Решение № 725 от 19.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10065/2009 г.

Решение № 725 от 19.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10065/2009 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 157 от 9.03.2009 год., постановено по адм. д. № 8/08 год. Варненският окръжен съд, адм. отд., втори състав, е отхвърлил жалбата на едноличен търговец "ИТПСИ - Красимир Кръстев" - гр. Русе, представляван от Красимир Георгиев Кръстев, против данъчно-ревизионен акт № 569/17.10.2006 г., издаден от данъчен орган при ТДД - гр. Русе, потвърден с решение № 1341/15.12.2003 год. на директора на РДД - гр. Варна, в частта му в която са определени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС в резултат на непризнато право на данъчен кредит в размер на 23 861, 99 лв. за данъчни периоди 08, 09, 10, 11 и 12 на 2001 год., поправено с решение за поправка на ЯФГ относно Булстат на жалбоподателя, и е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОУИ" - Варна сумата 817, 24 лв. разноски по делото. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Красимир Георгиев Кръстев в качеството му на едноличен търговец "ИТПСИ - Красимир Кръстев" - гр. Русе. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския окръжен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да уважи жалбата, като отмени обжалвания ДРА. Претендира се присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустими. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Варненският окръжен съд е отхвърлил жалбата на едноличен търговец "ИТПСИ - Красимир Кръстев" - гр. Русе, представляван от Красимир Георгиев Кръстев, против данъчно-ревизионен акт № 569/17.10.2006 г., издаден от данъчен орган при ТДД - гр. Русе, потвърден с решение № 1341/15.12.2003 год. на директора на РДД - гр. Варна, в частта му в която са определени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС в резултат на непризнато право на данъчен кредит в размер на 23 861, 99 лв. за данъчни периоди 08, 09, 10, 11 и 12 на 2001 год. Производството по делото е проведено по реда на чл. 226 от АПК след отмяна на първоначално постановеното решение на Варненския окръжен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав с даване на задължителни указания относно приложението на материалния закон, в случая - изясняване на въпроса за реалност на процесните доставки. Окръжният съд е посочил основанията на данъчния орган за непризнаване на право на данъчен кредит по фактурите, издадени от ЕТ "Голдан - Йордан Русков" - наличие на основания по чл. 109, ал. 12, т. 2 и 4 от ДПК (отм.), като е направил извод, че това е станало в нарушение на закона, тъй като не е установено наличие на данъчно предимство или облага. Окръжният съд е приел, че това не е основание за отмяна на ДРА, като предвид разпоредбата на чл. 130 от ДПК (отм.) спорът следва да бъде разгледан по същество и бъде установено дали са налице условията за признаване на право на данъчен кредит по фактурите. На база на събраните доказателства по делото, в това число и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза съдът е приел, че са налице условията на чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.). Предвид дадените указания в отменителното решение на ВАС първоинстанционният съд се е занимал с въпроса за реалността на процесните доставки. Изложени са мотиви, че в тежест на жалбоподателя е да установи това обстоятелство, като представените от негова страна договори, сключени между него и доставчика не установяват същото. Посочено е, че липсват приемо-предавателни протоколи за извършената дейност, за наличие на кадрови ресурс и материална обезпеченост на доставчика. Окръжният съд е изложил и мотиви, че видът на извършената услуга изисква разход на материали и технически средства, а доказателства в тази насока не са ангажирани, а ангажираните такива при повторното разглеждане са само относно наличието на условията по чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.), които по начало не са били спорни. На база на изложеното е направен краен извод за неоснователност на жалбата. Решението на Варненския окръжен съд е правилно и законосъобразно. Следва да бъде посочено, че в по-голямата си част оплакванията на касатора са неотносими към спора. От данните по делото е видно, че производството се развива само по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по фактурите, издадени от ЕТ "Голдан - Йордан Русков", тъй като първоначално постановеното решение на Варненския окръжен съд № 624 от 3.07.2007 год., постановено по адм. д. № 10/04 год. е обжалвано и отменено само в отменителната му част, като същото в необжалваната му отхвърлителна част е влязло в законна сила. В този смисъл е безпредметно да бъдат обсъждани оплаквания, свързани с непризнато право на данъчен кредит по фактури на други доставчици. От друга страна, съгласно чл. 208 от АПК предмет на касационно оспорване е решението (изцяло или отчасти) на първоинстанционния съд, а в по-голямата си част оплакванията в касационната жалба са против обжалвания данъчно-ревизионен акт. Същите са разгледани вече от първоинстанционния съд, по тях е налице влязло в сила решение и не следва да бъдат обсъждани. От трета страна, дадените указания в отменителното решение на ВАС определят и рамките на спора при повторното разглеждане на делото - установяване на реалност на процесните доставки. В тази насока окръжният съд е спазил закона и е съобразил дадените му указания. Направените от него изводи са логически обосновани и в съответствие с фактите по делото и закона. Наведените в жалбата доводи имат лаически, а не правни формулировки. Предвид вида на доставките правилно окръжният съд е приел, че реалността на същите обуславя необходимостта от материално-технически и кадрови ресурс при доставчика, респективно неговия предходен такъв, доказателства в която насока не са ангажирани. Доколкото наличието на реална доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) е кумулативно условие за възникване на право на данъчен кредит, то правилно е прието от страна на окръжния съд, че при недоказване на такава правото не може да възникне. Предвид гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Варненския окръжен съд не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,