Решение № 9038 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8342/2017 г.

Решение № 9038 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8342/2017 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производство по реда на чл. 145 и сл., във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "С. Б." ЕАД със седалище в гр. С., представлявано от прокуриста М. Д. чрез пълномощника адв. Б. С., срещу заповед № Е-РД-16-515 от 13.06.2017 г. на министъра на енергетиката, с която на основание чл. 8, ал. 3, във връзка с чл. 3, ал. 3, т. 6 от Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016 г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници /Наредбата/ на дружеството е отказано предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разходите произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическа енергия произведена от възобновяеми източници за ценови период 01.01.2017 г. - 31.12.2018 г. (трети ценови период). В жалбата се излагат доводи, че административния акт е незаконосъобразен поради съществени нарушения на административно-производствените правила, допуснати нарушения на материално-правни разпоредби и несъответствие с целта на подзаконовия нормативен акт. При подробно изложени съображения се иска да бъде отменен обжалваният административен акт - Заповед № Е-РД-16-515/13.06.2017 г. на Министъра на енергетиката и административната преписка да бъде върната на административния орган за произнасяне със съответни указания по прилагане на Наредбата. Ответникът - министърът на енергетиката, чрез процесуалния си представител юриск. Л. Б., оспорва жалбата и излага подробни доводи за законосъобразност на оспорената заповед. Върховният административен съд, състав на IV-то отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, изложени в жалбата и след като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Въз основа на изложените доводи от страните и събраните по делото доказателства от фактическа страна се установява следното: Административното производство е започнало по заявление с вх. № Е-Е-ДП-229/31.03.2017 г. от "С. Б." ЕАД до министъра на енергетиката за предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници за ценовия период от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г., подадено на основание чл. 5, ал. 1, във връзка с ал. 3 от Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016 г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници (Наредбата). Към заявлението са приложени документи относими към производството и предоставяне на помощта. Със заповед № Е-РД-16-438 от 10.10.2016 г. на министъра на енергетиката е създадена работна група за разглеждане на заявления, както и конкретните задачи на служителите от работната група. Със заповед № Е-РД-16-341 от 18.04.2017 г. на министъра на енергетиката, е изменена и допълнена заповед № Е-РД-16-438 от 10.10.2016 г. на министъра на енергетиката, относно определяне на работна група за разглеждане на заявленията. В изпълнение на изискванията на чл. 3, ал. 3, т. 6 и т. 7 от Наредбата, заместник-министъра на енергетиката, с писмо изх. № Е-Е-ДП-155/05.04.2017 г. адресирано до Изпълнителния директор на Агенция за устойчиво енергийно развитие, е изискал предоставяне на индивидуални справки за установяване на обстоятелства по - горе посочената разпоредба. С писмо изх. № РД-08-128- от 21.04.2017 г. на изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) (л. 24) са изпратени индивидуални справки, като по отношение на дружеството справката е с изх. № РД-08-128-64 от 21.04.2017 г. В същата е посочено, че "С. Б." ЕАД, в качеството си на задължено лице по чл. 57, ал. 2, т. 1 от ЗЕЕ за обект в гр. С.: 1. е изпълнил задължението да има извършено обследване за енергийна ефективност, съгласно чл. 57, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕЕ, резултат от което са представени в АУЕР с вх. № КЕЕ-02-60 от 28.03.2017 г. и 2. не е изпълнил задължението за предоставяне на отчет за управление на енергийна ефективност, съгласно чл. 63 от ЗЕЕ, за 2016 г. С последващо писмо с изх. № РД-08-128-64/1 от 23.05-2017 г. (л. 26) на Изпълнителния директор на АУЕР е предоставена актуализирана справка на дружеството, в качеството си на задължено лице по чл. 57, ал. 2, т. 1 от ЗЕЕ за обект в гр. С. и гр. Д.: 1. е изпълнил задължението да има извършено обследване за енергийна ефективност, съгласно чл. 57, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕЕ, резултат от което са представени в АУЕР с вх. № КЕЕ-02-60 от 28.03.2017 г. и 2. не е изпълнил задължението за предоставяне на отчет за управление на енергийна ефективност, съгласно чл. 63 от ЗЕЕ, за 2016 г. С протокол № Е-Е-ДП-229/23.05.2017 г. на работната група Екип № 2 въз основа на направените констатации и във връзка с чл. 3, ал. 3, т. 6, от Наредбата, е предложено на министъра на енергетиката да се изготви заповед за отказ, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредбата, за периода от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г. на "С. Б." ЕАД, тъй като не е изпълнил задължението си за предоставяне в АУЕР на отчет за управление на енергийната ефективност съгласно чл. 63 от ЗЕЕ. С обжалваната заповед № Е-РД-16-515 от 13.06.2017 г. на министъра на енергетиката, на основание чл. 8, ал. 3, във връзка с чл. 3, ал. 3, т. 6 от Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016 г., във връзка с подаденото заявление, справка от АУЕР и предложение от Протокол на екип № 2 е отказано на дружеството предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, за ценовия период от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г. Като мотиви за отказа е посочено, че: "Според постъпилите документи и служебно предоставената информация от АУЕР, с вх. № Е-12-00-189/23.05.2017 г., заявителят "С. Б." ЕАД, като задължено лице по чл. 57, ал. 2, т. 1 от ЗЕЕ е изпълнил изискванията на чл. 3, ал. 3, т. 6, буква "а" от наредбата, но заявителя не отговаря на условията по чл. 3, ал. 3, т. 6 от Наредбата, тъй като не е изпълнил задължението си за предоставяне в АУЕР отчет за управление на енергийната ефективност, съгласно чл. 63 от ЗЕЕ. При така установеното от фактическа страна, жалбата е неоснователна. Заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма, съдържа фактически констатации, послужили за издаването й и правни изводи. При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед на служебно изисканата справка от изпълнителния директор на АУЕР министърът на енергетиката е издал заповедта си в изпълнение на изискването на чл. 8 от Наредбата. Заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон. От данните по делото се установява, че "С. Б." ЕАД е задължено лице по смисъла на чл. 57, ал. 2, т. 1 ЗЕЕ /видно от представена справка по чл. 5, ал. 5 за обстоятелствата по чл. 3, т. 6 и т. 7 от Наредбата, във връзка със задълженията по чл. 57, ал. 2 и ал. 3 и чл. 63 от ЗЕЕ - л. 25 и л. 27 от делото/, според която разпоредба е уредено, че на задължително обследване за енергийна ефективност подлежат предприятия за производство, които не са малки и средни предприятия по смисъла на чл. 3 от Закона за малките и средните предприятия. В чл. 63, ал. 3 ЗЕЕ е разпоредено, че задължените лица по чл. 57, ал. 2 представят в агенцията (АУЕР) годишни отчети за управлението на енергийната ефективност. С Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016 г., издадена на основание чл. 4, ал. 2, т. 21 от Закона за енергетиката (ЗЕ) съвместно от министъра на енергетиката, министъра на финансите и министъра на икономиката за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници, съгласно Насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014 - 2020 г. (ОВ, С 200/1 от 28 юни 2014 г.), се определят условията и редът за предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, определени от Комисията за енергийно и водно регулиране. С Раздел II Критерии за допустимост. Размер на помощта, в чл. 3, ал. 1 е разпоредено, че помощ може да бъде предоставена на предприятие, което е търговец по смисъла на чл. 1 от Търговския закон, осъществяващо дейност/и в сектор/и, изложени на риск за неговата конкурентна позиция, поради разходите, произтичащи от разпределението на разходите за енергията от възобновяеми източници, като функция от неговата интензивност на електроенергия и излагането му на въздействието на международната търговия. С чл. 3, ал. 2 и ал. 3 са определени критериите за допустимост. Съгласно чл. 3, ал. 3, т. 6 от Наредбата когато предприятието е задължено лице по чл. 57, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от Закона за енергийната ефективност, следва да: а) има извършено обследване за енергийна ефективност или прилага сертифицирана система за управление на енергията, или на околната среда, подлежаща на сертифициране от независим орган за съответствие с европейски или международни стандарти, при условие че приложената от него система за управление включва енергийно обследване на съответното предприятие или промишлена система, и б) е представило в Агенцията за устойчиво енергийно развитие отчет за управлението на енергийната ефективност съгласно чл. 63 от Закона за енергийната ефективност. От прегледа на посочената нормативна база следва, че изискването по чл. 3, ал. 3, т. 6 е кумулативно и се отнася за спазване на двете обстоятелства, посочени в б. "а" и "б". Извод за това е и т. 7 от същата разпоредба, според която когато не е задължено лице по чл. 57, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от Закона за енергийната ефективност - изпълнява изискването по т. 6, буква "а". В конкретния случай "С. Б.." ЕАД е задължено лице по смисъла на чл. 57, ал. 2, т. 1 ЗЕЕ, поради което не попада в изключението на т. 7 от Наредбата, както се твърди в жалбата. Не са представени доказателства по отношение на обстоятелството, от кой момент дружеството е станало задължено лице по чл. 57, ал. 2, т. 1 ЗЕЕ, поради което твърдението, че дружеството-жалбоподател не е било задължено да представи отчет за управлението на енергийната ефективност за 2016 г. в АУЕЕ е неоснователно. Неоснователно е и твърдението за нарушение на чл. 146, ал. 3 АПК. Срокът посочен в чл. 6, ал. 1 от Наредбата е инструктивен и неспазването му не е от категорията на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което не може да обоснове незаконосъобразност на оспорения акт. Обжалваната заповед не е издадена в нарушение на целта на закона. Целта е предоставянето на помощ, но при изпълнение на изискванията, поставени в Наредбата, за които се установи, че не са изцяло изпълнени. По изложените съображения жалбата е неоснователна, а заповедта на министъра на енергетиката е законосъобразна. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение