Решение № 1475 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5474/2015 г.

Решение № 1475 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5474/2015 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ЕМКА" АД, ЕИК: 107001173, гр. Севлиево, ул. "Никола Петков" № 30, срещу решение № 21 от 24.03.2015 г. по адм. д. № 141/2014 г. по описа на Административен съд гр. Габрово. Претендира се неправилност на обжалвания съдебен акт при неправилно приложение на материалния закон. Касаторът оспорва извода на съда за приложение на чл. 195, ал. 1 АПК, без да се държи сметка за приложение на втората алинея на същата разпоредба. Твърди, че с отмяната на текста на чл. 15, ал. 1 от Наредбата на Общинския съвет за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на община Севлиево (Наредбата/) като незаконосъобразен, се изключва неговото приложение от датата на приемането му. Претендира и прилагане на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, тъй като подзаконовият нормативен акт противоречал на акт от по-висока степен. Излага подробни съображения за начина на определяне на таксата битови отпадъци съгласно нормите на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), както и допълнителни относно характера на решението на Общинския съвет, с което се приема план-сметка и се определя размер на такса битови отпадъци за община Севлиево за 2013 г. Прави искане за отмяна на решението на Административен съд Габрово и постановяване на ново, с което да се отмени като незаконосъобразен оспорения Акт за установяване на данъчни задължения за такса битови отпадъци № МДТ. ТБО. 2443/12.05.2014 г. Ответникът по касационната жалба, директор на Дирекция "Приходи от местни данъци и такси" при община Севлиево чрез адв. Янков оспорва жалбата. В писмени бележки мотивира правилността на съдебното решение. Сочи, че съгласно установената съдебна практика, до отмяната на нормативния акт, той поражда права и задължения, които не се засягат. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд, приема същата за допустима като подадена от страна с право на оспорване и в срок. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, при следните изводи от фактическа и правна страна: Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд Габрово е Акт за установяване на данъчни задължения за такса битови отпадъци № МДТ. ТБО. 2443/12.05.2014 г. на главен специалист в Дирекция "Приходи от местни данъци и такси" при Община Севлиево, мълчаливо потвърден на основание чл. 156, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) от Директор на Дирекция "Приходи от местни данъци и такси" при Община Севлиево. Сочи се, че с Решение № 29/07.05.2013 г., постановено по административно дело № 4/2013 г. по описа на Административен съд Габрово, оставено в сила с Решение № 17222/19.12.2013 г. по административно дело № 9148/2013 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС) е отменен чл. 15, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Севлиево, приета с Решение № 184/31.10.2012 г. по Протокол № 14/31.10.2012 г. на Общински съвет Севлиево, като незаконосъобразен. Цитираното съдебно решение било постановено преди изтичане на календарната година, за която бил определен оспорения размер, като това се навежда като достатъчно основание да се приеме процесният акт като незаконосъобразен, тъй като с него се претендирало вземане, което било недължимо предвид отменения като незаконосъобразен текст от Наредбата, определящ размера му. Позовава се на чл. 195, ал. 2 АПК, като изрично сочи задължение на органа да уреди служебно последиците от приложението на този незаконосъобразен текст, а именно да определи ТБО за 2013 г. в съответствие със съдебното Решение отменящо текста на наредбата. С обжалваното съдебно решение Административен съд Габрово е отхвърлил жалбата на "ЕМКА" АД, гр. Севлиево като неоснователна. Въз основа на събраните относими, допустими и необходими доказателства, съдът е установил фактическа обстановка, която се споделя от касационната инстанция. С Акт за установяване на данъчни задължения за такса битови отпадъци № МТД. ТБО. 2443 от 12.05.2014 г., издаден от Главен специалист в Дирекция "Приходи от местни данъци и такси" при Община Севлиево, на основание чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), чл. 107, ал. 1 и ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 17 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Севлиево и във връзка с подадена данъчна декларация по чл. 14 от ЗМТД е установен размер на дължима от дружеството- касатор такса битови отпадъци (ТБО) за 2013 г. за три броя имоти, собственост на същото, по посочени партиди, с конкретизирани за всеки от тях по отделно главница и лихва. Правилно Административен съд Габрово е приел, че според чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК задълженията за такса битови отпадъци представляват публични общински вземания. Съгласно чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за такса битови отпадъци върху недвижимите имоти, този ред е предвиден в чл. 9б ЗМДТ, който сочи, че това се извършва по реда предвиден в чл. 4, ал. 1- 5 от същия закон, според който установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според ал. 3, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а според ал. 4, тези служители се определят със заповед на кмета на общината. Последният, съгласно ал. 5 упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община- на териториален директор на Националната агенция за приходите. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В чл. 107, ал. 3 ДОПК е регламентирано, че по искане на задълженото лице или служебно (в определените хипотези), органът по приходите може да издаде акт за установяване на задължението, когато размерът му се установява по данни от декларация, а това може да се извършва и служебно при неплащане на задължението в срок. Този акт може да се обжалва в 14- дневен срок от получаването му пред Директора на териториалната дирекция. Правилно, въз основа на приложимите правни норми, съдът е приел, че обжалваният акт има характер на индивидуален административен акт и е съставен от оправомощено за това длъжностно лице, в кръга на неговите правомощия, в предписана от закона форма. Касационната инстанция споделя изводите на съда, че актът съдържа мотиви и правно основание, на което е издаден. В акта са изписани и подадените декларации от жалбоподателя за притежавани от него недвижими имоти с номер № 766/17.04.2014 г., № 1712/15.10.2012 г. и № 1249/17.06.2010 г. Посочен е и размера на дължимата такса битови отпадъци за недвижимите имоти, изчислен на база отчетната стойност на активите посочена от дружеството в цитираната данъчна декларация. Административният акт съдържа мотиви и в частта относно начина на формиране на задължението за лицето. Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно- сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с Решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите са посочени в чл. 71 ЗМДТ и те са следните: за сметосъбиране и сметоизвозване - когато услугата не се предоставя от общината; за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Съдът намира, че спорът между страните не е по релевантните факти, а по приложимото право. С покана № 14 на основание чл. 25, т. 1 от ЗМСМА е свикано събрание на ОбС за 31.10.2012 г., като в т. 1.2 от оповестения дневен ред е предвидено приемане на нова Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Севлиево, в сила от 01.01.2013 г. Наредбата е приета с Решение № 184 от така проведеното на тази дата заседание на съвета. В разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от нея е предвидено: "Размерът на такса битови отпадъци за имоти на физически и юридически лица се определя в размер, пропорционален в промил на данъчната оценка, определена съгласно чл. 20, и чл. 21 от ЗМДТ. ". Съгласно § . 1 от ПЗР на наредбата същата влиза в сила от 01.01.2013 г., а според § . 5 от същата с приемането й се отменя предходната Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територия на Община Севлиево, приета с Решение № 13 от 25.02.2003 г. В тази връзка, общо за всички предоставени услуги е сумиран общият размер на база определения промил за всяка една от услугите върху тази основа и в съответствие с решението на ОбС. Основният спорен въпрос между страните касае приложението на отменения чл. 15, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Севлиево, приета с Решение № 184/31.10.2012 г. по Протокол № 14/31.10.2012 г. на Общински съвет Севлиево: С Решение № 29/07.05.2013 г., постановено по адм. д. № 4/2013 г. по описа на Административен съд Габрово, потвърдено с Решение № 17222/19.12.2013 г. по адм. д. № 9148/2013 г. по описа на Върховен административен съд е отменен чл. 15, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Севлиево, приета с Решение № 184/31.10.2012 г. по Протокол № 14/31.10.2012 г. на Общински съвет Севлиево, като незаконосъобразен. Отмененият като незаконосъобразен нормативен текст е бил със следното съдържание: "Размерът на таксата за битови отпадъци за имоти на физически и юридически лица се определя в размер пропорционален в промил на данъчната оценка, определена съгласно чл. 20 и чл. 21 от Закона за местните данъци и такси". Касаторът твърди, че административният съд неправилно е приложил материалния закон, тъй като отмяната на тази разпоредба изключва приложението на текста от приемането му, независимо от хипотезата заложена в чл. 195, ал. 1 АПК. Същото възражение е неоснователно и правилно е отхвърлено от административния съд: Правилно първоинстанционният съд е приел, че по силата на чл. 195, ал. 1 АПК отмяната на въпросния текст от Наредбата действа от датата на влизане в сила на съдебното Решение, с което е отменен. И това не е датата - 19.12.2013 г., както е приел Административен съд Габрово.