Решение № 12041 от 13.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7036/2014 г.

Решение № 12041 от 13.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7036/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА), против Решение № 2253/7.04.2014 г., постановено по а. д. № 12457/2013 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отменил по жалба на Красимир Георгиев Пешев от гр. София, Заповед № 847/1.11.2013 г. на изпълнителния директор на ИААА. С последната, на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "главен експерт" в Отдел "Лицензи и разрешителни" (ОЛР) в Дирекция "АП" (ДАП) на ИААА, считано от датата на връчване на служителя. Недоволен от решението, изпълнителният директор на ИААА го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно. Касационни основания за отмяна не формулира, но от съдържанието на касационната жалба може да се извлече такова за допуснато нарушение на материалния закон. Моли отмяната му. Становище по първоначалната жалба на Пешев не взема. Ответната страна - Красимир Георгиев Пешев от гр. София, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на направените от него разноски. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло установеното от фактическа страна от състава на АССГ. То не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява основателна. Безспорно е, че Пешев е назначен първоначално в ИААА на основание чл. 15, ал. 1 във вр. с чл. 12, ал. 1 от ЗДСл със Заповед № 072/22.02.2012 г. След това е изпълнявал други две длъжности, на които е преназначаван на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДСл. Със Заповед № 1112/14.12.2012 г. служебното му правоотношение е прекратено. С последваща Заповед № 1113/14.12.2012 г. е назначен отново на основание чл. 15, ал. 1 във вр. с чл. 12, ал. 1 от ЗДСл на длъжността, служебното правоотношение за която е прекратено с обжалваната Заповед № 847/1.11.2013 г. При така установеното от фактическа страна, правният извод на АССГ за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон от страна на органа по назначаване е необоснован и незаконосъобразен. Съдът е тълкувал фактите и направил погрешен извод, че действителната воля на органа по назначаване, изразена с негови Заповеди № 1112/14.12.2012 г. и 1113/14.12.2012 г. е за преназначаването на Пешев, а не за прекратяване на неговото служебно правоотношение и след това - за повторното му назначаване като държавен служител. Видно от правното основание на издадените заповеди на изпълнителния директор на ИААА цитирани в решението на АССГ е, че последният, действайки в качеството си на орган по назначаването, прави добре разлика между "преназначаване на друга длъжност" по смисъла на чл. 82, ал. 1 от ЗДСл и "прекратяване на служебно правоотношение" по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Очевидно е също, че тази разлика се прави и от самия Пешев. Последният, при предишните му преназначавания е подавал заявления в съответния смисъл. Това сочи, че при несъгласие от негова страна с прекратяване на служебното му правоотношение за заеманата длъжност в агенцията, той не би подал заявление в този смисъл, на основание на което е издадена Заповед № 1112/14.12.2012 г. Установеното сочи, че в случая съдът е изправен пред хипотезата на чл. 12, ал. 2, а не на чл. 12, ал. 1, изр. 2 от ЗДСл. Ирелевантни за прилагането на закона са личните мотиви и много вероятно - съществуващи уговорки между органа по назначаване от една страна и служителя - от друга. След прекратяването на служебното правоотношение на Пешев със Заповед № 1112/14.12.2012 г., е налице "последващо постъпване на държавна служба" (по смисъла на чл. 12, ал. 2 от ЗДСл) въз основа на Заповед № 1113/14.12.2012 г., поради което приложима е именно тази норма. Едногодишният срок за изпитване е започнал да тече отново на 14.12.2012 г. и би изтекъл на 14.12.2013 г. Обжалваната от Пешев Заповед № 847/01.11.2013 г. е издадена в срок, при упражняване на дискреционната власт на изпълнителния директор на ИААА и като такава не подлежи на контрол по същество. Защо издателят на акта е решил да прекрати служебното правоотношение на служителя е въпрос, който не подлежи на контрол от страна на съда при установеното и налично спазване на формалните изисквания на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. По изложените съображения касационната жалба се явява основателна. Следва да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, по съществото на спора, с което се отхвърли първоначалната жалба на Пешев против обжалваната заповед на изпълнителния директор на ИААА. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС