Решение № 15350 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6916/2009 г.

Решение № 15350 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6916/2009 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК. Образувано е по жалба на Бойко Георгиев Никифоров от гр. Русе срещу решение № 14 от 10.04.2009 г., постановено по адм. дело № 35/2009 г. от Административен съд - Русе. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, като неправилно - постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът, чрез процесуалния си представител и в писмени бележки моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Бойко Никифоров против отказ, обективиран в писмо рег. № 38-1/12.01.2009 г. на Директора на Изпълнителна агенция "Морска администрация" ИА "МА" - Дирекция Русе да му бъде издадено свидетелство за водач на малък кораб без ограничение за река Дунав. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административнопроизводствените правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Правилно в обжалваното решение е прието, че Никифоров е притежавал свидетелство за правоспособност "водач на плавателен съд до 10 бруто регистър тона (БРТ) по р. Дунав" от 1983 г. Съгласно § 8 от ПЗР на Наредба № 6 за компетентността на морските лица правоспособността, придобита до влизане в сила на тази наредба се приравнява в съответствие с изискванията на Приложение № 1, в което "водач на малък кораб до 10 БРТ по р. Дунав" се приравнява на "водач на малък кораб". Съгласно § 5 т. 7 от ПЗР на същата наредба "малък кораб" е всеки кораб, плаващ по вътрешни водни пътища, чиято дължина на корпуса е по-малка от 20 m; като независимо от дължината не се считат за малки кораби тези, които са построени или оборудвани за влачене, тласкане или за придвижване на борд на кораби, фериботите и корабите, на които е разрешено да превозват повече от 12 пътници. Правилно съдът е приел в обжалваното решение, че съгласно разпоредбата на чл. 49, т. 4, б. "б" от Наредба № 6 лицата, притежаващи правоспособност "водач на малък кораб" могат да заемат длъжността "водач на малък кораб за спорт и развлечение по вътрешните водни пътища на Европа" след успешно положен изпит пред комисията по чл. 7, ал. 1 от същата. Неоснователен е наведеният в касационната жалба довод, че цитираните разпоредби са в противоречие с Резолюция № 40 на Работната група по вътрешно воден транспорт на Икономическата комисия за Европа към ООН, тъй като видно от представения от касатора превод на същата съгласно приложение № 1 - Изисквания за издаване на Международен сертификат за оператори на увеселителни кораби, в раздел Изисквания - т. 2 е посочено, че желаещият кандидат трябва да докаже на изпит достатъчно познания за регламентите, отнасящи се до работа на увеселителни кораби, както и плавателни и технически познания, необходими за безопасно плаване по вътрешните и/ или крайбрежните води и способността да прилага тези познания на практика, при което изводът на първоинстанционният съд, обжалваният пред него отказ е постановен в съответствие със законовите изисквания е законосъобразен. При извършената проверка настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е обосновано, изводите на съда са в съответствие с материалния закон, като не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение