Решение № 4356 от 28.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9105/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез юрисконсулт Е. Хичовски, против решение 3220/02.08.2024 г., постановено по адм. дело 642/2024 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отменено Решение 7158/18.06.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неоснователност - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Посочва се, че по отношение на лицето не следва да се предоставя статут на някое от основанията по чл. 8 и/или чл. 9 ЗУБ, поради което се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата. Ответната страна А. О. И., гражданин на Сирия, чрез адвокат Д. Димова, с писмен отговор оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. В съдебно заседание А. О. И. се явява лично, като поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна против неблагоприятен за същата акт, подлежащ на оспорване пред съд и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение АС - Хасково е отменил по жалба на А. О. И., гражданин на Сирия, Решение 7158/18.06.2024 г. на Председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма, но при неправилно приложение на материалния закон. Установено е, че с молба вх. 105450-4653/04.07.2023 г. на Дирекция Миграция , СДВНЧ [заличен текст], А. О. И., гражданин на Сирия, [заличен текст], вероизповедание: [заличен текст], семейно положение - неженен, поискал предоставяне на международна закрила от Република България. Образуваното по молбата производство е било прекратено на осн. чл. 77, ал. 1 вр. чл. 15, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗУБ. След установяването на А. О. И. в Германия и връщането му в България, той подал молба за възобновяване на производството, като същото е възобновено. С чуждия гражданин е проведено интервю на 23.01.2024 г., отразено в протокол. Като причина за напускане на страната си на произход той посочил тежкото икономическо състояние в Сирия и невъзможността баща му да го издържа. По време на интервюто А. О. И. посочил още, че не е имал проблеми, основани на етническата му принадлежност или заради изповяданата от него религия, не е имал и проблеми с властите в Сирия, не му е оказвано насилие, не е бил член на политическа партия. Установено е още, че А. О. И. получил разрешение по време на производството за предоставяне на международна закрила да пребивава на адрес в гр. София. От страна на агенцията било изпратено писмо до СДВР София с цел проверка дали чужденецът пребивава на посочения от него адрес, вследствие на което такава проверка е извършена от служители на шесто РУ на СДВР. От проверката е установено, че на посочения от А. О. И. адрес няма настанени чужди граждани. Информацията е установена след проведен разговор на служителите на реда с домоуправителя на сградата. Поради това, на чужденеца била изпратена покана да актуализира адреса си, но до приключване на производството такава не била извършена. За изясняване на обстоятелствата, административният орган е използвал и данните, отнасящи се за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия, като също така по делото е представена и информация от ДАНС, в която е посочено, че не възразяват да се предостави закрила на чужденеца. Така въз основа на данните от административната преписка, органът приел, че предвид бежанската история и обстоятелства, същите сочат на липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец по отношение на А. О. И.. Обсъдени са доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут и е прието, че не са налице и основанията по чл. 9 от закона. От правна страна административният съд приел, че в случая не са доказани предпоставките по чл. 8 за предоставяне на бежански статут по чл. 8 ЗУБ, защото от преписката не се установява спрямо А. О. И. да е осъществено някакво преследване по смисъла на закона. По отношение на чл. 9 ЗУБ съдът приел, че в конкретния случай е налице наличие на вътрешен конфликт в Сирия, поради което по отношение на чужденеца е налице възможност на получи хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Въпреки горното, първоинстанционният съд приел, че има нарушение на материалния закон, защото административният орган е отказал да предостави хуманитарен статут на А. О. И., мотивирайки се с това, че лицето не е било намерено на посочения от него адрес в гр. София, поради което и не се е явил в РПЦ Харманли да посочи нов актуален адрес, а това поведение представлява израз на незаинтересованост и бездействие от страна на чужденеца. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 2 ЗУБ производството за предоставяне на международна закрила се прекратява, когато чужденецът два пъти не може да бъде намерен на разрешения му адрес или на друг адрес, посочен от него, а в процесния случай А. О. И. е бил потърсен само веднъж на адреса от административния орган. Поради това, АС - Хасково отменил Решение 7158/18.06.2024 г. на председателя на ДАБ и върнал преписката на органа за ново произнасяне. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Касационната инстанция не споделя извода, че административният орган не е приложил правилно материалния закон. Оспореното Решение 7158/18.06.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС е издадено в производство по общия ред по глава шеста, раздел ІІІ ЗУБ и с него на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ на А. О. И., гражданин на Сирия, е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Решението е издадено в писмена форма и е мотивирано с фактическите и правни основания за отхвърляне на молбата. Както е посочено, правилно административният орган е преминал към разглеждане на производството по общия ред, с оглед разпоредбата на чл. 77, ал. 2 ЗУБ, която урежда, че прекратено производство може да бъде възобновено само веднъж, защото в случая производството за предоставяне на международна закрила в полза на А. О. И. вече е било възобновено. С Решение 15795/26.10.2023 г. на заместник председателя на ДАБ при МС, на основание чл. 77, ал. 1 във вр. чл. 15 ЗУБ производството по предоставяне на международна закрила по отношение на А. О. И. е било прекратено, защото той е напуснал България. След връщането му от Германия, производството е възобновено по негова молба. Не се споделя изводът на съда, че чужденецът не е потърсен два пъти на заявения от него адрес от административния орган, поради което е нарушена нормата на чл. 15, ал. 1, т. 2 ЗУБ. Това е така, защото първоначално служители на шесто РУ на СДВР са извършили проверка, при която установили, че на посочения от А. О. И. адрес няма настанени чужди граждани, като това е установено след разговор с домоуправителя, след което реално чужденецът е потърсен втори път с писмо, с което е поканен да посочи актуален адрес. Това писмо обаче се е върнало като непотърсено. Именно поради гореизложеното, настоящият състав счита, че в случая не е осъществено нарушение на нормата на чл. 15, ал. 1, т. 2 ЗУБ, защото А. О. И. е бил потърсен два пъти на посочения от него адрес. Правилен е изводът на административния орган, че изложената бежанска история не установява наличието на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Изцяло в съответствие с данните по делото, в това число и свободно разказаната от кандидата история при провеждане на интервюто, административният орган е приел, че А. О. И. не е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Сирийският гражданин не сочи нито една основателна причина, поради която не би могъл да се завърне в страната си на произход. Основният му мотив да не желае да се завърне, е чисто икономически. Самият той е посочил, че баща му го е издържал, но след като баща му е станал нетрудоспособен, се е наложило да започне работа, и вместо да си потърси такава, той решава да замине, за което баща му е продал имот и добитък, за да му даде пари. Това обаче не е основание за предоставяне на статут на бежанец. Цялостният анализ на обясненията на А. О. И. доказва ясно и недвусмислено, че е напуснал Сирия по икономически причини. Прави впечатление бежанската история на А. О. И., а именно, че след напускането на Сирия той е преминал нелегално през границите на няколко страни Турция, където останал няколко месеца, България, където не се е задържал, а е преминал през още няколко държави, за да достигне Германия, от където е върнат. Следователно, настоящият състав счита, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ по добри условия за живот и реализация. Правилни са и изводите на административния орган, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Данните, съдържащи се в проведеното с него интервю, налагат извод за липса на доказателства А. О. И. да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му. В съответствие с изискванията на ЗУБ административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Въз основа на данните, обективирани в справките на Дирекция Международна дейност при ДАБ, административният орган е приел, че обстановката по сигурността в Сирия е достигнала прага на всеобхватно насилие в рамките на вътрешен въоръжен конфликт, преминал в гражданска война и не може да се очаква молителят да се установи където и да е на територията на държавата си по произход, където да ползва трайна и ефективна закрила. Въпреки горното, правилно ДАБ се е позовал на чл. 28 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на съвета, относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, където е посочено, че когато съществува сериозно основание да се счита, че кандидатът негласно е оттеглил молбата си или негласно се е отказал от нея, държавите-членки гарантират, че решаващият орган взима решение за прекратяване на разглеждането на молбата или, при условие че решаващият орган, смята молбата за неоснователна, след подходящото й разглеждане по същество, в съответствие с чл. 4 от Директива 2011/95/ЕС, я отхвърля. Поради факта, че веднъж производството по предоставяне на закрила на А. О. И. е било прекратено поради напускането от негова страна на България и заминаването му в Германия, а след това той не е намерен на посочения от него адрес, правилно е прието от органа, че не са налице основания да се счита, че той продължава да се намира извън страната си на произход и че продължава да се отказва от нейната закрила, което е необходимо условие за предоставянето му на хуманитарен статут, по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Правилно поведението на чужденеца е възприето от органа като мълчалив отказ от молбата му и явна незаинтересованост от изхода на производството за предоставяне на международна закрила от страна на България. Следва да се обсъди и представената пред съда справка от Дирекция Международна дейност от 03.02.2025 г. относно състоянието на сигурност в районите на Дамаск, Алепо, Хасака, Камишли, Латаия и Тартус, след падането на режима на Б. А.. Съгласно същата, в Сирия се наблюдава връщане на сирийците от Турция, Йордания и Ирак. Също така са възстановени полетите от международното летище в Дамаск, като пример за това е посочен и първи полет от Доха от 13 години насам. Посочено е, че Световната здравна организация осъществява и трансгранични мисии на ООН, като провежда и обучения. На 08.01.2025 г. Специалният пратеник на ООН за Сирия посочил, че докато ситуацията със сигурността в някои региони се подобрява, безредици продължават в крайбрежните региони, Хомс и Хама. Като цяло информацията е за несигурна обстановка, но само в някои части на Сирия. Следователно, от справката се установява, че в части от Сирия не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Съответно, не може да се приеме, че са налице тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт по смисъла на тълкуванието, дадено в посоченото по-горе решение на СЕС. Предвид изложеното, като е отменил оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Вместо него, при изяснена фактическа обстановка, следва да се постанови друго, по съществото на спора, с което жалбата на А. О. И., подадена против Решение 7158/18.06.2024 г. на председателя на ДАБ при МС бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,