Решение № 5833 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13410/2016 г.

Решение № 5833 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13410/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на кмета на О. К., против решение № 218/28.10.2016 г. по адм. дело № 192/2015 г. по описа на Административен съд - К.. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответниците - М. К. Х. и В. Г. Г., не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение, като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил като незаконосъобразна заповед № РД-00-660/17.06.2015 г. на кмета на община К., с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж "Постройка от допълващо застрояване", находящ се в УПИ I-75,собственост на В. Г. и в УПИ III-75, собственост на М. Х., попадащ частично под улица о. т. 102-105. Прието е, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, пета категория, изграден от родителите на В. Г./понастоящем покойници/, без изискуемите строителни книжа през 1969 г. Обсъдени са приетите по делото две технически експертизи, изготвени от вещи лица архитект и инженер, сочещи категорично на липса на действащ застроителен план за с. Б. и неприложена улична регулация по действащия план от 1970 г. / одобрен със заповед № 3355/23.11.1970 г./. Предвид това и установената година на изграждане на незаконния строеж е прието, че е налице хипотезата по ал. 1, § 16 от ПР на ЗУТ за търпимост на строежа, тъй като не се установява противоречие с техническите правила и норми по ЗПИНМ(отм.), а действащият ПУП от 1970 г. не е приложен. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Безспорно е установено по делото от първата техническа експертиза, изготвена от арх. С., че към 1969 г., когато е изграден процесния строеж, е налице само регулационен план на с. Б., одобрен със заповед № 3695/16.11.1922 г., по който не може да се определи идентификацията на УПИ I-75 и УПИ III-75,кв. 11 по сега действащия РП /1970г/. Процесния строеж обаче е изграден в границите на имот 75, непосредствено до наличната подпорна стена на улицата, не превишава нейната височина, не засяга тротоара и е под тротоарното ниво, съответства на изискванията на действащата към момента на изграждането му норма на § 77 от Строителните правила и норми за изграждане на населените места, приети по реда на чл. 52 от ЗПИНМ (отм.). Следователно е налице първата от комулативно изискуемите по ал. 1, § 16 предпоставки за приемане строежа за търпим. Отделно от това, по делото е установено, че действащия план /регулационен/ от 1970 г. е с неприложена улична регулация в частта, засягаща УПИ I-75 и УПИ III-75,кв. 11, т. е. не е налице несъответствие и с нормите и ПУП по сега действащия закон. Освен това процесния строеж е квалифициран от вещото лице като "подземен етаж", т. е. оборена е характеристиката на предмета на премахване по процесната заповед. Обоснован и законосъобразен е и извода на административният съд за ненадлежен адресат по отношение на М. Х., която е собственик на УПИ III-75,но не и на разпоредения за премахване строеж. Безспорно е и обстоятелството, че не е извършител на строежа. С оглед изложеното, обжалваното решение като обосновано, правилно и законосъобразно следва да се остави в сила, а касационната жалба-без уважение като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,