Решение № 9065 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15504/2008 г.

Решение № 9065 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15504/2008 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Тонка Георгиева Стоянова и Елена Генадиева Григорова против решение № 270 от 30.10.2008 г., постановено по адм. дело № 384 от 2008 г. по описа на Административния съд - Кюстендил, в частта, с която е отхвърлена жалбата им против отказ на областния управител на област Кюстендил да признае правото им на обезщетение по реда на ЗПГРРЛ като наследници на Генади Яначков за претърпяна от него репресия, изразяваща се в недопускането му да довърши образованието си във Висшия медицински институт - София. Ответната страна - областният управител на област Кюстендил, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира оставяне в сила на оспорваното съдебно решение. Върховният административният съд - III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е редовно подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения: Съдебното производство е образувано по жалба на касаторите против заповед № 182 от 30.06.2007 г. на областния управител, с която от една страна е уважена претенцията по реда на ЗПГРРЛ на Стоянова и Григорова за изплащане на еднократно обезщетение на основание осъждането на Генади Яначков по реда на чл. 275 от НК, а от друга е отхвърлена претенцията - на основание изключването на наследодателя им от ВМИ - София. Отказът да бъде удовлетворена претенцията на молителите относно правото им на обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗПГРРЛ административният орган е мотивирал с обстоятелството, че след изключването на Яначков през 1951 г. от учебното заведение правата му на студент са възстановени през 1961 г., поради което не може да се приеме, че същият не е допуснат да завърши висшето си образование. Прието е от съда, че така оспорваният отказ е законосъобразно издаден, тъй като правата по чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗПГРРЛ възникват само за лица, чието право да завършат образованието си не е възстановено след първоначалното му отнемане или ограничаване, основано на произход, политически или религиозни убеждения. Изрично е отбелязано, че срокът между изключването и възстановяването е ирелевантен за законодателя и съдът не може да го вземе предвид при постановяване на своето решение. Решението е правилно. Спор по фактите по делото няма, а именно, че Яначков е бил изключен от ВМИ - София, през 1951 г. като студент и че със заповед № 3975 от 27.091961 г., издадена от ректора на Медицинската академия, правата му са били възстановени. Спорният въпрос е относно тълкуването на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 7 във вр. с т. 6 ЗПГРРЛ. Според касаторите продължителният срок, през който е действало изключването - 10 години, представлява репресия, извършена спрямо техния наследодател, тъй като така той е бил лишен от право на образование и съответно да работи по професията си. Настоящата инстанция счита, че първоинстанционният съд точно е тълкувал приложимия материален закон - чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗПГРРЛ, като правните му изводи са съобразени и с постоянната практика на съдилищата по поставените въпроси. Правото на парично обезщетение за претърпени вреди възниква само и единствено за лицата - студенти и ученици, които не са допуснати да завършат своето образование. В случая не е налице правопораждащият претендираното обезщетение фактически състав - по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗПГРРЛ, тъй като макар и след дълъг период от време, правата на Яначков като студент са били възстановени и той е получил достъп до образование. Обстоятелството, че не е довършил образованието си след възстановяването на правата му, е ирелевантно в случая или поне няма данни то да е свързано с нова по предмет, време и начин на осъществяване репресия спрямо наследодателя на касаторите. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК