Решение № 7953 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15562/2013 г.

Решение № 7953 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15562/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 и чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП) към Министерството на вътрешните работи (МВР), против Решение № 5826/17.09.2013 г., постановено по а. д. № 7272/2013 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отменил като незаконосъобразна Заповед рег. № 2907/21.06.2013 г. (л. 9, 18) на директора на ГДГП. С последната, на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на държавния служител в МВР, категория Е, Васил Иванов Хаджиев - полицай в ГКПП - Кулата от Гранично полицейско управление Петрич при Регионална дирекция "Гранична полиция" - Смолян. Недоволен, директорът на ГДГП обжалва решението чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Моли отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което се отхвърли като неоснователна жалбата на Хаджиев против заповедта му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Васил Иванов Хаджиев, чрез писмено и устно становища по делото, изразени от процесуалния му представител, оспорва касационната жалба. Моли оставяне в сила на обжалваното решение. С писмения отговор на касационната жалба, претендира присъждане на направените от него разноски. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло установеното от фактическа страна от състава на АССГ. То не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. В касационната жалба е деклариран, но не е обоснован касационният довод за необоснованост. Касаторът не е посочил кой точно фактически извод на съда, на кое конкретно доказателство събрано по делото, не съответства. При тази липса на конкретика, ВАС не е в състояние да изследва това твърдение и да се произнесе по неговата основателност. Неоснователен е и доводът за постановяване на решението при допуснато от съда нарушение на материалния закон. ВАС споделя генералния извод на АССГ, че по делото не са доказани нарушенията, вменени на Хаджиев. Твърдението за извършено от служителя нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), развито в касационната жалба, се базира единствено на показанията от разпита като свидетел на 16.02.2013 г. (л. 57) на Александър Илиев Доленски - служител на Дирекция "Вътрешна сигурност" (ДВС) - МВР. С идентично на тях съдържание е и даденото от този свидетел Сведение рег. № 21285/21.05.2013 г. (л. 75). Видно обаче от тези показания, Доленски не излага факти, на които е бил свидетел лично, а преразказва проведени оперативни мероприятия, за които и от които няма събрани никакви доказателства. След като служителите на ДВС са получили сведения за предстоящо извършване на престъпление във връзка с изпълнение на служебните задължения от страна на Хаджиев, те са организирали наблюдението на мястото на работа и поведението на служителя. Следвало е, да бъдат материализирани и използвани резултатите от това наблюдение чрез съществуващите камери на ГКПП Кулата и от трети лица, за които се твърди, че са присъствали по времето, когато е реализирано нерегламентирано преминаване на границата. Нелогично звучи обяснението, че с оглед "пресичане на подготвяното престъпление", автомобилът не е спрян на, или непосредствено след преминаване на границата, а това е направено по-късно. Действително, между служителите Хаджиев и Доленски няма никакви отношения, които да предполагат разследване в една или друга посока, различна от действителната, но сам по себе си този факт не дава основание, при липсата на каквито и да са доказателства, да се приеме на доверие твърдяното от Доленски, който при това излага не собствени наблюдения, а преразказва оперативни мероприятия. В същото време, показанията на свидетелите Мехмед Юсеинов Ахмедов (л. 96 и 66), вторите от които дадени пред съдия от Окръжен съд Благоевград, на Бирхан Юсеинов Ахмедов (л. 85 и 95), на Христина Г. Ангелова (л. 93 и 97) и Радослав Йорданов Петров (л. 99), са категорични относно времето и мястото, когато Мехмед се е качил в колата, управлявана от Бирхан. Трима от тази група свидетели действително са в близки роднински връзки, но по делото не е установено те да имат някакво основание да "защитават" Хаджиев. Обстоятелството, че Мехмед Ахмедов твърди, че не знае името на селото в което е живял, това на хазаите си и на работодателя си на първо място няма каквото и да е отношение към спорния случай и при това може да се обясни с нежеланието му да създаде неприятности на същите хора, след като е получил от тях подслон и работа. Подобни отношения между него и Хаджиев не съществуват и за Ахмедов няма причина да прикрива той служителя на МВР, който дори и условно да се приеме, че му е направил услуга, е сторил това за пари. Посочената група е задържана близко да границата, същите не са очаквали този арест и не са имали причина да уговарят обща теза, която в крайна сметка е в "защита" единствено на непознатия им Хаджиев. Не води до друг извод и представеното в касационното производство заверено копие от писмо на прокурор от Окръжна прокуратура Благоевград до директора на ГДГП, видно от което на лицата Васил Иванов Хаджиев, Асен Любенов Илиев и Борислав Велков, са повдигнати обвинения и досъдебно производство № 7/2013 г. по описа на ОСлО Благоевград е приключило и внесено с обвинителен акт в Окръжен съд Благоевград. Тези лица, до влизане в сила на осъдителна присъда спрямо тях, се считат за невинни. По изложените съображения, обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно. При неговата служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на ВАС установи, че то е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Като такова, то следва да бъде оставено в сила. По делото е направено искане от процесуалния представител на Хаджиев за присъждане на направените разноски. С оглед изложените изводи на съда, то се явява основателно. Пред ВАС обаче не са представени доказателства за направени разноски за касационната производство, поради което искането се явява недоказано. Като такова то трябва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС