Решение № 8563 от 10.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1055/2015 г.

Решение № 8563 от 10.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1055/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Стойчо Димитров Стефанов от гр. Стара Загора, чрез пълномощника адвокат Людмила Алексиева, против решение № 230/8.12.2014 г., постановено по адм. дело № 436/2014 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 122/12.09.2014 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Стара Загора, с което е потвърдено разпореждане № 4608187849/23.06.2014 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - гр. Стара Загора, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Стара Загора е отхвърлена жалбата на Стойчо Димитров Стефанов против решение № 122/12.09.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора, с което е потвърдено разпореждане № 4608187849/23.06.2014 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване. За да постанови това решение, съдът е приел, че по подаденото от Стойчо Димитров Стефанов заявление законосъобразно е отказано изменение на отпуснатата пенсия чрез зачитане на стажа през период от 1.01.1982 г. до 28.12.2009 г. като стаж от първа категория. Съдът е изложил подробни съображения, въз основа на които е приел, че разпоредбата на чл. 69, ал. 4 /впоследствие ал. 5, а сега ал. 6/ КСО е неприложима за случая, поради това че същата е влязла в сила след отпускането на пенсията и не й е придадено обратно действие, освен това при отпускане на пенсията лицето не се е възползвало от правото на пенсия при преференциални условия. Наред с това е приел, че от анализа на събраните доказателства не може да се направи извода, че жалбоподателят е участвал пряко и непосредствено в изпълнението на някоя от дейностите, посочени в чл. 71, ал. 1, т. т. 3 - 6 от Закона за защита при бедствия /ЗЗБ/. Според съда в случая не е налице нито едно от изчерпателно изброените в чл. 99 КСО основания за изменение на пенсията. Настоящият касационен състав на състав намира, че така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна по делото се установява, че на Стойчо Димитров Стефанов е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с разпореждане № 4608187849/9.11.2009 г., считано от 19.08.2009 г., при зачетен осигурителен стаж от първа категория 2 години и от трета категория - 42 години 5 месеца и 13 дни, превърнат към трета категория общ осигурителен стаж 44 години 11 месеца и 13 дни. От приложения в пенсионната преписка доклад за осигурителен стаж е видно, че при пенсионирането е зачетен стаж за времето до 18.09.2009 г. Със заявление вх. № МП-9436/11.03.2014 г., допълнено със заявление вх. № 14089/17.04.2014 г., подадени от Стойчо Стефанов, същият е поискал отпусната пенсия да бъде изменена, като придобития от него стаж за периода 1.01.1982 г. - 28.12.2009 г. бъде зачетен от първа категория. Исканото изменение е отказано с разпореждане № 4608187849/23.06.2014 г. на ръководителя на "ПО", което е потвърдено при обжалването по административен ред с решение № 122/12.09.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора, което е предмет на оспорването пред първата инстанция. В мотивите на решението е прието, че от събраните доказателства не се доказва по категоричен начин, че стажа, положен от Стойчо Димитров Стефанов попада в обхвата на чл. 69, ал. 6 КСО, а именно, че същият е извършвал неотложни аварийно-възстановителни работи, оперативна защита при наводнения и операции по издирване и спасяване, химическа, биологична и радиационна защита, посочени в чл. 52г, ал. 2, т. 8 и 9 ЗМВР, чийто обхват и съдържание са уредени в чл. 127р и чл. 127у ППЗМВР. В подадената от Стойчо Стефанов жалба до първоинстанционния съд се излагат доводи и съображения, които обосновават твърдението му, че през спорния период е извършвал дейностите посочени в чл. 17, ал. 2, т. 6 ЗМВР, съответно чл. 52г, ал. 2, т. 8 и т. 9 ЗМВР (отм.) и чл. 71, ал. 1, т. т. 3 - 6 от Закона за защита при бедствия, прави се анализ на представените пред административния орган доказателства и е поискано представянето на други писмени доказателства. В нарушение на задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК съдът не е дал указания на жалбоподателя относно разпределението на доказателствената тежест в процеса и в частност, че не сочи доказателства от значение за определяне на категорията, по която следва да бъде зачетен трудът му през периода 1.01.1982 г. - 28.12.2009 г. Даденото от съда указание в разпореждането от 3.10.2014 г. е общо - че жалбоподателят носи тежестта да установи обстоятелствата, на които основава своите възражение, поради което това указание не удовлетворява изискването по чл. 171, ал. 4 АПК. Съдът е анализирал правни норми, чието приложение не е било спорно по делото, в резултат на което е достигнал до извода, че нормите, на които жалбоподателят основава своята претенция не намират приложение в случая, предвид това че са материалноправни и че не им е придадено обратно действие. Наред с това, едва в края на решението съдът е изложил съображения, които само преповтарят тези на директора на ТП на НОИ, изложени в обжалваното решение и които са в смисъл, че от събраните доказателства не може да се направи обоснован извод, че през периода 1.01.1982 г. до 28.12.2009 г., през който е работил в системата на гражданска защита, жалбоподателят е участвал пряко и непосредствено в изпълнение на някоя от дейностите по чл. 71, ал. 1, т. т. 3 - 6 ЗЗБ. Настоящият съдебен състав намира, че този извод на съда е необоснован, тъй като не е изграден въз основа на анализ на събраните доказателства. Въпреки пространния характер на решението, мотивите, които се отнасят до извода дали жалбоподателя е участвал пряко и непосредствено в изпълнение на някоя от дейностите по чл. 71, т. т. 3 - 6 ЗЗБ са лаконични /на стр. 9, втория абзац/ и не съдържат обсъждане и анализ по същество на събраните доказателства, нито изводи относно релевантните факти и обстоятелства. Отделно от това, в частта от мотивите на решението, отнасяща се до приложимостта на чл. 69, ал. 6 /предишни ал. 4, съответно ал. 5/ КСО се съдържат неверни от фактическа страна данни /относно датата на отпускане на пенсията, относно зачетения при пенсионирането осигурителен стаж, относно датите на влизане в сила на определени изменения на нормативни актове/, което е довело до излагане на неправилни правни доводи и съображения, включително неотносими такива. Относно приложимите правни норми, следва да се има предвид, че с разпоредбата на чл. 69, ал. 4 КСО, нова, обн. ДВ, бр. 102/2006 г., в сила от 23.12.2006 г./ е предвидено, че служителите в Главна дирекция "Национална служба "Гражданска защита" на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, изпълняващи някоя от дейностите по чл. 71, ал. 1, т. 3 - 6 от Закона за защита при бедствия, при прекратяване на правоотношението придобиват право на пенсия независимо от възрастта, при 25 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени в системата на гражданска защита, или ако са прослужили 15 години на длъжност "водолаз". С измененията в ДВ, бр. 109/2007 г., ал. 4 става ал. 5, а с последващо изменение /обн. ДВ, бр. 102/2008 г./, разпоредбата е приведена в съответствие с променено наименование на министерството, като съобразно това е посочено, че ГД "Национална служба "Гражданска защита" е към Министерство на извънредните ситуации. Дейностите, посочени по чл. 71, ал. 1, т. т. 3 - 6 ЗЗБ са следните: т. 3 - операции по издирване и спасяване, т. 4 - провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи при бедствия, т. 5 - оперативна защита при наводнения и т. 6 - радиационна, химическа и биологична защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали. Нормата на чл. 71, ал. 1 ЗЗБ е отменена /обн. ДВ, бр. 93/2009 г., в сила от 25.12.2009 г./, но е била действащо право при отпускането на пенсията на Стойчо Стефанов. В последващите изменения на чл. 69 КСО /последователно - на ал. 5, която е предишната ал. 4, след което ал. 5 става ал. 6/ има препращане към дейностите, посочени в чл. 52д, ал. 2, т. 1, б. б. "в", "г", "д", "е" ЗМВР, в чл. 52г, ал. 2, т. 8 и т. 9 ЗМВР, в чл. 17, ал. 2, т. 6 ЗМВР. С § 5, т. 2 на ПМС № 21 от 8.02.2008 г. /обн., ДВ, бр. 17/19.02.2008 г.) е създадено нова т. 3 в чл. 17, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, в която е предвидено, че за осигурителен стаж при пенсиониране по чл. 69 КСО се зачита и изслуженото време от лица, изпълняващи дейности, посочени в чл. 69, ал. 5 КСО /предишна ал. 4/. Според § 17, предложение второ, от ЗР на същото ПМС № 21/2008 г., § 5, т. 2 влиза в сила от 23.12.2006 г. Съгласно чл. 17, ал. 2 НПОС в редакцията към този момент, осигурителният стаж по ал. 1 се зачита за първа категория труд. Поради това че пенсията на Стойчо Стефанов е отпусната с разпореждане от № 4608187849/9.11.2009 г., считано от 19.08.2009 г., то посочените разпоредби са били част от действащото право към момента на отпускане на пенсията. При произнасяне по подаденото заявление за отпускане на пенсията компетентният административен орган е длъжен служебно да прецени кои са приложимите правни норми, като в тази връзка може да поиска допълнителни разяснения и доказателства от лицето, както и да събира служебно доказателства. В случаите, при които неправилно е приложен материалния закон при отпускане на пенсията, което е довело до неправилно определяне на размера й /пенсията е определена в по-голям или в по-малък размер/, е налице основание по чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО за изменение на влязлото в сила разпореждане за отпускане на пенсията. Подаденото в случая от Стойчо Стефанов заявление от 11.03.2014 г. и допълнение към него от 17.04.2014 г. е за изменение на пенсията със зачитане на осигурителния стаж за периода от 1.01.1982 г. до 28.12.2009 г. за такъв от първа категория и съответно изменение на размера на пенсията. Този стаж /с изключение на стажа за периода след 19.08.2009 г. до 28.12.2009 г./ вече е зачетен при отпускане на пенсията, но от трета категория, не е правено искане за изменение на пенсията, нито има изменение на пенсията, при което да е зачитан новопридобит стаж след отпускане на пенсията /както неправилно е приел първоинстанционният съд/. Предвид изложеното, първоинстанционният съд е следвало да даде отговор на въпросите дали осигурителният стаж на Стойчо Стефанов за периода от 1.01.1982 г. до 28.12.2009 г. /съгласно подаденото от него заявление за изменение на пенсията с вх. № МП-9436/11.03.2014 г., допълнено със заявление вх. № 14089/17.04.2014 г./, е от първа категория по силата на чл. 17, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 НПОС и в тази връзка - дали е налице основание за изменение на отпуснатата пенсия. При този отговор съдът е следвало да разграничи приложимите правни норми през посочения период. Както вече се изложи, в случая не се прави искане за зачитане на новопридобит стаж след пенсионирането, а за изменение на вече отпусната пенсия чрез зачитане от по-висока категория /първа вместо трета/ на стажа за определен период, който вече е бил зачетен от по-ниска категория. Всъщност пенсионният орган, както и по-горестоящият административен орган са възприели искането на Стойчо Стефанов именно по този начин и изобщо не са излагали съображения за неприложимост на съответните правни норми по време, а само за липсата на основание за изменение на разпореждането за отпускане на пенсия, поради това, че не е доказано Стойчо Стефанов да е изпълнявал някоя от длъжностите по чл. 52г, ал. 2, т. 8 и 9 ЗМВР. Следва да се има предвид, че според данните по делото, само за осигурителния стаж за периода от 19.08.2009 г. до 28.12.2009 г. искането следва да се приеме като такова за зачитане на осигурителен стаж, придобит след отпускане на пенсията. Поради това, обстоятелството дали трудът отговаря на изискванията по чл. 69, ал. 6 КСО /предишна ал. 5, съответно ал. 4/ следва да бъде изследвана за целия период. По-конкретно, следва да бъде направена преценка дали Стойчо Стефанов е изпълнявал някоя от дейностите по чл. 71, ал. 1, т. 3 - 6 от Закона за защита при бедствия, съгласно действащите през периода редакции на чл. 69 КСО. При обсъждането на този въпрос съдът следва да даде конкретни указания на жалбоподателя, съгласно чл. 171, ал. 4 АПК и при необходимост да изясни кои въпроси са спорни между страните, като изготви съответен доклад по делото. Наред с това, при преценка за необходимост съдът може да даде указания или при условията на чл. 171, ал. 2 АПК да назначи съдебно-икономическа експертиза, която да анализа съдържанието на дейностите, които са посочени в длъжностните характеристики на жалбоподателя за заеманите от него длъжности през периода, както и с оглед останалите представени доказателства за установяване на конкретните дейности, в които е вземал участие жалбоподателят Стойчо Стефанов. След като обсъди и анализира всички относими и допустими доказателства, съдът следва да направи обоснован извод дали същият е изпълнявал някоя от дейностите, визирани в приложимата разпоредба на чл. 69 КСО и съответно - дали е налице основание за изменение на разпореждането за отпускане на пенсията при условията на чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО и/или за измение на пенсията по реда на чл. 102 КСО. По изложените съображения, решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, което препятства преценката относно правилното приложение на материалния закон. Решението следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При този изход на спора не се присъждат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,