Решение № 8064 от 23.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1434/2016 г.

Решение № 8064 от 23.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1434/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова "ЕВН Б. Е." ЕАД със седалище и адрес на управление - П., е подало касационна жалба срещу решение № 2243/17.11.2015 г. по адм. дело № 1435/2015 г. по описа на Административния съд - П., с което е бил отхвърлен предявеният от дружеството иск против Комисията за енергийно и водно регулиране за заплащане на обезщетение в размер на 2260 лева за имуществени вреди, възникнали от незаконосъобразно осъществяване на административнонаказателна дейност. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявеният иск и се присъдят направените разноски. Комисията за енергийно и водно регулиране е поискала решението да бъде оставено в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. По делото е постъпила и частна жалба от Комисията за енергийно и водно регулиране против определение № 35/07.01.2016 г., с което е оставено без уважение искането й за допълване на решение № 2243/17.11.2015 г. в частта за разноските. Излагат се доводи за неправилност на определението и е поискано да бъде отменено със съответните законови последици. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По отношение на частната жалба е изразил становище за неправилност на определението на административния съд. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваните съдебни актове с оглед направените оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на "ЕВН Б. Е." ЕАД, със седалище и адрес на управление П. срещу Комисията за енергийно и водно регулиране, с която е предявен иск за заплащане на обезщетение в размер на 2260 лева за имуществени вреди, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в съдебните производства, образувани по жалбата на дружеството срещу наказателно постановление № НП-76/28.07.2014 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска. Административният съд установил, че Комисията за енергийно и водно регулиране издала наказателно постановление № НП-76/28.07.2014 г., с което наложила на "ЕВН Б. Е." ЕАД имуществена санкция в размер на 20 000 лева за нарушение по чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката. Наказателното постановление било обжалвано от "ЕВН Б. Е." ЕАД пред Районния съд - С. З.. С решение № 109/11.02.2015 г., постановено по АНД № 2141/2014 г. съдът отменил наказателното постановление. Решението на районния съд било оставено в сила с решение № 168/15.05.2015 г. по КАНД № 118/2015 г. по описа на Административния съд - С. З.. От правна страна административният съд приел, че предявеният иск е неоснователен поради отсъствието на елементите от фактическия състав, пораждащ отговорността на Комисията за енергийно и водно регулиране по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Според изложените от съда мотиви, разноските, направени от ищеца за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на наказателното постановление, не са пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт и не представляват имуществени щети по смисъла на чл. 4, връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като заплащането на адвокатско възнаграждение е израз на доброволен акт и е резултат на свободно договаряне на две равнопоставени страни за осъществяване на адвокатска защита, която не е задължителна. Поради това съдът отхвърлил предявения иск. След постановяването на решението, с молба от 26.11.2015 г. Комисията за енергийно и водно регулиране поискала допълването му в частта за разноските, като ? бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Административният съд оставил без уважение искането, като посочил, че към него няма приложен списък по чл. 80 ГПК. Касационната инстанция намира, че решението е правилно. При проверката на материалната законосъобразност на решението следва да бъде съобразена точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно тълкувателно дело № 2/2014 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд и първа и втора колегия на Върховния административен съд, с която е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища, както и Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в посочените тълкувателни актове, които са задължителни за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, поради което причинените от дейността вреди подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. За доказване на твърденията на ищеца, че е понесъл имуществени вреди, изразяващи се в разходи за адвокатско възнаграждение, по делото е бил представен договор от 11.09.2014 г. за правна помощ между "ЕВН Б. Е." ЕАД и адвокат М. Т.. От страна на "ЕВН Б. Е." ЕАД договорът е сключен от двама юрисконсулти на дружеството, упълномощени с пълномощно рег. № 3704/18.08.2014 г. на нотариус в района на Районния съд - П. да представляват дружеството по всички административнонаказателни дела, образувани против жалби срещу наказателни постановления, с които на "ЕВН Б. Е." ЕАД са наложени административни наказания от Комисията за енергийно и водно регулиране, като извършват всички процесуални действия за защита, включително с право да сключват договори за правна помощ с адвокати или адвокатски дружества, както намерят за добре, с пълния обем на правомощията за процесуално представителство и защита. Според договора, адвокат Терзиева приема да представлява и защитава "ЕВН Б. Е." по АНД № 5164/2014 г. по описа на Районния съд - П. ( прекратено и изпратено по подсъдност на Районния съд-С. З.) във връзка с обжалването на наказателно постановление № 76/2014 г. до приключването на делото във всички инстанции. Страните договорили възнаграждение в размер на 1130 лева без ДДС. П. делото е представено и преводно нареждане за същата сума от 19.09.2014 г., където като основание за плащане е посоено дело № 5164/2014 г. на Районния съд-П.. Впоследствие е бил сключен друг договор от 27.03.2015 г. за правна помощ между "ЕВН Б. Е." и адвокат М. Г., която поела задължение да защитава "ЕВН Б. Е." ЕАД по дело на Административен съд - С. З. във връзка с обжалването на решението по НАХД № 2141/2014 г. на Районен съд - С. З.. Условията по договора, както и уговорената сума за възнаграждението, са идентични с тези по първоначално сключения договор. Пред районния съд е било представено пълномощно, с което адвокат Терзиева преупълномощава адвокат Н. Г., който се е явил в двете съдебни заседания пред Районен съд- С. З.. По КАНД № 118/2015 г. по описа на Административния съд - С. З. "ЕВН Б. Е." ЕАД е било представлявано в открито съдебно заседание от адвокат Георгиева и адвокат Терзиева. При тази фактическа обстановка следва да се подкрепи изводът на административния съд, че направените от ищеца разноски за адвокатска защита пред две съдебни инстанции не подлежат на обезщетяване. Направените от "ЕВН Б. Е." ЕАД разходи за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство във връзка с оспорването на наказателното постановление не биха могли да се разглеждат като пряка и непосредствена последица от засягащия правната сфера на дружеството административен акт. Провеждането на защитата на дружеството срещу наказателното постановление не е обусловена от подписването на договори за правна помощ с адвокати, при положение, че "ЕВН Б. Е." ЕАД има сключени трудови договори с лица с правно образование, в чиито задължения по длъжност се включва и представителството на дружеството пред съд. Договорите за правна помощ между "ЕВН Б. Е." ЕАД, от една страна, и адвокат Георгиева и адвокат Терзиева, от друга страна, са сключени по инициатива на изрично упълномощените за защита по същите дела двама юрисконсулти, единият от които, юрисконсулт Щ. Р., фактически е извършил правна работа с определящо за изхода на делата значение, изготвяйки жалбата срещу наказателното постановление от името на "ЕВН Б. Е." ЕАД пред районния съд и становище по касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране пред административния съд. Потърсеното съдействие от трима адвокати, за което им е платено възнаграждение, не се дължи на обективно съществуваща необходимост за получаване на квалифицирана правна помощ, а на субективна преценка, че интересите на дружеството биха били по-добре защитени с участието на повече правни защитници. Правилото, възприето в действащата нормативна уредба относно възстановяването на разноските на спечелилата делото страна, гласи, че другата страна дължи разноски за възнаграждението за един адвокат. От това правило може да се изведе заключение, че необходимо присъщ за осъществяването на защитата на засегнатото лице е само разходът за възнаграждение на един адвокат, респективно правен защитник, какъвто се явява юрисконсултът, на който се заплаща трудово възнаграждение за извършената правна работа. Ако страната желае да ангажира повече адвокати, които да я представляват по делото, а в случаите, когато изрично е упълномощила юрисконсулт, да привлече редом с него и адвокат, тя сама следва да поеме разходите за тяхното възнаграждение, тъй като начинът, по който организира защитата си, се основава изцяло на неин избор, неповлиян от външни обстоятелства. Възприемането на тезата за обезщетяване на направените разходи за адвокатско възнаграждение в размера, в който са договорени между адвокат и клиент, формално кореспондираща с установения със Закона за отговорността на държавата и общините за вреди принцип на пълно обезщетяване на вредите, може да доведе до това, че ответникът да бъде натоварен с разноски за адвокатско възнаграждение, които, или са могли да бъдат спестени, или не се обосновават от вида и количеството свършена правна работа. Затова разноските, които не представляват необходим и разумен разход за адвокатска защита, от която субектът се нуждае, за да защити ефективно и пълно засегнатите от незаконна административна дейност свои права и интереси, не могат да се характеризират като имуществена вреда по смисъла на чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. В разглеждания случай защитата на "ЕВН Б. Е." ЕАД по делата е била обезпечена освен от нарочно упълномощените юрисконсулти, така и от двама адвокати, всеки от които с право поотделно да защитава дружеството. Юрисконсултите на дружеството, които в детайли познават извършваната стопанска дейност и сложилите се фактически и правни отношения, са могли да се явят по делата и да защитят интересите му, осъществявайки процесуално представителство в съответствие с издадените им пълномощни. Управителният орган на дружеството обаче е предпочел то да се представлява на откритите съдебни заседания от адвокати. Пряко от това решение произтичат и претендираните като вреди от наказателното постановление разходи за адвокатски възнаграждения, които, предвид реално извършения от адвокатите обем правна работа и липсата на фактическа и правна сложност на делата, не могат да се окачествят като обективно наложителни за получаването на квалифицирана правна защита и оттам, да се приемат като настъпила за дружеството имуществена щета в пряка причинна връзка с издаденото от Комисията за енергийно и водно регулиране наказателно постановление. Поради това касационната инстанция приема, че решението на административния съд съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. Подадената от Комисията за енергийно и водно регулиране частна жалба против определение № 35/07.01.2016 г., постановено по адм. дело № 1435/2015 г. по описа на Административния съд - П., съединена с касационната жалба за общо разглеждане, касационната инстанция намира за основателна. Първоинстанционният съд незаконосъобразно е приел, че искането за присъждане на разноски е неоснователно поради непредставянето на списък на разноските по чл. 80 ГПК. В хипотеза, каквато е настоящата, в която съдът е пропуснал да се произнесе по искането за разноски, липсата на списък по чл. 80 ГПК не е процесуална пречка за допълване на съдебния акт в частта за разноските. В този смисъл е и т. 8 от тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 6/2012 г. Едновременно с това следва да се посочи, че в случаите, когато страната се защитава от юрисконсулт липсват предварително направени разноски. В този смисъл е и решение № 10/2016 по конституционно дело 3/2016 г. на Конституционния съд, където е посочено, че при правна защита, осъществена от юрисконсулт, страната не следва да доказва пряко направен разход. Затова, когато не са направени други разноски във връзка с производството, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, не се изисква списък по чл. 80 ГПК, тъй като възнаграждението се присъжда в нормативно установен размер съгласно приложимите нормативни актове. Въз основа на изложеното до тук, следва, обжалваното определение да бъде отменено, като вместо него следва да се постанови друго, с което "ЕВН Б. Е." ЕАД да бъде осъдена да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране разноски пред първоинстанционния съд за юрисконсулт в размер на 100 лева. С оглед изхода на спора, в зависимост от фактическата и правна сложност на делото, в полза на Комисията за енергийно и водно регулиране следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за изготвения отговор на касационната жалба в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд