Решение № 10449 от 13.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1609/2010 г.

Решение № 10449 от 13.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1609/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Васил Христов Георгиев, съдебен адрес гр. София, ул. "С." № хх срещу решение № 87 от 13.11.2009 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 3856/2009 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът не е бил уведомен за започване на административното производство. По този начин е бил лишен от възможност да защити правата си. Ако административният орган бе спазил законовите изисквания, касаторът би имал възможност да защити правата си. Наред с това в оспорения акт не е посочена причината за налагане на принудителната административна мярка. Моли съда да отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - заместник-директорът на Столичната дирекция на вътрешните работи, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че на касатора, за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 2 във вр. с ал. 1, чл. 54 и 66 от НК, е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от три месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години. На 23.03.2009 г. органът отправил до него писмо, с уведомление за образувано производство по реда на чл. 76, т. 2 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Писмото не е потърсено от адресата. При извършена на 1.04.2009 г. проверка от органите на МВР на постоянния адрес касаторът не е намерен. Баща му дал сведение, че лицето е в Швейцария, както и че много често пребивава в жилището на баба си и дядо си в Лозенец, както и при него - в ж. к. "Лагера". Уведомлението за започналото производство е съобщено на лицето по реда на чл. 61, ал. 3 АПК. В указания срок не е подадено възражение. При така установената фактическа обстановка съдът приел, че актът е издаден от компетентен орган, в искана от закона форма, при посочване на фактическите и правни основания за издаването му. Приел, че са налице материалните предпоставки за издаване на акта - касаторът е нереабилитирано лице, осъдено за умишлено престъпление. Приел, че настъпилата промяна в законодателството е израз на разбирането и на оценката на визираната в чл. 27 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/34/ЕИО, 75/148/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (Директива 2004/38) възможност за ограничаване на правото на свободно движение поради съображения, свързани с обществения ред и на принципа на пропорционалността. Приел, че законодателят не е предвидил обратно действие на отмяната на чл. 76, т. 2 (отм.) от ЗБЛД, поради което законосъобразността на акта следва да се преценява по нормата, действала към датата на издаването му. Въз основа на това направил извод, че актът е законосъобразен. Този извод на съда е правилен. Съдът правилно е установил фактическата обстановка и настоящата инстанция я приема като обективна, в съответствие с доказателствата по делото. Безспорно по делото е, че касаторът е лице, осъдено за престъпление от общ характер и нереабилитирано към датата на издаване на оспорения акт. Спорен по делото е въпросът редовно ли е уведомен жалбоподателят за започналото административно производство, т. е. допуснал ли е ответникът по касационната жалба съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Видно от доказателствата по делото ответникът по касационната жалба е изпълнил задължението си по чл. 26, ал. 1 АПК - изпратил е съобщение на касатора за започналото административно производство на постоянния му адрес. Това съобщение не е било потърсено. Органът извършил и посещение на постоянния адрес, но не намерил жалбоподателя на адреса. С оглед на това законосъобразно приложил разпоредбата на чл. 61, ал. 3 АПК. Фактът, че в същия период касаторът изтърпявал присъда пробация и се е явявал редовно пред органите на пробационната служба сам по себе си не води до извод, че административният орган не е спазил административнопроизводствените правила. Както правилно посочва в мотивите си съдът не е налице нарушение, което да е повлияло или което би могло да повлияе върху съдържанието на акта. Правото на защита на касатора не е било нарушено. Съдът правилно е ценил доказателствата по делото и въз основа на тях е направил обоснован извод, че към датата на издаване на оспорваната заповед са налице материалноправните предпоставки за налагане на принудителната мярка. Касаторът е бил нереабилитирано лице, осъдено за умишлено престъпление от общ характер. Правилни са и изводите на съда досежно приложимия закон. Отмяната на разпоредбата на чл. 76, т. 2 от ЗБЛД към датата на приключване на устните състезания, при липса на изрично придадено й обратно действие, не дава основание да се приеме, че не е налице материалноправно основание за издаване на акта. Неоснователно е твърдението на касатора за неправилност на съдебното решение, тъй като съдът не е отчел, че в оспорената заповед не са посочени причините за налагане на принудителната мярка. Налагането на принудителната мярка е въпрос на преценка по целесъобразност на органа. На контрол за законосъобразност от съда подлежи само наличието на материалноправните предпоставки за налагане на мярката. В случая, тези предпоставки са налице, поради което правилно съдът приема, че фактическите и правни основания, изложени в оспорваната заповед, обосновават нейната законосъобразност. Следва да се посочи, че със Закона за изменение на Закона за българските лични документи, ДВ. бр. 26 от 6.04.2010 г., § 5, в тримесечен срок от влизането в сила на закона се прекратява действието на принудителните административни мерки, приложени със заповед на основание отменените разпоредби по чл. 76, в т. ч. и по т. 2. Следователно към датата на приключване на устните състезания в касационното производство мярката е прекратила действието си. Доколкото обаче на мярката е допуснато предварително изпълнение съдът приема, че за касатора е налице правен интерес от оспорване на заповедта, поради което се произнася по същество. Видно от изложеното релевираните от касатора твърдения за неправилност на съдебното решение са неоснователни. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд,