Решение № 3451 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7812/2012 г.

Решение № 3451 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7812/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Пловдив, чрез юрисконсулт Игнатова, против решение № 950/25.04.2012 г. по адм. д. № 163/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено Решение № 1895/22.12.2011 г. на началника на Митница Пловдив, с което е на по ЕАД № 10BG003000Н0042546 за стока № 1 е определена нова митническа стойност в размер на 28197,90 лв., определено за доплащане на ДДС в размер на 4013,11 лв., ведно със законната лихва, изчислена от датата на поставяне на стоките под режим - 29.03.2010 г. до окончателното погасяване на задължението по ЕАД № 10BG003000Н0042546 от 29.03.2010 г., както и е постановено да се извършат корекции по ЕАД-то в съответните кл. 20 "Условия на доставката", кл. 22 "Валутна и обща фактурна стойност", кл. 23 "Валутен курс", кл. 42 "Цена на стоката", кл. 45 "Уточняване", кв. 46 "Статистическа стойност" и кл. 47 "Изчисляване на вземанията. В жалбата се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - "Садат" ООД, чрез адв. Костов и юрисконсулт Гацова, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Допълнителни съображения излага в писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - директорът на ТД на НАП - Пловдив, редовно призован, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, по жалба на "Садат" ООД, е отменено решение на началника на Митница Пловдив, с което е определена нова митническа стойност по ЕАД № 10BG003000Н0042546/29.03.2010 г. и е определено допълнително задължение за ДДС. Така постановеното решение е правилно. Административният съд е събрал всички относими към спора доказателства, без допуснати процесуални нарушения, и е приложил правилно материалния закон. Правилно е възприето като краен резултат, че представените от дружеството доказателства доказват по безспорен начин реалната митническа стойност на стоката по ЕАД № 10BG003000Н0042546/29.03.2010 г. Липсват каквито и да е доказателства по преписката, обосноваващи извода в оспорения акт, че стоката е оформена за свободно обръщение и крайно потребление със занижена стойност. От фактическа страна по делото е установено, че на 29.03.2010 г. с ЕАД № 10BG003000Н0042546 на територията на Република България "Садат" ООД поставя под режим "допускане за свободно обръщение с крайно потребление" стока: хартиени носни кърпички, марка "ТАНГО", с нето тегло 9317 кг., с код по ТАРИК 4818201000, с декларирана фактурна стойност 4 158 евро, с държава на изпращане Турция и изпращач "KOZMO KIMYA SANAYI VE DIS. Tic. Ltd. Sti". Към ЕАД е приложена търговска фактура № 108950/26.03.2010 г. на стойност 4 158 евро. С оглед установяване на действителната митническа стойност на стоката, до турската митническа администрация е отправено запитване по линия на международното сътрудничество, в отговор на което е получено писмо, от което е видно, че при износа на същата стока, турският доставчик е приложил фактура със същият номер, серия А, но с различна стойност, а именно - 19404 щатски долара и са отразени различни условия за доставка - FOB Истанбул. Именно тази стойност на стоката по представената от турската митническа администрация фактура, е възприета от митническия орган като реална цена на стоката по процесния ЕАД. Относно различията в данните по спорната фактура и митническа декларация, представени от жалбоподателя пред митническата администрация и тези, получени по линията на международното сътрудничество, съдът е посочил, че действително полученото писмо от турските митнически власти е официален документ, но приложените към него копия на фактура и износна митническа декларация, представени пред турската митническа администрация при износа, имат характера на частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила. Същите не изхождат от жалбоподателя, поради което не може да се приложи принципът, че частният свидетелстващ документ обвързва страната, която го издала, когато са декларирани неизгодни за нея обстоятелства. Наред с това съдът е приел, че не са изложени мотиви, защо при едни и същи частни документи, но с различно съдържание, административният орган е дал вяра на доказателства, които са постъпили по линия на международното сътрудничество, а не на тези, представени от жалбоподателя. Съгласно чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а"-"г". По делото няма данни, че митническата стойност е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. от МКО, респективно чл. 36 и сл. от ЗМ. При неоспорена от митническия орган фактура, приложена към процесния ЕАД, настоящият съдебен състав намира, че съгласно чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (МКО) не са налице основания за промяна на декларираната митническа стойност на осъществения внос. Процесната фактура, издадена от износителя, представената квитанция за плащане на фактурираната стойност, посочена в ЕАД, както и представените документи за установени между износителя и вносителя договорни отношения, са достатъчни за установяване, че декларираната от "Садат " ООД митническа стойност е установената за плащане и реално платената цена, в която са включени и транспортните разходи до Пловдив, поради посочено условие "СРТ Пловдив". С оглед разпределението на доказателствената тежест и при липса на оспорване на писмените доказателства, представени от "Садат " ООД, следва да се приеме, че митническите органи не са установили по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от МКО е различна от декларираната. Съдът намира, че при така събраните доказателства, подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО е декларираната от жалбоподателя равностойност на 4158 евро, включваща и транспортните разходи до Пловдив, поради което не са налице и условията чл. 32, § 1, б. "д" от МКО за увеличаването и с транспортни разходи. С оглед разпределението на тежестта на доказване, върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си, т. е. че платената или подлежаща на плащане цена е по - висока от декларираната от вносителя и че условията на доставката са с транспортни разходи за купувача. По делото такива категорични доказателства не са представени и не са ангажирани - няма платежни нареждания или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения, не е оспорена по съответния процесуален ред квитанцията за плащане на договорената цена. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че незаконосъобразно и немотивирано е определена нова митническа стойност по реда на чл. 29, § 1 от МК, респективно чл. 35 от ЗМ, различна от декларираната, за която от неоспорените писмени доказателства се установява, че е реално договорената и платена цена. С оглед на изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане, на "Садат" ООД следва да се присъдят 150 лева юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК