите лица в заблуждение, относно факта, че лицата работели във "Вивека" ЕООД продължават да са част от екипа на последното.

По отношение на сайта, КЗК в процесното си решение е изследвала отделно съдържанието на информацията, предоставена на него, и съответно увреждането, което "Вивека" ЕООД търпи поради съответните публикации. Наложената санкция на ответното дружество с основание чл. 35, ал. 3 от ЗЗК касае единствено и само домейна, т. е. регистрацията на последния от страна на "Вивека Консултинг" ООД. Необосновано е направеното възражение, че до момента на качване на сайт на www.viveka.bg извършеното не съставлява правонарушение по смисъла на чл. 35, ал. 3 от ЗЗК. Както вече бе доказано, същият домейн ефективно е бил използван като окончание на корпоративните електронни адреси на другото дружество. Всичко това следва да бъде преценено, както правилно КЗК и първоинстанционният съд са отчели, в светлината на цялостната фактическа обстановка, а именно - предложеният първоначално домейн адрес за дружествен на "Вивека" ЕООД домейн бива регистриран в полза на "Вивека Консултинг" ООД само месец преди съдружниците и служителите са напуснали последното.

1. По отношение твърденията за осъществени съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила в частта, установяваща нарушения, квалифицирани по чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗЗК:

Съгласно дефиницията, посочена в § 1, т. 11 от ДР на ЗЗК, "реклама" е всяко съобщение във връзка с търговия, занаят или професия, която има за цел да насърчи реализацията на стоки или услуги - определение, изцяло отговарящо на въведените дефиниции в Директива 2006/114/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно заблуждаващата и сравнителна реклама. В тази връзка и заблуждаващата реклама по смисъла на чл. 33 от ЗЗК е дефинирана като реклама, която по какъвто и да е начин, включително и по начина на нейното представяне, може да подведе лицата, до които е адресирана или до които достига в заблуждение и поради това може да повлияе на тяхното икономическо поведение или по тези причини нанася или може да нанесе вреди на конкурент.

Предвид това, първоинстанционният съд правилно е приложил нормата на чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗЗК в конкретния случай като е установил кумулативното наличие на следните елементи: Начин на въздействие: в конкретния случай, използваната реклама е била изнесена на дружествения сайт на "Ве Консултинг" ООД. Представената невярна информация на сайта на "Ве Консултинг" ООД се състои в излагането на данни относно реализирани проекти към 2006 г., година в която това дружество не е било учредено. Посредством предприемането на така описаното действие дружеството необосновано се е възползвало от репутацията и утвърденото име на "Вивека" ЕООД.

Подвеждане или възможност за подвеждане в заблуждение: представянето на информация по гореописания начин обективно е в състояние да заблуди съществена част от потребителите. Следва да бъде отчетено, че рекламата е предназначена за потребителите по смисъла на чл. 97, ал. 1, т. 2 от ЗЗК. Посредством заблуждението на потребителите или на кръга лица, осъществили достъп до дружествения сайт, заблудата относно реализираните дружествени проекти на "Ве Консултинг" ООД, се приравнява и представлява увреждане на интересите на конкурентите.

Адресат на рекламата: КЗК и първоинстанционният съд правилно са отчели, че включването на информация с невярно съдържание на сайта на "Ве Консултинг" ООД е с адресат всички потребители на сайта и по-специално на онези трети лица, които търсят доставчик на рекламни и ПР услуги. Предвид това и отчитайки, че дружественият сайт, намиращ се в интернет пространството, е достъпен до неограничен кръг от лица, следва да бъде прието застъпеното от КЗК и тричленният състав на ВАС становище, че адресати на рекламата в конкретния случай се явяват всички посетители на сайта.

Влияние върху икономическото поведение на потребителите: информацията, представена на сайта на "Ве Консултинг" ООД е пряко насочена към качеството и професионализма на представените услуги, т. е. към факта, че последните са предоставяни още от 2006 г. и посредством които са развивани значими проекти относно големи клиенти. На база на последното, "Ве Консултинг" ООД необосновано се е опитало да повиши атрактивността на предлаганите от последното услуги, посредством представянето на информация, която е способна да повлияе на поведението на потребителите.

Не са налице твърдените нарушения на съдопроизводствените правила. Не може да бъде прието за обосновано изложеното в касационната жалба становище относно незаконосъобразността на отхвърленото искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза. В заседанието, проведено на 11.10.2011 г., е било указано на "Ве Консултинг" ООД, че има право да отправи всички свои доказателствени искания в срок до следващото съдебно заседание. Самото пък искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза, е без уточняващите въпроси към нея и съответното й заплащане.

Видно от осъществената служебна проверка, предприета от страна на КЗК, е установено, че на адрес www.viveka.bg/bR/събития са изброени проектите, които "Ве Консултинг" ООД твърди, че е осъществило - част от които датират от 2006 г., година през която последното дори не е било учредено. Никъде не е изобразено означението, че цитираните проекти са реализирани от екипа на "Be Консултинг" ООД. Видно и от разпечатката, предоставена от страна на "Вивека" ЕООД при завеждане на производството пред КЗК, и от официалната такава - на сайта на "Вивека Консултинг" ООД е бил оповестен единствено текста "Проекти" без отпратки от каквото и да е естество към екип.

Не може да се приеме за релевантна информацията от представената впоследствие разпечатка именно от страна на "Вивека Консултинг" ООД, в която към "Проекти" е добавено определението "реализирани от екипа". Видно от представената разпечатка не може да бъде установена дата, на която последната е била осъществена. Независимо от това обаче същата възпроизвежда в долния десен ъгъл на екрана дата и час, в който така цитираната информация е намерила публичност, а именно 04.05.2011 г., а именно след постановяването на процесното решение на КЗК "Вивека Консултинг" ООД е изменило съдържанието на сайта.

По отношение на касационните жалби на Нина Нейкова и Албена Маринова настоящата инстанция ги намира за допустими, но по същество - неоснователни.

Относно на твърденията за материална незаконосъобразност на процесното решение в частта му, с която се налага санкция на Нина Нейкова и Албена Маринова на основание чл. 2, ал. 1, т. 4 (отм.) във връзка с чл. 33, ал. 2 от ЗЗК (отм.): Същите са необосновани предвид факта, че санкционираните физически лица са осъществявали самостоятелно поведение, което противоречи на нормите на глава 7 от ЗЗК. На първо място, в хода на административното производство правилно е установено, респективно е наложена дължимата санкция само по отношение на действията, предприети от страна на Нина Нейкова и Албена Маринова не по силата на трудово, служебно или друго правоотношение. В този смисъл наложените санкции са само относно правните и фактически действия, осъществени от последните не по силата на съществуващо правоотношение с "Вивека Консултинг" ООД. Като такива правилно са установени всички действия, предприети от страна на Нейкова и Ивайлова, във връзка с учредяването на "Вивека Консултинг" ООД. Неправилно е изтълкувано постановеното в мотивите на КЗК, от които е видно, че не физическите лица, съдружници в едно ООД, са лишени от правото да бъдат съдружници в друго ООД, развиващо сходна дейност. Това, което е обусловило налагането на глоба спрямо цитираните по-горе физически лица, е не простия факт на учредяване на дружество, което посредством своето търговско наименование, регистриран домейн и търговска марка, а наличието на умисъл за учредяването на подобно юридическо лице, посредством което се увреждат законните интереси на "Вивека" ЕООД. Извод за подобно твърдение пък от своя страна е направен на база на представените в хода на производството доказателства под формата на електронни съобщения, разменяни между санкционираните дружества. В едно от именно тези съобщения Нейкова дори си позволява да констатира, че "докато се съдим всичко ще минава през Консултинга" - явно доказателство за наличието на пряк умисъл за увреждане на директен конкурент.

По отношение на твърдението за неправилност и несъразмерност на наложената от страна на КЗК санкция: Относно определянето размера на санкцията, КЗК е посочила, че съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и в съответствие с Методиката за определяне размера на имуществените санкции и глоби по ЗЗК при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Посочила е също, че в случая следва да се отчетат обстоятелствата, свързани с характера на нарушението, степента на обществена опасност, неговата продължителност и др., които да доведат до налагане на обосновано и справедливо наказание. В тази връзка КЗК е приела, че продължителността на осъщественото от ответниците нарушение е за достатъчно дълъг период за увреждането интересите на "Вивека" ЕООД. Нещо повече, била е отчетена високата степен на заблуда и факта, че вследствие на предприетото поведение от страна на ответниците "Вивека" ЕООД е било принудено да преустанови дейността си и по същество е било изведено от пазара на рекламни и ПР услуги. КЗК правилно е взела предвид и необходимостта от съизмеримост на наложената санкция с икономическото състояние на дружеството, като при определяне размера на наложената санкция да се позволи на дружеството, след заплащането й, да е в състояние да оперира пълноценно на пазара в конкурентни условия. Освен това санкцията следва да отговаря на характера и степента на нарушението, да има превантивен характер срещу бъдещи недобросъвестни действия и да е съобразена с реализирания оборот на дружеството, всяко едно от които е било отчетено и взето предвид от административнонаказващия орган.

Не могат да бъдат приети като обосновани отправените от "Вивека Консултинг" ООД твърдения, че предвид факта, че наложената санкция надвишава размера на годишната печалба на дружеството, същата е прекомерна. Следва да бъде поставено ударение върху факта, че определянето размера на имуществените санкции става въз основа на оборота на дружеството, без значение и отчитане размер на печалбата, реализирана от търговския субект за съответния период. Нещо повече, КЗК е наложила санкция, равняваща се на 2 % от годишния оборот на ответника, при общо допустимо респективно 5 % или 8 %, т. е. не могат да бъдат приети възраженията за липса на отчитане на настоящата икономическа обстановка и несъразмерността. Напротив, така постановеният размер е отчел всички тези фактори, като такъв е законосъобразен.

По отношение на касационната жалба на "Вивека" ЕООД, настоящата инстанция я намира за допустима, но по същество неоснователна по следните съображения:

В касационната си жалба жалбоподателят твърди, че Комисията за защита на конкуренцията не е събрала всички необходими доказателства за установяване на извършено нарушение по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК от страна на "Ве Консултинг" ООД, ограничавайки възможността на "Вивека" ЕООД да представя "нови доказателства". Комисията за защита на конкуренцията, за да установи липсата на нарушение на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, е разгледала и обсъдила всички относими доказателства, представени както от молителя, така и от ответната страна до приключване на производството, а така също е основала правните си изводи и на становища и информация от трети лица. Вследствие на така разгледаните доказателства, КЗК основателно е заключила, че не е налице състава на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. По съображения, че прекратяването на търговски отношения само по себе си не води автоматично до нарушение на забраната по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, Комисията е счела, че в производството не е доказано наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка, която да сочи, че в резултат на несъвместими с добросъвестната търговска практика действия на "Be Консултинг" ООД, е налице като последица прекратяване на договори. Отчитайки наличието на определени специфики при предлагането на рекламни и ПР - услуги в контекста на посочените от третите страни (клиенти) причини, мотивирали ги да прекратят търговските си отношения с молителя, Комисията е стигнала до извод, че формиране на заблуда в резултат на осъществено нелоялно поведение не е налице, поради което не са осъществени твърдяните от "Вивека" ЕООД недобросъвестни действия от страна на ответното дружество.

В решението си от 20.04.2011 г., Комисията правилно е установила липсата на реално прекратени договори, както и липса на осуетено сключване на такива по смисъла на разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗЗК. В рамките на предоставените му от закона правомощия, административният орган е събрал достатъчно доказателства съобразно обхвата на производството, които еднозначно и безпротиворечиво сочат на постановения от него правен резултат. С оглед изясняване на причините за преустановяване на договорните отношения с молителите КЗК е изискала информация от фондация "Рискмонитор", Нина Нейкова, Албена Маринова и Ивайло Иванов, като получената такава от последните четири лица е достатъчна, за да се формират верни от фактическа страни и обосновани правни изводи по съществото на спора. В този аспект не би могло да се квалифицира като процесуално нарушение обстоятелството, че административният орган не е изискал сведения от абсолютно всички клиенти на молителите, които са прекратили договорите си с тях, предвид, че са налице достатъчно доказателства, удостоверяващи спорните факти, от една страна, а от друга - липсват каквито и да било данни в подкрепа на твърденията на молителя.

Съдържанието на акта сочи, че КЗК е проверила и преценила всички събрани по преписката доказателства в тяхната съвкупност, касаещи разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗЗК. Решението на Комисията в тази му част е надлежно мотивирано, като са обсъдени наведените от страните доводи. Обстоятелствата, на които се позовава жалбоподателя, не сочат на фактическа обстановка, различна от установената в административното производство такава, нито променят възприетите от административния орган правни квалификации.

"Вивека" ЕООД е следвало да подкрепи твърденията си в производството пред административния орган, като представи достатъчно доказателства в тази връзка до приключване на самото производство. В този смисъл следва да бъде отбелязано, че на страните е предоставена възможността да представят новооткрити или нововъзникнали доказателства дори към момент, непосредствено предхождащ постановяването на акта на КЗК по силата на чл. 58, ал. 3 от ЗЗК - в открито заседание.

Видно от изявленията на касационния жалбоподател "Вивека" ЕООД, отразени в жалбата му до първоинстанционния съд, същият е решил да адресира до КЗК "новооткрити доказателства", представляващи и-мейли от 12.02.2010 г. и от 18.02.2010 г. с писмо по пощата, изпратено след дата на постановяване на Решение № 501/20.04.2011 г. на КЗК.

В тази връзка, твърдението, че административният орган е извършил нарушение на задължението си за служебна проверка на доказателствата, без да е необходимо изрично искане от страна на молителя, се явява несъстоятелно. Комисията е проверила служебно наличието на всички възможни нарушения в резултат на твърдените обстоятелства. Съгласно чл. 58, ал. 1 от ЗЗК, заседанията на Комисията са открити и закрити, като откритите се провеждат и с оглед на нуждата по чл. 58, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗК. Видно от представените и обсъдени доказателства и от данните по делото, към момента на постановяване на решението, "Вивека" ЕООД не се е възползвало от правото си да наведе каквито и да е нови или новооткрити доказателства. Освен това не е установено в хода на производството пред административния орган да е нарушено правото на касационния жалбоподател да дава становища, да предявява искания, да представя доказателства или да се запознава с материалите по преписката, поради което не са налице каквито и да било процесуални нарушения.

С оглед на гореизложеното, твърдението на "Вивека" ЕООД за незаконосъобразно преклудиране на права и нарушено право на защита в производството пред КЗК не отговарят на начина, по който действително се е развило това производство. Наведените от страна на "Вивека" ЕООД оплаквания за съществено нарушение на административнопроизводствените правила в производството пред Комисията, в частност на чл. 58, ал. 3 от ЗЗК, са неоснователни и не обосновават основание за отмяна на обжалваното решение.

На следващо място, в жалбата си касаторът твърди, че ВАС, отказвайки да приеме представените на етапа на производството пред съда от "Вивека" ЕООД електронни съобщения от 12.02.2010 г. и от 18.02.2010 г. година, е нарушил съществено процесуалните правила.

Настоящата инстанция счита, че първоинстанционният съд правилно е потвърдил правния извод на КЗК, че въз основа на установените в производството факти, съставът на нарушението по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК се явява непълен, тъй като за осъществяването му е необходимо обективно да са прекратени сключени договори с конкуренти или да е налице осуетяване на сключването на такива, които са настъпили като пряка последица в резултат на конкретно нелоялно действие. Въз основа на събраните доказателства /становища, обяснения и информация от трети лица/, е установено по несъмнен начин, че не са налице обективните и субективни елементи, необходими за съставомерността на дадено поведение, тъй като не е доказано по надлежния ред прекратяване на даден договор по причина, различна от съзнателен избор и самостоятелно решение от страна на клиентите на дружеството.

Тъй като цитираните в касационната жалба електронни съобщения сочат дата, предхождаща образуването на производството пред КЗК, ВАС правилно е отбелязал, че тъй като страната е можела както да се снабди, така и да ги представи своевременно пред административния орган, същите се явяват недопустими.

Всички събрани от КЗК и ВАС във връзка със съставомерността на нарушението по чл. 36, ал. 1 доказателства сочат, че "Be Консултинг" ООД по никакъв начин не е мотивирало или съдействало за формиране избора на потребителите чрез непазарни механизми и нелоялни методи и средства. Не са изпълнени елементите, както от обективна, така и от субективна страна, поради което изводът, че не е осъществено твърдяното нарушение, е правилен като съответстващ на материалния закон. Същото се отнася и за конкретните физически лица, за които е установено, че не са осъществили състава на чл. 36, ал. 1 във връзка с чл. 2, т. 4 ЗЗК и не са извършили действия, сочещи на прекратяване на съществуващи договори, неизпълнение или осуетяване сключването на такива.

По отношение на сочените в касационната жалба електронни съобщения, въз основа на които се твърди, че е налице нарушение на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, считаме, че същите не представляват нови доказателства по смисъла на чл. 147 от ГПК във връзка с чл. 171, ал. 2 от АПК, поради което са недопустими и като такива правилно не са обсъждани от първата инстанция при постановяване на процесното решение.

С оглед на гореизложеното, не е налице нарушение на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК и не е налице съставомерност на същата разпоредба.

1. По отношение на присъдените разноски

Предоставената разписка от кочана на адвоката, скрепен с договора за адвокатско възнаграждение и фактура са достатъчни документи, доказващ действителността на направените разноски за адвокатско възнаграждение. Нещо повече, предвид сложната фактическа обстановка, размерът на направените разноски не се явява прекомерен, а правилно отразяващ сложната фактическа и правна обстановка на настоящото дело.

Върховният административен съд - петчленен състав, преценявайки изводите на съда и наведените касационни доводи, намира обжалваното решение за правилно, като споделя напълно подробно изложените в него мотиви.

По изложените съображения Върховният административен съд - петчленен състав, приема, че не са налице твърдените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение на тричленния състав на четвърто отделение като правилно и обосновано следва да се остави в сила.

При този изход на спора, разноски не се дължат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав,