Решение № 14361 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5924/2016 г.

Решение № 14361 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5924/2016 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационната жалба на началник на Областно звено "О. В." към КД "Охрана" на МП против решение по адм. д. № 636/2015 г. по описа на АС-В. с искане за отмяна. Твърди, че решението е материално незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Събраните са доказателства за допуснато нарушение от В. В. на изисквания към Приложение № 1, т. 2.2.2, б."г" от Правила за определяне категорията служители, осъществяващи правомощията си в униформено облекло. Към момента на нарушението служителят е бил с лятна униформа, без обаче да бъде с един от задължителните елементи на същата- шапка. Наказанието е в минимален размер. Представя нови писмени доказателства. Ответната страна В. Ц. В. оспорва касационната жалба. Представителят на ВАП дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решение № 104/6.04.2016 г. по адм. д. № 636/2015 г. по описа на Административен съд. -В. е отменена заповед № З-691 от 26.11.2015 г., издадена от началник на Областно звено "Охрана"-В. към Главна дирекция "Охрана" при министерство на правосъдието, с която на основание чл. 393, ал. 2, във вр. чл. 204, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11 предл. второ от ЗМВР на В. Ц. В., младши инспектор, водач на СА в ОЗ"О.-В." е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6/шест/ месеца, считано от датата на връчване на заповедта. За да приеме, че заповедта е незаконосъобразна, съдът приел, че при съществено нарушение на съдопроизводствените правила е посочено правно основание на допуснато нарушение на т. 2.2.2, б. "г" от Приложение № 1 от Правила за определяне на категорията служители, осъществяващи служебните си задължения в униформено облекло, утвърдени със заповед № ЛС-04-432/21.04.2011 г. на министъра на правосъдието. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Правилата (л. 39) зимното униформено облекло се носи от времето от 01.10. до 30 април, а лятното униформено облекло от 01 май до 30 септември. Съдът приема за безспорен факта, че на посочената в заповедта дата, място и час 6.10.2015 г. служителят действително е бил с униформено облекло и без шапка, но в заповедта неправилно е вписано задължение за носене на елемент от лятна, вместо от зимна униформа, от което е извел извод за липсата на нарушение по т. 2.2.2, б. "г" от Правилата и неспазване на чл. 170, ал. 1 от АПК за установяване на нарушението. Допуснатото от административния орган нарушение е прието за съществено, защото се отнасяло до съществената част от съдържанието на оспорената заповед. Решението е неправилно и следва да бъде отменено. Към делото е приложена заповед № ЛС-04-432/21.04.2011 г. на министъра на правосъдието, с която са утвърдени Правила за определяне на категориите служители, осъществяващи правомощията си в униформено облекло, неговия вид, модел, реда за предоставянето му, както и други принадлежности, свързани с изпълнение на служебните задължения на служителите, върху които са поставени символи и отличителни знаци на Главна дирекция "Охрана" - приложение № 1, неразделна част от заповедта. Независимо от това дали е строево или специално, лятно или зимно униформеното облекло по р. I, т. 1.1 или 1.2 винаги елемент фуражка или шапка. На 6.10.2015 г. в 9.40 ч. служителят е изпълнявал служебните си задължения без шапка, без фуражка. Поради това обстоятелството, че към 6.10.2015 г. по Правилата служителят е следвало да бъде вместо с лятна, със зимна шапка, а като нарушение в заповедта е посочено неспазване на т. 2.2.2 б."г" от Приложение № 1, което регламентира лятна специална шапка, не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да има такова отражение върху съдържанието на заповедта, че същата да е опорочена до незаконосъобразност. Нарушена е заповед на министъра на правосъдието, което е основание за налагане на наказание по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР с порицание. Неправилни са изводите на съда, че административният орган няма съображения относно вида на наказанието. При нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР неспазване на заповеди, административният орган не може да наложи по-леко наказание, защото действа в условията на обвързана компетентност. Тъй като е наложен минимален размер на наказанието, не е допуснато и нарушение по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Затова настоящият съдебен състав не споделя правните изводи, че няма мотиви относно приетото и наложено дисциплинарно наказание, което да има за правна последица неправилно приложение на материалния закон. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението като неправилно и отхвърляне на жалбата. Тъй като процесуалният представител не е защитаван от юрисконсулт, а от служител с юридическо образование, която хипотеза не попада в чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, искането за присъждане на разноски в полза на касационния жалбоподател е неоснователно. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение