Решение № 15851 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12524/2020 г.

Решение № 15851 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12524/2020 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 АПК във връзка с чл. 216, ал. 1 ЗОП. Образувано е по две касационни жалби, подадени от Народно събрание на Република България чрез юрист С. Андонова и от "Фактор - ТС" ЕООД със седалище в град София чрез адвокат Н. Макавеев против решение № 854 от 22.10.2020 г. по преписка № КЗК-624/2020 г. на Комисия за защита на конкуренцията. С него е отменена, като незаконосъобразна заповед № 055-01-199 от 1.09.2020 г. на главния секретар на Народното събрание на Република България за отстраняване на участник и определяне за изпълнител на втория участник и преписката е върната на етап на разглеждане на техническите предложения на участниците с указание за прекратяване на процедурата. Правят се възражения за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна "Динакорд - България" ЕООД със седалище в град София изразява чрез адвокат Р. Караджова становище за неоснователност на касационните жалби. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Мотивира се с обоснованост на изводите на КЗК за наличие на основания за отстраняване на единствения допуснат до класиране участник, тъй като е представил оферта, която не отговаря на предварително поставените условия. В тази връзка конкретно пояснява, че "Фактор - ТС" ЕООД не е представил изискуемите писма от част от производителите относно периода, за който предложеното оборудване ще бъде в производствените им листи. Същото се отнася и за произвежданите оригинални резервни части за предлаганото оборудване. Касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 216, ал. 1 ЗОП и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Производството пред КЗК е образувано по жалба, подадена от "Динакорд – България" ЕООД против заповед № 055-01-199 от 1.09.2020 г. на главния секретар на Народното събрание за отстраняването му от участие на основание чл. 107, т. 5 ЗОП и за определяне на "Фактор –ТС" ЕООД за изпълнител. Направени са три групи възражения: първата е за незаконосъобразно провеждане на процедурата, поради назначаване на конкурсна комисия, която не разполага с професионалната компетентност да прецени предложенията на участниците. Втората е за незаконосъобразно отстраняване на жалбоподателя. Третата и най-съществена е за незаконосъобразно допускане на спечелилия участник до оценяване, тъй като техническото му предложение не съответства на предварително поставените от възложителя изисквания за документите, които задължително следва да се съдържат в това предложение. Счита още, че това дружество не съответства и на поставеното условие за доказване на професионален опит за качествено изпълнение на предмета на поръчката. Възложителят в срока по чл. 200, ал. 1 ЗОП е представил становище за неоснователност на жалбата. Част от него са и твърденията, че предложените от Фоктор – ТС документи са напълно достатъчни, тъй като той предлага група продукти на производители, които са свързани лица и е достатъчно представяне само на един документ. Никъде, обаче, не е коментирано, че в протокола на комисията са описани декларации и обяснителни бележки, каквито не фигурират сред предварително поставените изисквания, съответно обстоятелствата, които се установяват с тях. Представено е и становище от "Фактор – ТС". В него се сочи, че жалбоподателят не е конкретизирал оплакванията си, като не е посочил от кои производители не са представени исканите документи. Механичната съпоставка на броя документи относно производствената листа и оторизацията за гаранционно обслужване квалифицира, като липса на "конкретно посочване на нарушение" и съответно претендира то да се остави без разглеждане. Излагайки това писмено становище, икономическият оператор е пропуснал да съобрази собственото си поведение, изразяващо се в обявяване на цялото техническо предложение с приложенията към него, като конфиденциално във връзка с наличие на търговска тайна. Пледирайки за оставяне на възраженията без разглеждане, той изобщо не е взел отношение по съществото на спора дали и доколко е приложил в техническото си предложение задължително изискуемите документи. КЗК е събрала възлагателната преписка в това число и предложенията на насрещните страни по спора. Описала е приетите въз основа на тях факти, съобразявайки се с позицията на "Фактор-ТС", че техническото му предложение е търговска тайна. Обсъдила е подробно всички възражения на жалбоподателя и е приела, че той законосъобразно е отстранен, поради представянето на оферта, която не отговаря на предварително обявените условия за изпълнение на поръчката – основание по чл. 107, т. 2, б. "а" ЗОП. С цел прецизиране на правоотношенията в конкретната процедура, е обърнала внимание за неправилното позоваване от възложителя на чл. 107, т. 5 ЗОП, тъй като фактическият състав на тази правна норма е различен и не покрива констатираното несъответствие между сумите в ценовото предложение на дружеството. Определила е, като неоснователни и доводите за незаконосъобразен състав на конкурсната комисия. Независимо от извода за законосъобразно отстраняване на жалбоподателя, комисията е съобразила обстоятелството, че освен него има само още един участник. При основателност на възраженията за незаконосъобразното му определяне за изпълнител, процедурата би се прекратила на основание чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗОП. За задоволяване на останалата неудовлетворена нужда от доставката, би се стигнало до откриване на нова процедура, което ще даде възможност на жалбоподателя да участва в нея. По тези съображения, КЗК е счела за необходимо да разгледа и възраженията на Динакорд – България за незаконосъобразно определяне на Фактор – ТС за изпълнител. Приела е за основателни възраженията за несъответствие на техническото му предложение с изискуемите документи за прилагане. В тази връзка ясно е посочила, че документацията не допуска заместване на документите, издадени от производител с информация относно предлагане на оборудването и оригинални резервни части за него с обяснителни записки и декларации от участника, който само предлага техниката. Подобно деклариране е недопустимо, независимо от общата оторизация на оператора, като техен представител. В резултат на извършения анализ, КЗК е счела, че допускането до оценяване и определянето на Фактор-ТС за изпълнител при положение, че представеното от него техническо предложение не съответства на изискванията на възложителя и то при наличие на изрично предупреждение в документацията, че такова несъответствие задължително предполага отстраняване, е довело до незаконосъобразност на крайния акт на възложителя. Същият е отменен и преписката е върната на етапа на преценка на техническото му предложение с указание за прекратяване на възлагателната процедура. Така постановеното решение е правилно. Видно от данните по делото, главният секретар на Народното събрание (НС) е открил с решение № 0 П-055-01-105 от 26.05.2020 г. открита процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка, монтаж, интеграция, въвеждане в експлоатация и гаранционна поддръжка на комплексна конферентна аудио-видео система за техническо обезпечаване на пленарните заседания в Пленарна и Конферентна зали в сградата на Народното събрание в град София, пл. "Княз А. І", № 1. С решението е одобрил обявлението и конкурсната документация. Критерият за оценка е най-ниска цена. Крайният срок за подаване на оферти е 30.06.2020 г. 17. 30 ч. В поле VІ. 3) от обявлението - "Допълнителна информация ", т. 5 е отразил, че процедурата ще се извърши по реда на чл. 104, ал. 2 ЗОП - оценката на техническите и ценовите предложения ще се направи преди разглеждане на документите за съответствие с критериите за подбор. В т. 3 от раздел ІІ "Технически спецификации" от документацията са детайлизирани условията и начинът на изпълнение на обществената поръчка. Наред с останалите такива, в т. 3. 1 са залегнали две изисквания: първото е всеки участник да представи документ от производителя на предлаганото оборудване, съдържащ информация за периода, в който предлаганото оборудване за всяка от подсистемите ще продължи да бъде в производствената листа на производителя. При това възложителят е фиксирал минимален срок - не по-кратък от 5 години след датата на доставката. Второто е аналогично изискване за задължително представяне на документ от производителя на предлаганото оборудване, съдържащ информация за периода, в който за всяка от системите ще бъдат произвеждани от производителя оригинални резервни части и модули. Той също не може да бъде по-кратък от пет години след датата на доставката. Доколкото от съществено значение за възложителя е гаранционната поддръжка на комплексната конферентна аудио-видео система при условията на пълно сервизно обслужване, то в т. 3. 2. от същия раздел е определен срок от 36 месеца, начиная от датата на подписване на окончателния приемателно-предавателен протокол. Определено е задължение на изпълнителя да осигури непрекъснато двадесет и четири часово и то седем дни от седмицата гаранционно обслужване, за което той да притежава оторизация от производителя или негов официален представител на територията на Република България, предоставяща права на изпълнителя да осъществява сервиз на техниката и оборудването. За целта той е задължен да приложи съответните оторизационни писма, като част от техническото предложение. Изискването за представяне на тези документи е от особена важност за възложителя, видно от изричното предупреждение в документацията, че участник, който не представи в Техническото предложение някой от придружаващите го документи, не отговаря на обявените условия и ще бъде отстранен от участие на основание чл. 107, т. 2, б. "а" ЗОП. Част от документацията е и утвърденият образец на Техническо предложение, предоставен за попълване на участниците. Това е образецът по Приложение № 5. На последната му страница - 20 е разделът, касаещ приложенията. Със забележката в скоби веднага след заглавието е обърнато внимание на заинтересованите лица, че приложенията (част от тях включват документи с определена информация) се описват поотделно. В т. 2 са описани, като изискуеми документите от производителя на оборудването, съдържащи информация за периода, в който предлаганото оборудване ще бъде в производствената листа. В т. 3 са описани документите, установяващи периода, през който ще се произвеждат оригинални резервни части или модули. В т. 4 са отразени оторизационните писма. За разлика от предходните две точки, в които е налице задължително изискване документите да са издадени от производителя на оборудването, тук се позволява оторизационните писма за предоставено право на изпълнителя да сервизира техниката, да са изготвени, както от производителя, така и от негов официален представител на територията на страната. Подадени са две оферти от страните по делото. Фактор-ТС е представил към него и декларация, Приложение № 4. 6 за конфиденциалност по чл. 102, ал. 1 ЗОП. В нея е декларирал, че информацията, съдържаща се в Техническото му предложение и приложенията към него – стр. 6 до стр. 115 има конфиденциален характер във връзка с наличието на търговска тайна. С това уточнение практически извън търговската тайна е останала само представената от участника Автореференция и декларациите по чл. 102, ал. 1; за валидност на офертата; за приемане за клаузите по проекта на договор и на изискването за гаранционна поддръжка. Работата на конкурсната комисия е обективирана в един протокол. От съдържанието му се установява, ча на проведеното открито заседание на 1.07.2020 г. са присъствали представители и на двамата участника. Офертите са отворени и са оповестени съдържащите се в тях документи, в това число и техническите предложения. За офертата на "Фактор - ТС" е отразена и подадената декларация по чл. 102, ал. 1 ЗОП. Отворени са и ценовите предложения и са оповестени предложените цени. С това е приключила публичната част от заседанието и комисията е продължила работата си на закрито заседание, на което е разгледала техническите и ценовите предложения. Констатациите за Фактор - ТС се съдържат в раздел ІІ. 1 от протокола. На стр. 5 от протокола (последния абзац) помощният орган се е позовал автоматично и безкритично на декларацията за конфиденциалност, приел е искането за неразкриване на информация за основателно и подлежащо на уважаване. В тази връзка е посочил, че марките, моделите, партидните номера и линовете към страниците на производителите на предлаганото оборудване, посочени в Техническото му предложение няма да се индивидуализират в съставения протокол. Съответно на стр. 7 от протокола е вписала само броя на съдържащите се по всяка точка документи: четири документа от производители с информация за периода, в който оборудването ще бъде в производство; четири броя обяснителни бележки и декларации от участника за установяване съответствие със същото изискване; четири броя документи, съдържащи информация от производителите за периода на производство на оригинални резервни части и модули; четири броя обяснителни бележки и декларации от участника с такава информация, девет броя оторизационни писма от производителите или техни оторизирани представители, предоставящи права на изпълнителя да сервизира техниката. Без дори наченки на анализ на предложението и на съдържащите се в него документи, включително такива, които не покриват предварително поставените изисквания, комисията е направила немотивиран извод, че "разгледано по съдържание и по същество техническото предложение отговаря на предварително обявените условия, посочени в раздел 1 Б, т. 2, т. 3 и т. 4 и раздел ІІІ, т. 1. 1 от документацията". Съответно е пристъпила към разглеждане на ценовото предложение. По същия формален начин, само като бройка е описала и приложените документи от втория участник Динакорд – България и е приела, че и то отговаря на предварително обявените условия. Отворила е ценовото предложение и е констатирала разлика от 11 лева. Несъответствието е квалифицирала, като оферта, която не отговаря на условията за представяне, включително за форма, начин и срок на валидност и е предложила участника за отстраняване на основание чл. 107, т. 5 ЗОП. Предложението е прието от възложителя и е обективирано в издадената заповед по чл. 108, т. 1 ЗОП. Преценени на базата на така изложените от съда факти, двете касационни жалби са неоснователни. Възложителят излага на първо място несъгласието си с правния извод на комисията, че отстраняването от участие на Динакорд-България следва да е по чл. 107, т. 2, б. "а", а не както е посочено в обжалваната заповед по чл. 107, т. 5 ЗОП. Възражението е неоснователно. Касае се за две напълно различаващи се едно от друго основания за отстраняване на участник. В най-общи линии отстраняването, поради несъотвествие на офертата с предварително обявените условия за изпълнение на поръчката, касае съдържанието на предложението за изпълнение в неговата цялост, пълнота и съответствие с изискванията към изпълнението. Прилагането му се предшества от разглеждане на офертите по същество, защото само по този начин може да се установи същността и характера на предложението на конкретния участник за изпълнение на поръчката. За разлика от него, отстраняването по т. 5 от разпоредбата се прилага при несъответствие на офертите с условията за представянето им. Законодателят само частично е изброил отделни форми на такова несъответствие – форма, начин на представяне, срок и валидност на офертата. За да се приложи едното или другото основание за отстраняване, следва да се съобрази от възложителя дали е налице несъответствие на офертата с условията за изпълнение на поръчката или с условията за нейното представяне. В настоящия случай е констатирано несъответствие между съдържащите се в ценовото предложение на Динакорд-България единични цени с отчитане на бройките на предложеното оборудване и посочената обща стойност на доставката и въвеждането в експлоатация. Разликата е в размер на 11 лева според конкурсната комисия, съответно 21 лева според КЗК. Така констатираното несъответствие е пряко относимо към сключването на възлагателния договор за изпълнение предмета на поръчката и съставлява основание за отстраняване по чл. 107, т. 2, б. "а" ЗОП. То не нарушава условията за представяне на офертата, нито формата, начина на представяне, срока и валидността й и необосновано е квалифицирано от възложителя, като основание за отстраняване по смисъла на чл. 107, т. 5 ЗОП. Възраженията на касационния жалбоподател в тази насока са необосновани. На следващо място в касационната жалба се твърди, че след като КЗК е установила законосъобразност на отстраняването на Динакорд-България, то по недопустим начин е продължила да разглежда "необосновани, недоказани и бланкетни твърдения в подадената жалба". За илюстрация на основателността на довода си, касационният жалбоподател се позовава на три решения на КЗК. И трите решения бяха анализирани от настоящия съдебен състав, при което се установи липса на каквото и да било сходство с настоящия случай, при който участниците са само двама. Така например съгласно решение № 503 от 18.04.2019 г. участниците са трима, което е мотивирало КЗК да счете, че законосъобразно отстраненият жалбоподател няма правен интерес да иска преразглеждане на допускането до участие на определения изпълнител, защото има още един класиран участник. В решение № 553 от 9.07.2020 г. не са разгледани допълнително въведени възражения пред КЗК след подаване на жалбата, докато в настоящия случай всички възражения са направени още в самата жалба. Те са толкова конкретни, колкото е конкретна и обективираната в протокола на конкурсната комисия информация за съдържанието на техническото предложение на Фактор-ТС. Това на свой ред поставя въпроса за пределите, в които един участник може да се позовава на правото си по чл. 102, ал. 1 ЗОП и действията на конкурсната комисия в такива случаи. Един от четирите основни принципа, залегнали в чл. 2 ЗОП е този по ал. 1, т. 4 – на публичност и прозрачност. За ефективното му прилагане в закона са разработени редица механизми, включващи, както изискването за мотивираност на актовете на възложителя и на помощния му орган, така и за тяхното публично обявяване. Преценена от този аспект, нормата на чл. 102 от закона представлява едно отклонение от този принцип, като обезпечава правото на участниците да се позоват на конфиденциалност и да изискат от възложителя да не разкрива информация, заявена за търговска тайна. Доколкото правото съставлява отклонение от въведен общ принцип, то следва да се тълкува стриктно, а не разширително. Прочитът на разпоредбата показва, че законодателят е обвързал това право на участника с основен белег на изискуемата от възложителя информация – тя да е търговска тайна. Понятието не е тълкувано в ЗОП, но определение за него се съдържа в чл. 3 от Закона за защита на търговската тайна. Това е всяка търговска и технологична информация, която отговаря едновременно на трите формулирани изисквания: да представлява тайна по такъв начин, че като цяло и в съвкупност на елементи не е общоизвестна или леснодостъпна за лица от средите, които обичайно използват такъв вид информация; има търговска стойност, поради тайния си характер; по отношение на нея са предприети мерки за запазването й в тайна, от лицето, което има контрол върху информацията. Преценено от този аспект, изявлението на класирания на първо място участник, че цялото му техническо предложение, ведно със задължителните за прилагане към него документи, се счита за конфиденциална, би следвало да се провери от възложителя на плоскостта на общото задължение на субектите на административния процес, регламентирано в чл. 4, ал. 3 АПК да упражняват своите права, без да вредят на правата и законните интереси на други лица. Другият общ принцип е въведен в чл. 171, ал. 3 АПК, задължаващ страните да съдействат за установяване на истината. Общите принципи са напълно важими и за правоотношенията във възлагателния процес, съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 9 ЗОП, определяща решенията на възложителите за индивидуални административни актове, издавани по реда на този закон. Това неминуемо поставя въпроса пред конкурсната комисия за съответствие на информацията, определена, като търговска тайна, с определението на такава по чл. 3, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗТТ и преценка на евентуалната възможност за изясняване на тези въпроси чрез механизма, уреден в чл. 104, ал. 5 ЗОП. В настоящия случай би могло да се приеме, че, комисията обосновано е зачела (видно от изявлението й на стр. 5 от протокола) обявяването от Фактор-ТС за търговска тайна на марките, моделите, партидните номера и линовете към страниците на производителите на оборудването, предмет на доставка. В същото време, обаче, напълно немотивирано е приела като търговска тайна две обяснителни бележки и две декларации, изготвени от управителя на дружеството и обявени от него за търговска тайна. Документите, изхождащи от икономическия оператор включват в съдържанието си само наименованието на производителите на оборудването, а в изводите си в протокола, самият помощен орган не е включил производителите сред обстоятелствата, попадащи в обхвата на чл. 102, ал. 1 ЗОП, за които е счел изявлението за търговска тайна за основателно и подлежащо на уважаване. Дори и да е приела и тези документи за конфиденциални, в изпълнение на основния принцип на публичност и прозрачност, като помощен орган, съставен от професионално компетентни експерти, тя е била задължена да намери баланса между защитата на принципа на прозрачност и защитата на интереса на участника от запазване на негова действителна търговска тайна по смисъла, който е вложен в това понятие в ЗЗК и ЗЗТТ. Точно това не е направено в настоящия случай, тъй като разсъжденията в протокола, обективиращ работата й на закритото заседание са напълно и изцяло бланкетни и повърхностни. Наред с така констатираното нарушение на основни законови принципи, комисията е допуснала още едно съществено нарушение. То се изразява във факта, че изцяло извън обхвата на дължимия анализ е останало изследването на въпроса дали и доколко приложените две обяснителни бележки и две декларации от този участник покриват задължителните изисквания за наличие на документи от производители на предлаганото оборудване – предвидени за задължително представяне в т. 2 и т. 3 от раздела "Приложения", съдържащ се в образеца на Техническо предложение – приложение № 5 от одобрената конкурсна документация. Самите обяснителни бележки са лишени дори от наченки на минимална конкретика и не отчитат, нито дългия срок от откриването на процедурата на 26.05.2020 г. до крайния срок за подаване на оферти – 30.06.2020 г., нито съвременните технологии за електронна размяна на документи ( време и начини, които обуславят изпълнението на това изискване, независимо от държавата, в която се намират централите на производителите на оборудването). Друг е въпросът, че от петимата, само за един от тях е посочена страната, където е тази централа, а за останалите се твърди най-общо и напълно необосновано затруднение в комуникацията, без да се знае коя е крайната точка. В контекста на така извършения анализ, съдът намира за напълно неотносим към спора довода на възложителя в касационната жалба, че условието било изпълнено, тъй като продуктите се произвеждат от група производители, свързани лица и е представен един документ с налична информация за обстоятелствата по т. 3. 1 и т. 3. 2 от конкурсната документация за повече от един производител. Това съждение е вярно, но само по отношение наличието на документи по т. 3. 2, касаещи оторизацията на участника от официален представител на производителя да сервизира конкретната техника и оборудване. Тези документи са залегнали в т. 4 от приложенията към Техническото предложение. Не случайно в т. 4 от него, Фактор-ТС е представил девет оторизационни писма. Такава възможност не е предвидена по отношение изискуемите документи в т. 3. 1 от конкурсната документация, изброени съответно в т. 2 и т. 3 от приложенията към техническото му предложение, където документите, издадени от производителя на съответното оборудване са значително по-малко, а липсата на дължими такива е запълнена чрез представяне на две обяснителни бележки и две декларации, изхождащи от управителя на участника. Отделен и също толкова съществен е въпросът за съдържането на тези две декларации и доколко самото то отговаря на изричните изисквания на възложителя по т. 2 и т. 3 от изискуемите за задължително прилагане към техническото предложение документи. В касационната си жалба Фактор-ТС оспорва фактическите установявания в решението на КЗК относно издадени от него декларации от името на съответните производители. Вярно е, че в двете декларации, управителят на дружеството променя изискванията на възложителя и декларира обстоятелства от свое име, а не от името на производителите. Това обаче затвърждава крайния правен извод на КЗК, че неговото техническо предложение не покрива задължителното съдържание на приложенията, оповестени от възложителя и задължителни за прилагане. Поради това по отношение на него законосъобразното поведение е било да се приложи правилото в т. 3. 2 от конкурсната документация и той да бъде отстранен от участие на основание чл. 107, т. 2, б. "а" от закона – стр. 31 от документацията. Още повече, че при прегледа на техническото му предложение, съдът констатира липса на изискуемите документи още от двама производители на оборудване по т. 3. 5 на стр. 41 и на т. 6 на стр. 32 и т. 1 на стр. 51 от техническото предложение. Наистина последните две са компютри, но по отношение на тях е въведено изключение само относно изискването за оторизация – т. 3. 2 на стр. 31 от одобрената документация, съответно и за тях се дължат документите по т. 3. 1. от нея. Формалният и незадълбочен подход на конкурсната комисия при разглеждане на приложените документи към техническите предложения и на двамата участника, се установява и при прегледа на предложението, представено от Динакорд-България. В него се съдържа пояснителна бележка относно проблемите с представяне от страна на производителите на документите по т. 2 от приложенията към техническото предложение, а именно: документи от производителя на оборудването, съдържащи информация за периода, в който предлаганото оборудване ще бъде в производствената листа, като най-краткият такъв може да е 5 години от датата на доставката. В тази обяснителна бележка практически се възразява срещу определения минимален срок, което възражение е преклудирано с влизане в сила на решението за откриване на процедурата. Прави впечатление, че представените от Динакорд-България документи за установяване на това обстоятелство визират срок от 12 месеца, което на свой ред съставлява несъответствие на техническото му предложение с поставените от възложителя изисквания. Извършеното фактическо установяване от съда не води до промяна на крайния извод на възложителя и на КЗК за законосъобразно отстраняване на това дружество. С оглед, обаче, на обстоятелството, че възложителят е длъжен да прекрати процедурата с оглед задължителните указания, дадени от КЗК в отменителното решение, при евентуално откриване на друга такава с идентичен предмет, той би могъл да прецени в рамките на оперативната си самостоятелност реалната изпълнимост на подобно изискване за такъв дълъг срок. По така изложените съображения, съдът намира двете касационни жалби за неоснователни. Решението на КЗК е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответната страна, възложителят следва да му заплати сумата 1000 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, четвърто отделение