Решение № 11841 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7389/2010 г.

ВАСIII отделение13.10.2010 г.докладчик Тодор Петков

Диспозитив

ОТМЕНЯ заповед № ЗС-32/04.03.2010 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 80а ЗДС е разпоредено изземване от"Сателитни системи" ООД гр. София на имот - публична държавна собственост - помещения № 2 и № 3 с обща площ 22 кв. м, находящ се в сградата на Гарнизонен военен клуб гр. Самоков. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщението до страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Мотиви

Решение № 11841 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7389/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 80а от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалбата на "Сателитни системи" ООД гр. София представлявано от Никола Вецев, против заповед № ЗС-32/04.03.2010 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 80а ЗДС е разпоредено изземване на имот публична държавна собственост - помещения № 2 и № 3 с обща площ 22 кв. м, находящ се в сградата на Гарнизонен военен клуб гр. Самоков. Иска се отмяна на заповедта поради допуснати съществени нарушения на административните правила и материална незаконосъобразност. Ответната страна министърът на отбраната оспорва жалбата като неоснователна с подробни доводи в становище и писмени бележки. Заинтересованата страна - ИА "Социални дейности на МО" също оспорва жалбата. Върховният административен съд - III отделение намира жалбата за допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Не се спори по делото, че жалбоподателя "Сателитни системи" ООД ползва имот - публична държавна собственост на основание договор за наем № 85 от 07.08.2007 г. подписан от служител - старши експерт на Изпълнителна агенция "Военни клубове и информация " (закрита с ПМС № 167 на МС от 11.07.2008 г.) с правоприемник ИА "Социални дейности на МО". Длъжностното лице Бойко Йорданов Лазаров е извършило действията по провеждане на търг за отдаване под наем на процесния имот и е сключило договора за наем по силата на заповед за упълномощаване № 486 от 29.12.2006 г. на директора на Изпълнителна агенция "Военни клубове и информация". По делото е приложен и анекс от 07.08.2007 г. към договора за наем от 07.08.2007 г., подписан от изпълнителния директор на агенцията, в който се сочи, че се потвърждават всички действия извършени от пълномощника при подписване на договора за наем. Административното производство е започнало въз основа на докладна записка изх. № 2467/23.02.2010 г. на ИА "Социални дейности на МО" до министъра на отбраната с предложение за изземване на имота. Със заповед № ЗС-32/04.03.2010 г. на министъра на отбраната и предмет на настоящото съдебно производство на основание чл. 80а от ЗДС е наредено изземване на държавния имот с мотиви, че договорът за наем е нищожен и имота се ползва без правно основание. При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи: Съгласно чл. 80а, ал. 1 от ЗДС държавен имот, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. Заповедта в конкретния случай е издадена от компетентен по материя и степен административен орган, в предвидената от закона форма. Основния спорен въпрос по делото е валидността на сключения договор за наем, който е основание за ползването и владението на имота. Доводите на административния орган издал оспорения административен акт се свеждат до твърдения за нищожност на същия, тъй като е сключен в противоречие на закона - ЗЗД и е нищожен. Затова той не може да породи съответните права и задължения за страните му и не може да бъде валидиран. Отдаването под наем на имоти - публична държавна собственост се извършва по реда на чл. 16, ал. 2 във връзка с чл. 19, ал. 1 от ЗДС. Процедурата е подробно регламентирана в чл. 13 от ППЗДС. Лицата, които имат право да отдават под наем имоти държавна собственост са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ППЗДС - а това са министър, ръководител на друго ведомство или областен управител. Нормата повелява, че в техните изрични правомощия са откриването на търга, издаването на заповед, с която се определя лицето, спечелило търга и наемната цена. Липсва законова делегация, по силата на която изброените административни правомощия да се предоставят на други лица, т. е компетентния орган, който е следвало да проведе процедурите е изпълнителния директор. Процедурата по отдаването под наем на имоти държавна собственост представлява сложен смесен фактически състав, който включва в себе си - административен акт и сключен въз основа на него граждански договор. Дори договорът да е подписан от лице без представителна власт, препотвърден впоследствие от компетентния представител на наемодателя, провеждането на административната процедура от некомпетентен орган нe води до недействителност на наемното правоотношение изцяло. Вярно е, че предпоставка за възникването му е издаване на валиден индивидуален административен акт от компетентен за това административен орган и сключване на действителен договор за наем. Това е така, но в конкретния случай, тъй като договорът сключен при липса на представителна власт не е нищожен, а унищожаем - правните действия, извършени от лице без представителна власт не са нищожни, тъй като могат да бъдат потвърдени от представлявания т. е. налице е висяща недействителност до потвърждаване на действията и от лицето, от чието име е сключен договора (чл. 42 от ЗЗД). В конкретния случай валидизирането на гражданския договор води до ползването на имота на годно правно основание. Липсата на компетентност (чл. 146, т. 1 от АПК) е нарушение на законността в дейността на административните органи и води до нищожност на издадените заповеди и на взетите решения по проведения търг, но те не са прогласени за нищожни по съответния ред. Административния орган в оспорения административен акт не може да се позовава на собственото си неправомерно поведение свързани с издаването на предходен нищожен административен акт. Предвид изложеното заповедта като незаконосъобразна следва да бъде отменена и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,

Цитирани разпоредби

1