Решение № 12587 от 22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15396/2013 г.

Решение № 12587 от 22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15396/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) гр. Велико Търново, при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), срещу решение № 75 от 9.09.2013 г., по адм. дело № 213/2012 г. по описа на Административния съд - Велико Търново, в частта с която е отменен ревизионен акт (РА) № 04251100042 от 10.10.2011 г., издаден от органа по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 36 от 21.01.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) - Велико Търново, с което е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди от м. 09.2008 г. до м. 10.2009 г., по фактури издадени от "Айк - М" ЕООД, в размер общо на 142111.67 лв. и във връзка с това са начислени лихви в размер на 41933.26 лв. и е определен допълнителен корпоративен данък за 2008 г., в размер на 33353.16 лв. и лихви за забава 9129.15 лв., съответно за 2009 г. в размер на 37706.26 лв. и лихви 5951.66 лв. Решението се обжалва и в частта, с която дирекция "ОДОП" е осъдена да заплати на СД "Мистрал - ТСС - Стоянова, Стоянов", разноски по делото в размер на 20072.94 лв. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага твърдения, че съда не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и неправилно е приел заключенията на съдебно - счетоводната експертиза (ССЕ) и съдебно - техническата експертиза (СТЕ). Съдът неправилно е приел, че установеното от ССЕ счетоводно отразяване на доставките при доставчика и ответника по касацията е достатъчно, за да обоснове действителното настъпило данъчно събитие по спорните фактури. Иска да бъде отменено решението в обжалваната част и по същество постановено ново, с което се отхвърли жалбата срещу РА, с присъждане на разноски. Ответникът - СД "Мистрал - ТСС - Стоянова, Стоянов" взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустими, а по същество - неоснователна, поради следното: Предмет на обжалване пред първоинстанционният съд е бил РА № 04251100042 от 10.10.2011 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, в частите му, потвърден с решение № 36 от 21.01.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Велико Търново, с което е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди от м. 09.2008 г. до м. 10.2009 г., по фактури издадени от "Айк - М" ЕООД, в размер общо на 142111.67 лв. и във връзка с това са начислени лихви в размер на 41933.26 лв. и допълнително определен корпоративен данък общо в размер на 71059.42 лв. за 2008 г. и 2009 г. и начислените лихви за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. в размер на 24732.57 лв., в това число и за просрочие на авансови вноски 9651.76 лв. С обжалваното в настоящото производство решение, съдът е отменил РА в частта, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит от м. 09.2008 г. до м. 10.2009 г. в общ размер на 142111.67 лв. по 29 броя фактури (към фактура № 319 от 28.04.2009 г. е издадено ДКИ от 30.06.2009 г.), издадени от "Айк - М" ЕООД - гр. София, с предмет на доставка арматурни заготовки и арматурна мрежа и начислените във връзка с това лихви в размер на 41933.26 лв. и по определения допълнителен корпоративен данък за 2008 г., в размер на 33353.16 лв. и лихви за забава 9129.15 лв., съответно за 2009 г. в размер на 37706.26 лв. и лихви 5951.66 лв. и в частта с която дирекция "ОДОП" е осъдена да заплати на СД "Мистрал - ТСС - Стоянова, Стоянов", разноски по делото в размер на 20072.94 лв. В останалата част, с която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице (РЛ), срещу процесния РА, решението е влязло в законна сила и не е предмет на настоящото производство. За да постанови решението в обжалваната част първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По делото няма спор, че доставчикът е издал процесните фактури. Няма спор, че РЛ и доставчикът са били регистрирани лица по ЗДДС. При установените факти и доказателства съдът е приел за незаконосъобразен извода на приходния орган, че липсват доказателства за реални доставки по процесните фактури, издадени от "Айк - М" ЕООД. Административния орган неправилно е приел, че за доставчика не е установена необходимата кадрова, техническа и материална обезпеченост, която е необходима за фактическото осъществяване на доставките. Съдът е направил извод, че доставчикът е разполагал със стоките, предмет на доставка по процесните фактури и ги е доставил на РЛ, като се е позовал на заключението на СТЕ, заключението на ССЕ и допълнителните заключения на ССЕ, представените в хода на ревизията и приети по делото доказателства. По делото безспорно е установено, че спорните фактури са отразени в счетоводството на доставчика, включени са в дневниците за продажби и в месечните справки - декларации за съответните периоди и данъкът е отразен от доставчика като задължение към бюджета. Задълженията по процесните фактури са платени от РЛ по банков път и същите са осчетоводени като приход от доставчика за съответните финансови години. Съобразно представените доказателства, заключенията на вещите лица и практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), съдът е направил извод, че доставките по процесните фактури са реални и поради това е отменил РА в тази част. По отношение на определените допълнително задължения за корпоративен данък за 2008 г. в размер на 33353.16 лв. и лихви 9129.15 лв. и корпоративен данък за 2009 г. в размер на 37706.26 лв. и лихви 5951.66 лв., съдът е приел, че с оглед реалността на доставките по процесните фактури, по които в частта на РА по ЗДДС е отказано право на данъчен кредит, административният орган неправилно е увеличил финансовия резултат на РЛ, със стойността на горепосочените фактури. Прието е, че не е налице хипотезата на чл. 26, ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), защото фактурите издадени от доставчика на РЛ отчитат вярно описаните в тях стопански операции и отговарят на изискванията на ЗКПО и Закона за счетоводството (ЗСч). Според заключението на ССЕ, счетоводството на РЛ и на доставчика е водено редовно. Поради изложеното първоинстанционният съд е отменил РА и в тази част. Първоинстанционният съд е присъдил разноски по делото на РЛ, съобразно уважената част на от иска. Решението е правилно. Фактическата обстановка по делото е установена правилно, въз основа на съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и се споделя от настоящият състав, поради което не следва да бъде повтаряна. Основният спорен момент е наличието на реална доставка по процесните фактури, като основната част от доводите на касатора са свързани с липса на транспортни документи, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика. Неоснователни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и неправилно е приел заключенията на ССЕ и СТЕ. Настоящият състав намира за правилен и обоснован извода на първоинстанционния съд, че при съвкупния анализ на приетите по делото доказателства, (включително и оспорените от страна на приходната администрация) се налага извода за реалното осъществяване на доставките. Този извод е направен от съда въз основа на приетите по делото ССЕ, СТЕ и трите допълнителни заключения на ССЕ, които правилно са кредитирани след обсъждането им с останалите доказателства по делото. Неоснователен е довода на касатора, че съдът неправилно е приел, че установеното от ССЕ счетоводно отразяване на доставките при доставчика и ответника по касацията е достатъчно, за да обоснове действителното настъпило данъчно събитие по спорните фактури. Първоинстанционният съд не е направил извода си за реалност на доставките само върху заключението на ССЕ и трите допълнителни заключения на ССЕ, а е обсъдил в съвкупност всички представени доказателства и възражения на страните, като въз основа на тях е стигнал до правилен извод за реалност на доставките по процесните фактури. Настоящият състав смята, че съобразно представените доказателства и заключенията на вещите лица, първоинстанционният съд е стигнал до верни изводи за реалност на доставките по процесните фактури. По делото безспорно е установено, че процесните фактури, издадени от доставчика, удостоверяват осъществени облагаеми доставки, надлежно документирани с първични счетоводни документи и осчетоводени на база същите. Плащането по всички фактури е извършено по банка. Първоинстанционният съд правилно е приел, че доставчика не е разполагал с кадрова обезпеченост, но стоката е била налична при доставчика, защото той я е закупил от предходни доставчици. Първоинстанционният съд правилно е приел въз основа на представените доказателства, че транспортирането на закупената от доставчика стока е извършено от предходните доставчици, за негова сметка. В случая административния орган не е извършил насрещна проверка на предходните доставчици, извършили транспортните услуги и поради това съдът правилно е приел, че са неоснователни възраженията му, че не са представени безспорни доказателства за извършването на транспорта, тъй като не са представени пътни листа и товарителници за част от превозвачите. Тези документи се намират при превозвача, а не при получателя на транспортната услуга. При положение, че административните органи са се съмнявали за начина на транспортиране на стоката е следвало да извършат проверки и при посочените превозвачи. Такива проверки не са извършени. Първоинстанционният съд правилно е приел, че предаването на арматурните заготовки от доставчика на РЛ е установено съобразно представените приемно - предавателни протоколи, според които предадената стока, като количество отговаря на фактурираната стока. Поради изложеното правилно е прието от съда, че доставките по процесните фактури са реални. Касационната инстанция намира, че отказът на органа по приходите да признае право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурите не е доказал кадрова, техническа и материална обезпеченост противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС от СЕС, съдържащо се в решение от 6 септември 2012 г. по дело С - 324/11, както и решението му от 21 юни 2012 г. по съединени дела С - 80/11 и С - 142/11. Тези решения следват постоянната практика на СЕС, основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. Непредставянето на достатъчно доказателства за кадрова обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на прекия доставчик, при наличието на данни за безспорно получени и заведени на получателя услуги, не следва да лишава последния от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по тях. Не е установена недобросъвестност на ревизираното лице по отношение на задълженията му по сключения договор и с оглед неговото поведение към ревизиращите органи. В процесния РА няма констатация за извършване на измама от страна на издателя на фактурите, за която РЛ да е знаело или да е трябвало да знае. Представените в хода на ревизията доказателства, установяват обективното извършване на услугите. Изводите на първоинстанционният съд по отношение на ЗКПО се споделят напълно от настоящата инстанция. По отношение на корпоративния данък за 2008 г. в размер на 333531.66 лв. и лихва в размер на 9129.15 лв. и корпоративния данък за 2009 г. в размер на 37706.26 лв. и лихва в размер на 5951.66 лв., първоинстанционният съд е приложил материалния закон правилно. Правилно е прието, че в случая не са налице предпоставките на чл. 26, ал. 2 ЗКПО, защото фактурите издадени от доставчика на РЛ отчитат вярно описаните в тях стопански операции и отговарят на изискванията на ЗКПО и ЗСч, поради което правилно е отменен РА и в тази част. Касаторът не е изложил конкретни възражения по отношение на обжалваното решение, в частта, с която дирекция "ОДОП" е осъдена да заплати на СД "Мистрал - ТСС - Стоянова, Стоянов", разноски по делото в размер на 20072.94 лв. Съдът правилно е присъдил разноски по делото съобразно размера на уважената част, като се е съобразил с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното, не са доказани касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение, което като валидно допустимо и правилно следва да остане в сила. С оглед изхода на делото на ответника - СД "Мистрал - ТСС - Стоянова, Стоянов" следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция, съобразно представения списък на разноските по делото в размер на 10865 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,